Ларс от Търново

Велико Търново не изглежда като типичното място за един норвежки художник, но Ларс Нордби се чувства все по-естествено в града.

Той е роден в Осло през 1988 г., за кратко учи в Чикаго, показва изкуството си на различни места из Европа, но се установява в България – в началото на 2019 г. отваря галерията за съвременно изкуство Heerz Tooya във Велико Търново, където често изложбите са на автори, които гостуват в резидентната му програма ARV.International в близкото село Вишовград.

Каталог с показаното в Heerz Tooya през 2021 г. Преди година германският художник Паул Вогенрайт, също от известно време живеещ в Търново, показа фотография, правена на стария му Sony Ericsson, разсъждение върху снимането и споделянето на изображения преди Instagram епохата.

Къщата е купена от баща му Кнут Нордби, също художник, който заедно с брат си Ерик, фотограф, започват серия от детски пленери през 2005 г., с което бързо стават ценена част от местната общност (селото наброява не повече от триста души). С преместването си у нас Ларс надгражда направеното от тях като ориентира мястото към разрастващия се интерес на международни художници към страната, както и към тези, които вече са намерили среда у нас. През тази година галерията, чието име идва от научно название на рядък вид оса, премина и през разширяване, което позволява организирането на две изложби едновременно. Тя се намира в най-динамичната част на Търново – стария сегмент от центъра, все повече известен като “Варуша Юг” покрай събитията на културния център ТАМ.

“Heerz Tooya постепенно успя да си спечели доверието на хората и да се утвърди като убежище за артистите наоколо”, казва Ларс, който ще прекара лятото между Търново и Рим, където работи в рамките на резиденция (в случая просто като участник). За кратко е в София, като един от номинираните за годишната награда BAZA и съответно част от груповата изложба в СГХГ: възможност да се види минималистичния му стил, който в началото изглежда трудно разкодируем, докато не намерите следата, която да ви отведе към смисъла му.

Работа на мексиканската художничка Монсерат Камарго, гостувала в резиденцията във Вишовград и впоследствие направила изложба в Heerz Tooya през юли.

По-рано тази година той направи изложбата Sardonic, Press, Immobile в галерия “Христо Цокев” в Габрово, а през 2021 г. – интерактивната Astroturﬁng Ad Hockery в Credo Bonum, София.

Какво е мерилото му за успех на място като Търново, в което няма много конкуренция? “Винаги се радвам, когато при откриване на нова изложба видя много хора – ако има тълпи, значи изложбата е успешна.” Това, което е особено за него в България, е зависимостта на осведомяването от социалните мрежи. “Малко е дразнещо как всички научават всичко от Facebook. Иска ми се да превъзмогнем тази зависимост и напоследък ми се въртят някои идеи в тази посока. Програмата ни обикновено е ясна за година напред, с по две самостоятелни изложби на месец, така че планираме да направим нещо като статичен календар, който да преминава през различни места из града. Започвам все повече да усещам и нуждата към дейността на галерията да се включват и стажанти.”

От инсталацията Sardonic Press Immobile, показана в галерия "Христо Цокев" в Габрово., фотограф: Росина Пенчева

Ларс няма болни амбиции за галерията или арт резиденцията. За него и двете места могат да се развиват според естествения интерес към тях и роля в културния живот. “Просто се надявам те да продължат да съществуват, да приютяват и разпространяват изкуството на художниците във и около Велико Търново. С галерията се фокусираме върху това да представим индивидуалната артистична визия на всеки художник. Възможно е през следващата година да направим open call с определен кураторски ъгъл, но за момента не виждам нужда да се ограничаваме по някакъв начин, концептуално или тематично.”

Става ли по-трудно или по-лесно да поддържаш място в град с по-малко очевидни възможности, на фона на няколко кризи едновременно? “Минусите на това да движиш галерия за съвременно изкуство в град като Търново са много по-малко, отколкото бяха преди. Плюсовете са много повече. Все повече инициативи се раждат в града, човек вече може да комбинира няколко премиери за една вечер – а това е нещо, което ми липсваше!”

Изложбата с художниците, номинирани за годишната награда за съвременно изкуство BAZA, е в СГХГ до 6 септември. Heerz Tooya ще бъде сред локациите, част от програмата на градския фестивал “48 часа Варуша Юг” (19-21 август).

Повече на arv.international и heerztooya.com.