Боряна Пандова
Големите-малки
ICU и издателство за поезия “ДА” са част от подема на малките издателства през последните 15-ина години, но не само това е общото помежду им.
01 юли 2022
Ако трябва да синтезираме развитието на българския книжен пазар през последните години в едно изречение, то би било: Все по-голямо многообразие и качество. 90-те вървяха с хаос и напипване на почвата. През първото десетилетие на новия век фокусът сякаш беше върху големите издателства, докато малките бяха твърде невидими. В последното десетилетие обаче се появяваха нови и нови малки издателства. Преглеждайки календара, приятно се изненадахме, когато открихме, че два от най-добрите примери за това явление навършват 10 години. Защото с хубавите неща е така – имаш чувството, че винаги са съществували.
Фотограф: Боряна Пандова
“Бях се уморила да убеждавам – в качеството си на редактор и преводач издатели в достойнствата на една или друга книга, да чувам онова “няма да се продава” като най-убедителен аргумент при избора на заглавие, да се срамувам, че преводачите са забутани някъде в ъгъла, невидими, недооценени.” С тези думи Невена Дишлиева-Кръстева обяснява мотивацията си да излезе извън обичайната си роля и да основе издателство ICU. “Започнах с много ентусиазъм, малко пари и шепа верни другари. И досега е така, само дето ентусиазмът ту ескалира, ту пада в долна мъртва точка; парите са в константен недостиг; приятелите единомишленици, слава богу, са тук, проверени и безценни.” В началото тя спира вниманието си на съвременни британски автори (тогава това е литературата, която познава най-добре), но постепенно свиква да се доверява на преводачи, които цени и да публикува заглавия, които не може да прочете в оригинал.
Равносметката ѝ за първите десет години е отказът от компромиси, липсата на самоцелно издадени книги и раздялата с много хора, с които не споделя общи ценности. Затова пък е готова да скочи в огъня за тези, с които работи. “Един от най-големите ми подаръци е, че читателите на ICU постепенно се превърнаха в общност, едва ли не тайно общество читави, чувствителни хора.” Може би най-големият връх в досегашната история на ICU е гостуването на Нобеловата лауреатка Олга Токарчук в България. “Имах невероятния късмет да започна да я издавам броени месеци преди да бъде удостоена с Нобеловата награда. За да не остане някой с грешни впечатления: книги на Токарчук се издават в България от петнайсетина години, но хаотично, по деветдесетарски, както дойде. Смея да твърдя, че тя стана разпознаваем и четен автор, откакто за нейните книги се грижи екипът на ICU.”
Фотограф: Боряна Пандова
Как вижда книгоиздаването в последните 10 години? “Положителната тенденция е, че постепенно се разделихме с онова през-куп-за-грош правене на книги – без редакция, с непрофесионално направен превод, с корици като от ученически проект. Подобни изцепки вече са рядкост, не ниво. Читателите се научихме, че е наше право да държим на качеството, а издателите сякаш осъзнахме, че евтиното е скъпо. Друга много важна тенденция – името на преводача се изписва на кориците на все повече книги. Ще спомена и още нещо нашествието на издателства, които не се самофинансират, а са междинна брънка от неясна верига”, завършва тя.
Фотограф: Боряна Пандова
Силвия Чолева (поет и журналист) никога не е спирала да казва “да” на поезията. През 2012 г. обаче тя го заявява още по-категорично със създаването на издателство за поезия “ДА”, заедно с преводачката Иглика Василева и поета и преводач Калоян Игнатовски. И то във време, в което, поне според Чолева, поезията не е престижен жанр и се чете от все по-малко хора. “В началото имахме илюзията, че за две-три години ще успеем от продажби да спечелим средства, с които да можем да издаваме стихосбирки без субсидии. Оказа се, че без финансиране по програми – българската “Помощ за книгата” и различни чужди, няма да можем. Поезия се купува много малко. Въпреки това имаме няколко книги, издадени без финансиране, сред които и дебютни”, разказва тя. Постепенно издателството добива популярност сред неголям, но верен кръг читатели и вече е марка, която се цени, заради качеството на поезията, на преводите и на оформлението, както и заради разнообразието от поетики. Неизменна част от философията на “ДА” е и да издава поезия от различни езици, независимо дали са “малки” или “големи”.
Фотограф: Боряна Пандова
“Няколко приятели от издателския бранш ни поздравиха за 10-годишнината, признавайки, че са очаквали да фалираме бързо, да се откажем, защото е откачено да смяташ, че можеш да спечелиш от поезия, а ние и не сме си поставяли такава задача. Всъщност издържахме заради това, че работим безвъзмездно, с обич към поезията, с вкус, безкомпромисност и инат. А, да – и с малко лудост.”
Под логото на издателство за поезия "ДА" са публикувани стихосбирки на съвременни български поети като Марин Бодаков, София Бранц, Владимир Трендафилов, Никола Петров, Кирил Василев, Цочо Бояджиев, Стефан Икога и Радослав Чичев.
Повече на: icu-bg.com и dapoetry.net