До границата на виреене: историята на Meadows in the Mountains

Всеки, който е стъпвал поне веднъж на Meadows in the Mountains, знае, че това е преживяване, което ще те отведе до предела на фантазията, че и отвъд. Между планината и небето, 1000 метра над морското равнище, забулен в мъглите на родопските хълмове и само на 30 километра от гръцката граница, фестивалът се превърна в емблематично събитие. Вече 11 години то събира хиляди млади хора от цял свят на поляните край село Полковник Серафимово.

Усещането е все едно си на края на света, но и отвъд пределите на познатия свят, където представите за време и пространство са обърнати с главата надолу. Денят “завършва” с изгрева под звуците на музика, която сякаш никога не спира – в психеделичната атмосфера на променящите се в планински цветове и форми. Поляни, пълни с цветни, усмихнати, танцуващи хора, със светещи пелерини и лица, поръсени със звезден прах. Деца на голямото Meadows семейство.

Фотограф: Жоро Панчев

Фестивалът прави първите си стъпки още през 2012 г., когато братята Бенджамин и Деймиън Сас посещават къщата на родителите си, дошли да живеят сред природата в българската планина. Двамата решават да поканят двайсетина приятели от Великобритания – диджеи, продуценти, промоутъри, музиканти и артисти – и прекарват три дни зад пулта, като спират само за да презаредят генератора.

В началото за Meadows in the Mountains се говореше единствено от уста на уста, но малко по малко фестивалът привлече посетители от всички краища на света, докато отзивите от международните медии, че нещо интересно и непознато се случва в България, ставаха все по-чести.

Тайнствеността на събитието се допълва и от минималната реклама и бързото му разпродаване, когато новото издание бъде обявено. Всъщност досега братята Сас почти не са говорили за историята на фестивала.

“Meadows е интимност, атмосфера, разнообразие, култура и общност. Ние се опитваме да създадем платформа за нови и непопулярни артисти, като внимателно подбираме музикантите в програмата. Не целим да слагаме големи имена само за да привличаме публика“, споделят неговите създатели.

Фотограф: Жоро Панчев

В началото идеята им е да насочат фестивала изцяло към чуждестранната публика, но през последните години посетителите от България нарастват значително и те решават да приобщят още повече местната аудитория и общност, като предоставят промоционални условия за посещение за български граждани и ангажират български артисти, търговци и участници.

Всичко това никога не е за сметка на природата и Meadows in the Mountains налага наистина впечатляващи организация, политика и култура на екологично съзнание. Един от основните принципи на фестивала е“да не оставя следа” и това съвсем не са поредните рекламни трикове. За братята това е дълбока житейска философия. Те не само поставят България и региона на световната карта като впечатляваща и все още неоткрита дестинация за природен, селски и събитиен туризъм, но и развиват устойчиви практики.

Фотограф: Жоро Панчев

Всички съоръжения на мястото са изградени с местна дървесина от околните гори, с минимален въглероден отпечатък, използваните материали са рециклируеми, а на фестивала има пълна забрана на пластмаса (още от 2014 г., далеч преди да се изясни европейското законодателство по темата).

Храната се закупува изцяло от местни производители в региона, а в допълнение на това през последните години организаторите въвеждат различни принципи на пермакултурата и естественото строителство във фестивалната инфраструктура като компостни тоалетни и душове, събиране на дъждовна вода и засаждане на гори.

Преди три години фестивалът започна партньорство с местна залесителна организация и от тогава до сега са засадени над 1000 дървета. Целта е да се неутрализира въглеродния отпечатък на събитието, който се генерира основно от пътуванията на посетителите, голяма част от които пристигат първо със самолет в София. За да се преборят с този проблем, организаторите създават инициативата #trainnotplane – 20 души получават безплатни билети, ако организират пътуването си с европейската железопътна мрежа.

За да научим повече за философията, възгледите и приключенията, през които са преминали създателите на фестивала през последното десетилетие, си говорим с Бенджамин Сас. Рядко ще чуете неговия глас в медийното пространство, а той определено има какво да ни каже.

Бенджамин Сас – един от основателите на фестивала

Meadows in the Mountains вече е разпознаваемо име на международната сцена. Какъв беше пътят до този успех?

Ключов фактор е разрастването ни – от група от 20 приятели до международно признат фестивал с хиляди души в публиката и общност от повече от 20 националности. Усилията ни за опазване на околната среда и естествената красота на планинската локация, заедно с нашата фина, но еклектична програма, допринасят за това повече хора да разбират за това, което правим.

Фестивалът създаде местна икономика в селото, независимо дали става дума за отдаване под наем, или за продажби на местни къщи, заетост и обучение за нашата местна работна сила или дългогодишни взаимоотношения с ключови доставчици. Заради събитието местните успяха да поправят и развият домовете си и в някои случаи дори да ги продадат на цена над пазарната стойност.

Най-големите промени могат да се проследят с разширяването на размера на фестивала, чиято аудитория нараства бавно, но органично от 20 до 100, 400, 800, 1000 души и 3500 на последното издание. Също така мисля, че нашите амбиции да защитим и възродим планината определено не се срещат често в индустрията и са по някакъв начин визионерски.

Описвате зараждането на Meadows in the Mountains като семеен проект…

Преминахме през много премеждия. Определено проляхме кръв, пот и сълзи, за да създадем и развием този фестивал. Основите бяха положени от общите усилия на мен и брат ми, както и на майка ми и баща ми през първите години (2011 – 2012 г.). Всички заедно се грижихме за ключовите компоненти на програмата и организацията – например майка ми организираше цялата храна и кетъринг, татко – целия транспорт и настаняване, а аз и брат ми Деймиън от началото сме фокусирани върху музикалната и артистичната програма.

Целият този процес съвпадна със съзряването ми, тъй като ме научи да поддържам бизнеса, екипа, но и в този процес да остана верен на принципите си. Когато започнахме, бях още момче на 25 години, а сега съм мъж на 37.

Най-голямата промяна във вътрешносемейната организация на нещата беше, когато баща ми се върна да живее във Великобритания, а майка ми се пенсионира. С Деймиън сe взехме в ръце и поведохме фестивала към следващата глава от историята му.

Фотограф: Жоро Панчев

Как развиването на фестивала повлия на живота ви в България и Великобритания?

Работих на множество места, за да поддържам тази мечта жива. Имах кариера в Лондон като строителен инженер и това ме отведе до огромни проекти на високо и национално ниво. Работил съм по олимпийските игри в Лондон, Терминал 5 на летище “Хийтроу“, железопътната линия около Лондон и стадиона на футболния клуб “Тотнъм“ – това бяха едни от най-големите проекти въобще в областта по това време, така че бях свикнал с бързите темпове и големите бюджети.

Организирането на фестивал изисква същото темпо, но работим с много малък бюджет, така че трябваше постоянно да се справяме, въпреки скромните средства. Плавно прехвърлих натрупаните умения към нещо, в което влагам повече страст. Прекъснах работата си като инженер и от 2019 г. живея тук, в Родопите, за постоянно. В крайна сметка успяхме да поддържаме фестивала жив и да осигурим дългосрочното му бъдеще.

Кои бяха основните предизвикателства, с които се сблъскахте в началото, и различни ли са те сега?

Предизвикателствата пред провеждането на малък фестивал бяха и винаги ще бъдат свързани с това да измислим как той може да бъде финансово стабилен. Понякога имам чувството, че всички останали печелят пари от събитието, с изключение на нас. В момента все още прекалибрираме бизнес модела си и се надяваме един ден в близкото бъдеще всичко да бъде както си трябва.

Едно от най-големите предизвикателства е всъщност самото село. Повечето комерсиални събития никога не биха се замислили дори да организират събитие с такъв размер на склона на планината. И все пак мисля, че да останеш верен на ценностите си, да знаеш кой си и защо правиш всичко това, е също трудно. Важно е да поставиш всичко това на първо място, винаги пред въпроса за това до каква степен събитието ще е печелившо.

Фотограф: Жоро Панчев

Какво бихте посъветвали хората, които това лято ще ви посетят за първи път?

Когато изкачвате планини, винаги трябва да носите добри обувки. Ще има много танци и разходки. Бъдете готови за вълшебни изгреви, вземете слънчевите очила за тези златни моменти. През нощта температурата пада рязко, така че носете топли дрехи, не разчитайте само на огъня.

Не на последно място – приветстваме всяко средство за намаляване на боклука, което може да донесете. Продаваме наши собствени чаши, колби, пепелници, купи и прибори, но ако имате свои, можете да донесете и тях. Оставете всяка пластмаса за еднократна употреба – политиката на фестивала е да не оставяме никакви отпадъци след събитието.

Организирането на фестивал изисква същото темпо, но работим с много малък бюджет, така че трябваше постоянно да се справяме, въпреки скромните средства. Плавно прехвърлих натрупаните умения към нещо, в което влагам повече страст. Прекъснах работата си като инженер и от 2019 г. живея тук, в Родопите, за постоянно. В крайна сметка успяхме да поддържаме фестивала жив и да осигурим дългосрочното му бъдеще.

Фотограф: Жоро Панчев

В каква посока бихте искали да се развиете и какво никога не бихте променили?

Мисията ни е да предприемем такива мерки, че в крайна сметка да имаме нулева следа в природата след провеждането на фестивала. Така до голяма степен ще преобърнем пирамидата на човешката роля – от деструктивна тя да има само позитивно участие в опазването на околната среда.

Искаме да засилим производството на храна, да подсигурим енергийния ресурс, така че самата планина да живее с нас. Фестивалът е в процес на еволюция и искаме да включим все повече образователни дейности в програмата. Тоест не само да можете да откривате невероятни музиканти и артисти в планината, но и да слушате интригуващи разговори и дискусии около обществената и поведенческа промяна, която ни е нужда, за да имаме по-екологично съобразен живот.

Никога не бихме изневерили на културата ни на приобщаване и разнообразие. Нашата планина е безопасно място за всички хора.

Фотограф: Жоро Панчев

Meadows in the Mountains е от 1 до 5 юни в село Полковник Серафимово в Родопите. Повече ще откриете на meadowsinthemountains.com. 

Тази година 10 евро от стойността на всеки билет се дарява за различни благотворителни и обществено значими проекти, които Meadows подкрепя в сферата на опазване на околната среда. Сред тях са неутрализиране на въглеродния отпечатък на фестивала чрез засаждане на гора в Непал, организиране на т.нар. Баба бус, който превозва възрастни местни граждани до съседни села и организацията за защита на бездомни кучета Little Angels BG.