Кулата от карти

Превъплъщенията на картите таро буквално не спират да извират зад всеки ъгъл. За първи път за тяхното съществуване се споменава през XIV в., а една от теориите за техния произход дори стига още по-назад във времето до Древен Египет. Друга пък ги свързва с религиозно-мистичната традиция Kабала. Смята се, че първоначално са използвани като дворцови карти за игра, а от XVI в. стават по-разпознаваеми като карти за гадаене. Независимо от историческия им път, едно е сигурно – те са издържали доста голям тест на времето. Защо? Може би защото са интересен начин човек да търси обяснение за необясними неща от миналото, настоящето и бъдещето си. Ако в миналото те са били по-скоро ценна рядкост, днес пазарът на карти таро е огромен. Проучване от края на 2023 г. го оценява на близо 1600 млн. щатски долара и прогнозира, че той ще продължи да расте значително в следващото десетилетие. И защо не? Картите се харесват и използват навсякъде по света и ако един ден загубим способността си да говорим, може да пресъздадем сюжет от романа “Замъкът на кръстосаните съдби“ на Итало Калвино и да започнем да комуникираме чрез таро.

Не е изненадващо, че те процъфтяват още по-осезаемо в настоящето, когато заедно с напредъка си модерността ни носи още повече конфликти и объркване, а откриването на смисъл и посока е още по-дефицитно. И тъй като сами по себе си таро са обект на изкуството, артистите, които по презумпция се занимават със създаването на смисъл, са и едни от най-заинтригуваните от тяхното интерпретиране.

Алина Папазова: сънища с животни, паралелни вселени и числото 39

За художника и керамик Алина Папазова пътят към нейните таро карти започва през 2019 г. със серия от сънища, в които фигурират животни. “Сънувах супер паметно приключение с бял тигър, двуглава змия, скакалци, хлебарки албиноси, птици и др. Някои бяха толкова ярки, че отключиха интереса ми към символизма си и постепенно започнах да дълбая в исторически епохи и конкретни култури, в които се срещат. По време на пандемията, имайки много свободно време, съвсем естествено влязох в света на персийски ръкописи от типа на “Чудесата на сътворените неща и чудните аспекти на съществуващите неща", чиито илюстрации до ден днешен са ми едни от любимите изобщо. Четях индуистки епоси като “Махабхарат“ и “Рамаяна“, както и сравнителна митология, включваща части от източни и западни митологии.“

Тогава Папазова създадава голям цикъл от черно-бели рисунки, в които смесва тогавашната лична и всеобща действителност с алегорични елементи от всичко видяно и прочетено и по този начин ги “преражда“ в нов контекст. “Тарото, с множеството си ярки образи, влезе органично в езотеричния ми живот. Рисувах ги интуитивно, без предварителна идея как ще изглеждат – директно с маркер върху хартия и накрая бях изненадана от резултата – един от любимите ми моменти в създаването на каквато и да е форма на изкуство.“

Според нея таро картите имат изкуствено “окултен“ произход, а неспирният интерес на художниците през вековете към тях вероятно се дължи на това, че “илюстрират силни, загадъчни фигури, които, подобно на други мистични образи от миналото, ни говорят на архетипно ниво повече, отколкото на рационално можем да ги разберем“. Другата творческа примка е, че процесът на работа с тях е интересен: от една страна картите са магнетични и създават много асоциации, с които може да се работи по оригинален начин, а от друга – неминуемо те въвличат да полюбопитстваш за значението им. “Аз рисувах различна карта всеки ден, като предварително си я теглех на случаен принцип и четях за нея, приемайки я като предзнаменование за деня.“

Една от картите, които най-често ѝ се пада, е Смъртта, която всъщност се счита за положителна, имайки контекст на приключване със старото и започване на чисто. Алина споделя и че много се увлича по езотериката и вярва в “досадно много неща“. “Паралелни вселени ми е любимото, но да кажем, че то си има и някакви научни подплати, макар и недоказани. Със сигурност думата не е “вяра“, но слушам с интерес всичко от окултни практики през натални карти до прераждане и т.н. Личното ми суеверие е, че на всеки 7 години припадам и съответно “умирам“ и също, че когато започна да виждам числото 39 (а това също е в някакъв интервал), се случват странни неща. Звучи налудничаво, но реално доста се забавлявам, подправяйки деня си с подобни абсурди“.

Според нея през последните години много силно се е засилила готическата естетика, базирана на архитектурни и печатни елементи от XVI – XVII век, която понякога формира сигили – символи, използвани в магията, които чрез пиктограми или окултни знаци изобразяват желанията на практикуващите (нерядко свързани с призоваване на ангели или демони). “Такъв тип визуални кодове се съдържат и в определени жанрове на метъла, в логата и цялостния им стил. Присъстват и в съвременното изкуство и графичния дизайн и се наблюдават в различни вариации, интерпретирани случайно и неслучайно от множество визуални артисти. Силен пример за автори, използващи подобен вид форми по деликатен и красив начин, за мен са мексиканското дуо Асма, които чрез разнообразни материали обвързват митологични теми с актуални проблеми."

Ако трябва да търсим женско начало във все по-големия интерес към езотериката в изкуството, Алина се замисля: ”Приносът на жените е неоспорим. Дори най-известното таро тесте е рисувано от британската художничка Памела Колман Смит в началото на XX век, а в края на века Ники дьо Сен Фал създава цяла градина с Tаро скулптури в Италия. По мои наблюдения изкуството на всяка епоха задължително разглежда и интерпретира духовни теми от миналото, било то религиозни или езически, но може би все по-рядко обвързвани с полови, расови или каквито и да е други социални рамки.“

Ясен Гюзелев, III хилядолетие, Пионикио и в обувките на Леонардо

“При мен не е имало конкретен или изявен интерес към таро картите. Случи се така, че в началото на 90-те години с брат ми работехме в Италия и получихме обаждане от собственика на издателство Lo Scarabeo от Торино, което се занимава предимно с езотерична литература. При тази поръчка започнахме да четем и да се интересуваме за какво точно става въпрос, тъй като в България по това време те бяха слабо популярни, да не кажа съвсем неизвестни“, разказва ни художникът Ясен Гюзелев, който е един от популярните примери за “българската следа“ в илюстрирането на таро. Заради поръчката двамата с Чавдар Гюзелев си купуват книги и започват да изучават символиката и значението. Имат пълната свобода да ги интерпретират както намерят за добре и така Ясен Гюзелев прави първия си сет от големи аркани, които издателят избира да нарече “III хилядолетие“. Веднага след това му поръчва още два с по-конкретни задания – първото е да ги пресъздаде през сцени и герои от историята на Пинокио, а следващото е художникът да “влезе в обувките“ на Леонардо да Винчи и да си представи как той би ги илюстрирал. За третата серия Гюзелев използва като отправни точки довършени и недовършени рисунки на Леонардо, като добавя и собствени интерпретации.

“Интересното е, че наричат тези карти “най-великата книга без думи“, защото при задълбаването в алегорията и символиката на всяка една от тях, както и връзките помежду им, започваш да виждаш, че те съдържат всичко, което има на този свят като чувства, идеи, мисли. Тогава бях много навътре в символните значения и търсех начините да ги предам визуално в различни варианти, като запазя смисъла. Но така и не се научих да ги разчитам и не умея да гледам на тях“, казва той.

Въпреки свободата в интерпретациите, Гюзелев подчертава, че има и ясни описания, които трябва да се спазват. “Не може например да направиш Смъртта като Отшелника. В самата тази картомантия има описани правила или рамка, в която все пак художникът може да варира безкрайно, като използва разнообразни стилистики, позовавайки се на различни източници. Може да има и заменяеми символи, но най-важно е гледащият да разбира базовата символика и за какво става дума.“

Като най-силно за себе си изживяване той определя създаването на Дявола в първия си сет “III хилядолетие“. Признава и че като всеки човек има своите дребни суеверия, но като цяло не се увлича по езотерика, макар да е чел доста по темата. “Може и да има някаква истина в това, а може и да не, но не се занимавам сериозно с тази материя“, допълва той.

Гюзелев получава и четвърта поръчка за таро карти, която той завършва, макар тя така и да не бива издадена в Италия. За нея задачата е да пресъздаде стилистиката на ар нуво и либърти от края на XIX и началото на XX век. “Станаха много различни от предишните. Направих ги графично, като си създадох един съвсем нов подход“, казва той и допълва, че точно тези карти предстои да бъдат отпечатани за първи път у нас от Elephant Bookstore до края на тази година.

“Арт таро” на Мич Брезунек

Преди три години базираният в Пловдив френски артист Мич Брезунек използва своя типичен ироничен стил и създава полупародийна колода Art Tarot, в която включва 22 карти, колкото са и големите аркани. Те черпят вдъхновение от оригиналните символи, но и включват негови оригинални сюжети и образи от света на съвременното изкуство, като Арт колекционера, Критиката, Галериста, Куратора, Ретроспективата, Биеналето, Социалните мрежи. През хумора в тях Брезунек се опитва да помогне на света да предскаже какво предстои да се случи в системата на изкуството, която по това време е в допълнителна криза след пандемията. “Светът на изкуството се впуска в “лимбо”, но едни карти ще го спасят“, пише той.

Графиките и таро картите на Ясен Гюзелев може да откриете в Еlephant Bookstore, a работата на Алина Папазова да следите в @alinasumaz. “Арт таро” на Мич Брезунек е в KO-OП и thekopy.shop.