Градинарите на София

Свобода. Това е една от първите думи, които изрича Никола Бончев, докато ни развежда из споделена градина “заДружба” и гордо ни показва зеленчуците на труда в райското кътче, стаило се из дебрите на кв. “Дружба 2”. Никола се пали по идеята още като студент по история във Виена и когато се връща в България през 2011 г., незабавно се впуска в това начинание. Заедно със свой приятел правят комунална градина в кв. “Надежда”, просъществувала едва един сезон, после втора с подобна съдба местната власт не само не желае да подкрепи подобна дейност, а не иска да я има. И така, докато от “Хранкооп” не се свръзват с тях и не им казват, че ОП “Пазари юг” не знаят какво да правят с една земя в кв. “Дружба”...

 

Никола Бончев от "ЗаДружба" 

Така през 2015 г. се ражда “заДружба” комунална градина, преди Никола да я раздели на парцели на третата година. “В момента има около 53 градини с около 100-105 постоянни участници, простиращи се на около 5 декара. Доброволците сигурно са били хиляди”, разказва той. Днес повечето от тях са препращани към солидарната градина на “Храна, не война” в кв. “Левски”, която води началото си от тях. Тя е комунална и се занимава с производството на храна за хора в неравностойно положение. “Храната е на последно място. Градината кара човека да се чувства човек, да се чувства щастлив и да има смисъл и полза от него в едно малко общество, което за огромен страх на всички властимащи е абсолютно демократично”, отбелязва Никола. Кое според него е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят желаещите да създадат градска градина? Общината, и по-точно липсата на отношение, нормативна уредба и дори на дефиниция за градско земеделие.

    

“заДружба” се управлява на хоризонтален принцип и всички решения се вземат с пълен консенсус между представителите на всеки парцел. Никола се изтегля от градината преди две години, защото постоянното пътуване му идва в повече. Оставил си е символичните два квадратни метра, но далеч не се е оттеглил. Изпълнява роля на координатор и е публично лице на инициативата. Какво е бъдещето на градското земеделие? Според него то може да се развива и в училищата, защото през най-активния сезон те са празни. Но няма как да не си спомни как докато живее в “Разсадника”, се опитва да се свърже по телефона с директора на 57-мо училище тъкмо с подобно предложение. Дори не успява да мине през секретарката.

Наташа Маринова се запалва по пермакултурата, докато живее в Амстердам, и сравнително бързо си взема парче земя и започва да се учи. “Там е лесно да си наемеш градинка”, подчертава тя. Когато се връща в България, открива, че тук това е почти невъзможно. Изключение е “заДружба”, която ѝ е твърде далече. Въпреки това Наташа не спира да се оглежда и един ден чува, че “Горичка” иска да прави нещо такова. На първото събрание желаещите организират комитет, състоящ се от пет души. Първата задача е да открият терен – нещо, което им отнема цяла година. С помощта на общинското предприятие “Софтпроект” (бел. ред. – днес “Софияплан”) те попадат на нелегален паркинг с размер 250 кв. м. в община Витоша. “Много неподдържано място, човек не можеше да си представи, че там може някога да стане градина”, спомня си тя.



Съмишлениците започват да плащат наем на общината за мястото, без да знаят дали ще реализират мечтата си, а с помощта на “Горичка” намират много спонсори – инфраструктурата им струва 20 хил. лв. Така се появява “Споделена зеленчукова градина 1”.

 

“Нашата градина, така както се създаде, е проект, който трудно може да се повтори”, признава Наташа. Те изгребват почвата, докарват десет камиона нова пръст, издигат ограда, изграждат система за събиране и съхраняване на дъждовна вода от покрива на съседна оранжерия, една фирма им подарява соларна система и помпа за вода. Двайсетте парцела от 8 кв. м., чийто наем е по 200 лв. на сезон, скоро се запълват и през 2019 г. градината е официално открита. “Всеки трябва да може да градинарства. Като гледам какви са времената, не знаеш кога ще ти потрябва. Не мисля, че хората трябва да отглеждаме сами всичката си храна, защото ще се върнем в зората на човечеството, а всеки си има друга професия. Но всеки трябва да знае как се отглежда храна. Това са жизненоважни умения.”

 
     

Наташа е на мнение, че градското градинарство ще се развива повече, ако общината застане зад идеята, създаде инфраструктура в рамките на зелените площи и предоставя парцели, както е в повечето европейски държави. Дава за пример Холандия – повечето градини са в покрайнините на града, но и за 50 кв. м. е плащала толкова, колкото в България плаща за пет пъти по-малка площ. Затова и не вижда възходяща линия в развитието на градското градинарство у нас в последните години.

 

А как реагират съседите? “Много хора казват, че специално минават покрай нас, докато се разхождат, защото им е приятно да гледат това зелено пространство, пълно с живот и зеленчуци.” По-късно “Горичка” използва опита от градината, за да създаде наръчник за желаещите да си направят своя такава. Откъс от него може да откриете ТУК.

“Историята на градското земеделие, поне в София, през последните години може да се обобщи по следния начин – малък брой неправителствени и неформални граждански организации инициират градини, които задоволяват търсенето от страна на млади хора, които условно можем да наречем представители на средната класа, но основният потенциал на този тип дейност за интегриране и подпомагане на хора и семейства в риск и бедност, не се използва, защото за да се реализира той, е нужна намесата на отговорни за това институции и местни власти.” Това казва Дона Пикард, социолог в БАН и един от основните двигатели на мултидисциплинарно изследване за градското земеделие, проведено между 2017 и 2020 г. и публикувано съвсем наскоро от издателство Springer като книга под заглавие Urban Agriculture for Improving the Quality of Life.



Преди десетина години тя и нейни колеги социолози се захващат да събират данни за градското земеделие в София и откриват, че перспективата за неговото развитие е неглижирана от Столична община с аргумента, че софиянци нямали интерес да се занимават с него. “Разбира се, ние се поинтересувахме откъде общината има данни за тази липса на интерес и след като разбрахме, че такива няма, замисълът на изследването започна да се оформя – решихме, че науката може да е полезна за развитието на градското земеделие, като предложи надеждна и достоверна информация за това кой и защо се занимава с тази практика в столицата и какви са възможните ползи от нея в социален, икономически, екологичен и пространствен аспект.” 



Какви са част от резултатите? Малко над една четвърт от анкетираните 747 лица от три района в София заявяват, че се занимават с градско или с крайградско земеделие, над 60% от занимаващите се твърдят, че се чувстват по-здрави и бодри, а три четвърти наблюдават силен положителен ефект върху психиката си. “Повече от половината от изследваните лица смятат, че като цяло има място за отглеждане на растения за храна в града, а 80% подкрепят идеята децата в детските градини и училищата да обработват площ, на която да отглеждат зеленчуци.” В рамките на изследването са създадени интерактивни карти на изследваните райони и са събрани данни за налични терени, подходящи за бъдещи градини.



“Градското градинарство има дълбоки корени и дълга традиция в България и това се вижда лесно в много от градините на домовете с къща и двор, на места дори в центъра на София, но съвсем не е необичайно в по-малките градове в страната. При новите му форми (общностни и споделени градини, както и “солидарни”, или с други думи градини с благотворителна цел), за разлика от традиционните, производството на храна не е крайна цел, а средство за постигане на други, пост-материални ценности като укрепване на гражданското общество, солидарност и взаимопомощ, образование и преминаване към по-устойчиви и отговорни модели на потребление”, продължава Дона. Чиста ли е продукцията на една подобна градина? По нейни думи не само е възможно да се произвежда незамърсена с вредни вещества хранителна продукция в града, а в някои случаи тя е и по-чиста. “Такъв е случаят с градския мед, събиран в градски паркове и градини, които не са били третирани с химически средства за растителна защита, така разпространени в типичните селскостопански райони.”



У нас огромна е ролята на неформалната група Граждани за градско земеделие, която от няколко години работи по формулировката на конкретни стъпки, чрез които София може да развива градско градинарство, което да е от полза не само за практикуващите, но и за обществото като цяло. “Инициативата постоянно търси диалог с кмета на София и неговия екип, както и със СОС, но към момента няма признаци, че управляващият екип на Столична община има особени амбиции да създаде благоприятни условия за развитие на тази практика.” Въпреки това част от стъпките вече са направени и градското земеделие е заложено във Визия за София, а в Столичния общински съвет е постъпил за обсъждане доклад с предложения за промяна на някои столични наредби за регулиране на градското земеделие и създаване на стимули за развитието му.

Повече за градското земеделие на: urbangardening-sofia.com
Повече за изследането на: urbanagriculture-bg.com