Крищина Бранко – гласът на носталгията и португалското фадо

Носталгията е ефирно чувство, което често намира пристан в мелодиите. Музиката има силата да отключва забравени спомени, да докосва различни струни на душата и да ни потапя в мисли, за които сме забравили, че съществуват. И сред необятния свят на музикалните жанрове, един сякаш е изтъкан от самата тъкан на носталгията – португалското фадо.

Със своята меланхолична звучност, преминала през вековете, фадото носи в себе си паметта и сетивността на безброй поколения. То звучи едновременно древно и съвременно, докосвайки непознати струни в душата дори на онези, които го чуват за първи път. В първите акорди се усеща тръпка – носталгия по нещо неопределено, но дълбоко познато. Фадото е сърцето на Португалия – лирично и страстно, традиционно изпълнявано от жени в интимната атмосфера на местните кръчми.

Има музика, която трябва да се усети с всички сетива, жанрове, в които езикът губи значение, защото изпълнителят излива душата си и емоцията се влива в публиката. Фадото е именно такова преживяване, което е най-въздействащо на живо. Въпреки дългата си история, тази меланхолична и същевременно красива музика продължава да живее и да се развива, благодарение на множество талантливи гласове. Един от тях е на прекрасната Крищина Бранко.

Нейният подход е различен, личен, неповторим, изпълнен със светли емоции. Когато тя стъпи на сцената, атмосферата се променя, защото Крищина има рядката способност да пресъздава усещането за неповторимост на момента, да подчертава и предава очарованието на песента по почти вълшебен начин. Фадото на Крищина Бранко не е сляпо следване на традицията. Съхранявайки най-ценното от нея, тази обаятелна певица вдъхва нов живот на жанра със своята оригинална и автентична интерпретация. Във всички свои албуми тя търси дълбоката връзка между музика и поезия. Последният ѝ проект, "Mãe" ("Майка"), не е изключение. Напротив, той бележи завръщането ѝ към корените, към източника на всички нейни музикални търсения – фадото.

Именно за това завръщане, за майчинството, музиката и новия ѝ албум "Mãe", разговаряхме с Кристина Бранко преди предстоящия ѝ концерт в зала "България" на 11 юни. 

Фотограф: Augusto Brázio 

Какъв беше първият Ви музикален спомен?

Пеейки с метла като импровизиран микрофон във вътрешния двор на къщата на дядо си на странен език, който ми звучеше горе-долу като английски. Била съм на 5-6 години.

Кой е най-важният урок, който сте научила досега в музикалния си път?

Да съм вярна на себе си, така мога да стигна до другите хора. Никога не можеш да достигнеш до другите, да ги докоснеш, ако не си автентичен.

Не сте типичен фадо изпълнител, избирате текстовете за песните си и някои текстове са фокусирани върху теми, които присъстват в повечето Ви албуми, като темата за "времето". Защо Ви вълнува тази тема?

Бях почти на 40 години и бях бременна с второто си дете, когато най-накрая осъзнах, че не съм нито непобедима, нито вечна и че имам две деца, които трябва да отгледам, образовам, ценя и обичам дълбоко до края на дните си; а трябваше и кариерата си да управлявам, обичам, захранвам и развивам със страст – съвсем сама. Признавам, че се сринах, но само за момент. Избърсах сълзите си и направих албум – "Kronos"! Всички мои албуми имат тематика. Ако искате да ме разгадаете или да научите повече за мен, просто ги чуйте, всички те разказват моята история! Това е моята истина!

Кои други теми са Ви били интересни и сте изследвала в албумите си?

Любов, пътувания, социални движения, похот, стареене, психически проблеми...Все много човешки съмнения и мисли, чиято роля, като мислещо същество, човек трябва да разбере по-добре.

Преди албума "Mãe" работихте върху три концептуално свързани албума – "Menina", "Eva", "Branco". Какво свързва тези албуми? 

Остаряване, идентичност, алтер его. Поетично това бе търсене и разрешаване на собствените ми въпроси, вътрешно търсене, за да облекча страховете си и да намеря прошка у себе си. Музикално те бяха революция, необходимост да открия и изследвам други звучности и да провокирам реакции у хората, у тези, които вече следят работата ми или фадото в неговата естествена форма, но също така търсейки нови заинтересовани души, които очакват нещо различно освен фадото, достатъчно различно, за да генерира тази реакция.

В София ще представите последния си албум "Mãe" ("Майка"). Кое Ви провокира да изберете това име? 

Това бе моят път обратно към утробата. Почитта към майчинството и неговата устойчивост е като почитта към традиционното фадо и постигането на тази пълнота, величието на някой, който най-накрая си почива и размишлява върху идеята, мечтана преди години, традицията и смелостта, еволюцията, съвременността, самата същност на моите вярвания. Майката е това, което обединява и сплотява!

Как избрахте репертоара за "Mãe"? Има ли песен, която е свързана с Вас повече от останалите?

"Mãe" съдържа пет традиционни фадо стила: фадо Cravo ("Senhora do Mar Redondo"); фадо Estoril ("Liberdade"); фадо St Lúzia ("Fado de uma mulher feliz sozinha"); фадо Rosita ("Folha em Branco") и фадо Carriche ("Rio de Nuvens"), с аранжименти, съвременен подход към прости стари мелодии и 4 нови песни, вдъхновени от фадо вселената и нейната сложна мрежа, създадена от всеки един от нас – от мен и момчетата, както обикновено наричам брилянтните музиканти, които вървят по този път редом с мен: Бернардо Коуто, китаристът; Бернардо Морейра, контрабасистът, и Луис Фигейредо, пианистът. Коя от тях ми допада най-много ли? Това е да помолиш майка да избере едно от децата си... Не мога. Обичам ги всички, иначе нямаше да са част от това.

Работите с едни и същи музиканти от дълго време. Спомняте ли си някоя забавна история с тях, която бихте споделили?

Забавни истории имаме много, но да избера само една за споделяне е трудна задача… сетих се, може би тази: преди много, много време :) по време на едно от пътуванията ни до Алжир, изнасяхме концерт за повторното отваряне на главната зала в Алжир и като отидохме на сцената за саундчек, видяхме следната картинка – пианото отдясно, столът отляво, а по средата, разкошно разположена, се мъдреше една огромна кутия! Накратко, мистерията беше – контрабас за сглобяване!!! Живот на път, различни култури и красотата на живота в едно. Смехът, хуморът и сръчността, между другото, бяха най-доброто, може би единствено решение и истината е, че беше момент, който ще помним цял живот. О, и Бернардо отдели доста време до самото начало на концерта, за да разгадае загадката, имаме и снимки!

Има ли място по света, където се чувствате уютно и щастлива?

Пътувайки толкова много, колкото ние, разбърквайки емоциите си през цялото време, физически отделени от тези, които обичаме най-много, единственото решение да бъдете в мир със себе си е да намерите това специално място в различни моменти и места, доста често и вътре в себе си.

Освен музиката, какво Ви радва?

Музиката безспорно, но и готвенето и безцелните разходки, които носят чисто удоволствие.

А

Какво Ви развлича и успокоява, когато сте напрегната?

Моите котки, децата ми, да сготвя простичко, но истински хубаво ястие за семейството си, докато всички са скупчени в кухнята и бърборят и разказват за преживяванията и приключенията си.

Какво да очакваме от предстоящия ви концерт на 11 юни в зала "България"?

Ако трябва да опиша какво да очаквате, ще ви кажа, че ще чуете една акустична, жива група, която е влюбена в музиката, която изпълнява, и се надява да я сподели с публиката – искрено и непринудено, просто чисто удоволствие от музиката. Така че, моля заповядайте.

Какво е за Вас фадо?

Фадо е животът, начин на живот, освен че е и име на песен или, ако щете, това е песен, която описва живота на хората от Юга, в една страна, заобиколена от океана, накрая на Европа, обърната към хоризонта, към Новия свят.

Концертът на Крищина Бранко е в зала "България" на 11 юни. Билети за събитието ще откриете тук.