Авторът на детски книги, който не вярва на възрастни

Що за тандем могат да са един свръхподреден пингвин и един свръхразхвърлян тапир? Отговорът дава известният немски автор и илюстратор на детски книги Себастиан Мешенмьозер в своята книга "Гордън и Тапира", която бележи и първата му среща с българските читатели, благодарение на издателство "Точица" и превода на Калина Иванова.


"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

Мешенмьозер (р. 1980) е родом от града на най-голямото изложение за книги в света - Франкфурт. Завършва изящни изкуства в Майнц, а илюстрациите му са представяни на множество места, включително и по време на изложението за детски книги в Болоня като признание за това, че той е един от най-иновативните нови илюстратори за деца.

Още с първата си книга за неуспешните опити на един пингвин да полети той приковава вниманието с умението си да излиза извън утвърдените правила на наратива и изображението. Следват заглавия, в които човешките емоции и ситуации се преплитат с образи, сред които мопс, катеричок или вълк, който се изнася, за да всява страх.

Често превръща малките и големи читатели на творбите му в разказвачи, като ги оставя да бродят из някои от образите, които създава, без да им подава думи към тях. А героите му са винаги животни и както разбираме от него самия, това си има съвсем просто и логично обяснение. 


Себастиан Мешенмьозер / Снимка: Личен архив
 
Какво Ви провокира да изберете детските книги като изразно средство?

- Още от дете обичах да рисувам и да разказвам истории с рисунките си. Затова и още оттогава исках да стана илюстратор.

А Вие самият какви книги обичахте като дете и кои са образите, които са се запечатали най-силно в съзнанието ви от детството?

- Обичах книгите на Янош (Хорст Екерт – бел.ред.) и Ричард Скари, но харесвах много и илюстрираните от Куентин Блейк книги на Роалд Дал. Историите с животни ми бяха любими. Обожавах и енциклопедиите за животни.


"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

Подценява ли се значението на детската литература и каква е нейната най-голяма и значима сила?

- Мога да говоря само за Германия. Тук значението на илюстрираните книги е много подценено. Имам чувството, че много хора смятат, че децата са вдетинени и затова харесват само прости истории. В Япония, точно обратното, да бъдеш илюстратор на книги с картини  е най-висшата форма на изкуство.

Има ли теми - табу в детската литература, които се нуждаят от по-широко застъпване? 

- Виждам, че трансджендър темата в момента е трудна за илюстрираните книги. Но ако я превърнеш в добра история, която да е интересна за децата, може и да се получи. 


Себастиан Мешенмьозер / Снимка: Личен архив

Героите в книгите Ви са обикновено животни. Какво е предимството да разказвате истории чрез тях?

- В общи линии е много по-лесно, защото не е необходимо да пишеш много за героите. Ако ти трябва много активен, хаотичен герой, просто използваш катерица, а ако ти трябва по-срамежлив, добавяш таралеж. Хората нямат толкова много предубеждения към животинските герои. Ако използваш човешки герои, ти по подразбиране разкриваш толкова много за тях само с помощта на дрехите им или цвета на кожата им. В наши дни това автоматично се превръща в част от историята. Животните държат всичко по-неутрално, така че фокусът е насочен много повече върху самата история.

Ако трябва да си направите автопортрет, но през образа на животно - кое бихте избрали и защо?

- Струва ми се, че има частица от мен във всеки мой герой. Сутрините определено съм мопс.

Какъв вид истории провокират въображението Ви и какви емоции обикновено ги съпътстват?

- Предимно ежедневни случки от живота ми, които са се загубили в „Какво, ако…“. Но също така неща, които виждам, когато пътувам или срещам хора.


"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

Как се появи идеята за "Гордън и Тапира"? Как бихте описали основният замисъл или цел на книгата?

- Веднъж имах съквартирант, който беше от една страна много хаотичен и от друга – много подреден. Той имаше силни страни и от двата героя. Мисля, че когато живееш с хора, всеки автоматично се превръща в една от тези роли. Може да се определи като книга за приятелството, но също и за взаимоотношенията.

Вие с кой от двамата главни герои се асоциирате? 

- Отново – по малко и от двамата, в зависимост с кого живея. Продължавам да се чудя как предишният ми съквартирант успяваше да използва толкова много толаетна хартия…. Както и как успя да накара пудингът да избухне, а и защо имаше петна от храна на тавана…

"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

Разкажете ни малко повече за творческия процес - кое идва първо - образите или текстът и как едното допълва другото?

- Обикновено историите се разиграват като филми в главата ми. Така че първото, което правя, е да нарисувам сториборд и след това да добавя текста.

Хуморът задължителна част ли е от формулата за успех на една детска книга? Какви са другите важни елементи?

- Харесва ми да използвам различни пластове в разказа. Някои неща ще са забавни само за децата, а други – повече за възрастните, които четат книгата. Книгите ми са за всички възрасти. Важно е да не повтаряш едно и също нещо с текста или с илюстрацията. Обичам да оставям и част от книгите си без текст, така че децата и родителите да трябва да говорят за онова, което виждат.

"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

С възрастта всички лека-полека се отдалечават от детето в себе си. Вие успявате ли да го опазите и как?

- Спомням си много добре какво беше да съм дете. Във всеки случай не вярвам особено във възрастните. Дори не съм виждал такъв досега.

Последната книга, която дълго време не ви излезе от главата?

- “Приказка без край“ продължава да не ми излиза от главата.

"Гордън и Тапира", изд. "Точица" / Фотограф: Яна Лозева

Кои са любимите ви места или начини за откъсване от реалността?

- Хогуортс и студиото ми.

Ако можеше с едно щракване да промените мигновено едно-единствено нещо, какво щеше да е то?

- Мисля, че всички искат да бъдат взимани насериозно, искат да бъдат видяни и да бъдат обичани. Толкова много конфликти се базират на възрастни, които са страдали от липса на тези неща, когато са били деца. Трябва да започнем да взимаме насериозно децата си и да спрем да се чувстваме толкова превъзхождащи ги.

 
_____

Интервюто е направено с любезното съдействие на издателство "Точица", а първата книгата на български от Себастиан Мешенмьозер може да откриете ТУК.