Легендарният библиофил Тони Фекете

Тони Фекете е англичанин от унгарски произход, легендарен библиофил и сериозен познавач на Източна Европа. Срещнах за пръв път името му преди години, когато попаднах на стар каталог на един от аукционите на Christie’s от 2014 година, на който бяха продадени 210 книги, ръкописи, литографии и фотографии на еротична тематика от колекцията му, наброяваща повече от 4000 експоната. Сред тях имаше такива редки екземпляри като първо издание на My Secret Life (1888) — викториански мемоар в единадесет тома, описващ сексуалния живот на анонимния си автор, отпечатана едва в 25 екземпляра и от която в момента в целия свят има само пет пълни комплекта.

Фекете е библиофил и колекционер от магнитуда на измисления герой Каспар Утц. Но за разлика от главното действащо лице в романа Utz на Брус Чатуин, който е дотолкова привързан към колекцията си от порцелан, че никога не напуска родната си Прага, Фекете пътува постоянно в преследване на най-новия екземпляр за библиотеката си. А когато тръпката от лова на книги по дадена тема изчезне, Фекете просто разпродава колекцията си.

Роден в Лондон през 1954 г. в семейството на унгарци, в средата на 80-те работи като представител на американската Citibank в Източна Европа и развива афинитет към културата на страните от региона. По това време се заражда и любовта му към колекционирането на книги. Днес, близо 35 години по-късно, фийдовете на Фекете в Instagram и Facebook изглеждат като mood board за филм на Уес Андерсън. В снимките прозират интересите му, свързани с носталгични пътувания със старовремски влакове, забравени от Бога градчета в Източна Европа с величествена предвоенна архитектура, добри барове и ресторанти и разбира се, редки книги. В момента Фекете работи по риалити шоу, в което той е библиофилската версия на Антъни Бурдейн и разкрива тайните на местата, които посещава по време на пътуванията си. “Виж!” разговаря с него по телефона, докато той удобно се е настанил сред колекцията си от редки книги в дома си в Гьотинген.

Книжарница, която Тони Фекете посещава по време на пътуванията си / Снимка: Личен архив

Господин Фекете, кога започнахте да колекционирате книги?

Още като дете, на 9-годишна възраст. Тази страст се разви през 1985-1986 г., когато отидох да живея в Будапеща, защото там имаше доста антикварни книжарници. Винаги съм колекционирал, но не по организиран начин. Започнах с легендарните пътеводители Baedeker, но през 2001 г. продадох колекцията си поради същата причина, поради която продадох и колекцията си от еротика. През 1988 г. заминах да живея в Париж и разширих кръгозора си като колекционер с някои френски книги с невероятни корици, но честно казано, по онова време не купувах много интелигентно. Няколко години по-късно се запалих по еротиката и както се казва, останалото е история.

Албум с еротични акварели, рисувани върху картон, Англия, средата на XIX в.

Защо решихте да продадете колекцията си от еротика?

Взех това решение през 2012 г. и причините бяха две. Първо — колекцията ми беше наистина огромна. Второ — нямаше нищо друго, което наистина исках да притежавам. Често казвам, че когато колекционира, човек трябва да е “гладен” и развълнуван. Но доста колекционери стигат до момент, в който имат всичко. Тогава човек се пита: “Ако купя тази книга за три хиляди евро, тя ще добави ли нещо към колекцията ми или не?”. Треската просто изчезва. И когато разберете, че има доста други книги, които бихте могли да купите с три хиляди евро, значи е дошло време да спрете да колекционирате или да разпродадете колекцията си. Всяка колекция от книги трябва да живее. Когато спре да расте или да се променя, тя умира и се превръща в мъртъв капитал. Това е втората причина, поради която продадох колекцията си. Имах слаба ликвидност и много активи. Тяхната стойност евентуално щеше да нарасне, но те не носеха никакви приходи. Тоест аз гледах на нещата и от инвестиционна гледна точка. Моята колекция с еротика беше една от най-добрите в света, но бях загубил ловния си хъс. Днес все още притежавам част от нея и не съм се отказал, но вече не събирам толкова активно.

"Мемоарите на една жена на удоволствието" от оригиналното коригирано издание, издадена в Лондон около 1780 г.

Какво беше това, което Ви привлече в колекционирането на еротика на първо място?

През 1990 г. живеех във Франкфурт и в една от антикварните книжарници там срещнах известния колекционер Ханс Юрген Дьоп. Той ме покани у тях и каза, че ще се радва да ми покаже колекцията си от еротика. Когато я видях, останах изумен. Колекционирането на еротика ми допадна моментално, защото повечето от нещата са доста редки, забранени, публикувани в малки тиражи и са били създадени от свободно мислещи хора, настроени против държавата и църквата. През 18-и и 19-и век еротиката често е била използвана като форма на сатира против лицемерието на църквата и аристокрацията. Освен това повечето от тези книги бяха отпечатани изключително добре, на скъпа хартия и имаха красива подвързия, защото са били предназначени за богати клиенти.

Каталогът с подбрани находки от еротичната колекция на Тони Фекете, издаден от Christie's

В средите на библиофилите аукционът на Christie’s, на който бяха продадени книги от колекцията Ви с еротика, е легендарен. Как се стигна до него?

Това беше моя идея. Имам приятел на име Свен Бекер, който оглавява департамента за редки книги и ръкописи в Christie’s. Познавам го от времето, когато работеше в лондонската антикварна книжарница Simon Finch, от която често купувах книги преди. Казах на Свен, че съм решил да разпродам колекцията си от еротика и той дойде в Германия.

Разгледа колекцията ми и остана много впечатлен от нея. В следващите два месеца седнах и заедно с един студент, след няколко часа работа на ден, подготвих пълен каталог. Изпратих го на Свен и заедно избрахме книгите, които мой приятел закара с бус в Лондон. Този месец ще има нов аукцион на Christie’s, на който ще бъдат продадени други 200 книги от колекцията ми с еротика и утре пътувам за Париж, за да доставя собственоръчно някои от нещата, които искам да продам.

Албум с подбрани еротични принтове от 18-и век от Англия, дело на известния книговез Christian Samuel Kalthoeber. Част от еротичната колекция на Тони Фекете в каталога на Christie's.

Споменахте, че за Вас колекционирането има и финансова страна. В какво инвестирате парите си днес?

В напълно различна страст, която се роди преди около шест години — книги, свързани с езиците и културата на Източна Европа. Интересува ме движението на идеите между отделните страни в тази част на света. Например бих бил по-слабо заинтересуван от немско издание на Имануел Кант, отколкото от румънски, унгарски или български превод на същото произведение. Имам и доста библии, които често са първите книги, публикувани на повечето езици. Притежавам копие от т. нар. Острожка библия, която е първата печатна библия на кирилица, публикувана през 1580 г. в гр. Острог, Украйна. Имам и т.нар Букурещка библия — първата библия на румънски език, отпечатана през 1688 г. Имам книги на руски и сръбски, както и няколко на български. Пътувам често до Молдова, откъдето също купувам доста книги. Друго от нещата, които колекционирам в момента, е Шекспир на различни редки езици като арменски и западнофризийски.

Кое според Вас е най-голямото предизвикателство за един колекционер?

Това е да знаеш какво да купуваш. Или по-скоро да знаеш какво да НЕ купуваш. Но моите критерии са доста строги, защото искам да имам само интересни книги в библиотеката си. Освен кохерентна, колекцията ми съдържа послание и отразява моя характер.

“Романтичен албум”. Еротични изображения от XIX в. от колекцията Galitzin. Част от каталога на Christie's.

Какво прави една библиотека забележителна?

Това е много добър въпрос. На първо място нейната завършеност. Какво например прави моята колекция от еротични книги забележителна? Както възкликна веднъж един приятел: “Ти имаш всичко!” И наистина — аз имах всичко значимо, публикувано някога по темата. С другата ми лингвистична колекция е малко по-различно, понеже там няма установени критерии кое е добро и кое не и аз откривам това в движение. Един от водещите ми принципи е, че всяка книга, която купувам, трябва да има история, защото полето е прекалено широко. В повечето случаи има доста изчерпателни библиографии, но понякога намирам неща, които не са включени в тях и това е моят принос. Така че в моето колекционерство има и известна доза креативност. Доколкото ми е известно, в момента няма други хора, които колекционират книги на тема това как културата пътува между границите на отделните държави.

Какъв съвет бихте дали на начинаещ колекционер на книги?

Не купувайте прекалено много неща. Както каза моят приятел от Christie’s за моята колекция — “Никога не съм виждал библиотека с толкова малко излишни книги.” С други думи, повечето книги в една колекция трябва да са релевантни спрямо темата ѝ.

Живеете в Гьотинген. Това добър град ли е за един библиофил?

Не. Тук има много малко книги, които си струва да бъдат купени. Имам приятел, който държи антикварна книжарница в града и купувам от него неща, които не са толкова скъпи.

Каква беше последната Ви забележителна находка?

Нека да помисля… Има две книги, които купих в последната година, които са наистина изключителни. Едната е речник на турския език, наречен Grammaire Turque и публикуван в Константинопол през 1732 г. от Ибрахим Мютеферика. Книгата е спонсорирана от френското посолство в Турция. Мютеферика е изключително интересна личност и публикува първите печатни книги на арабски в Близкия Изток. Още по-интересно е, че той всъщност е бил унгарец от град Колошвар, днешен Клуж-Напока, Румъния. Купих тази книга на аукцион в Унгария. Не беше евтина, но си струваше.

В момента стоя пред витрина, в която държа някои от по-интересните книги в колекцията си. Като например един ръкопис от 1709 година — немски превод на De secretis mulierum на Албертус Магнус, както е известен още Св. Алберт Велики. Тази книга, чието латинско заглавие се превежда като “Тайните на жените”, е била особено популярна в Средните векове и обяснява човешката репродукция на монасите целибати, известни със своето сексуално въздържание. Друга ценна книга, която купих в последната година, е първият речник на хърватския език, озаглавен Dictionarium quinque nobilissimarum Europae linguarum. Това е речник на “петте най-благородни езика” в Европа - латински, италиански, немски, далматински и унгарски, публикуван от Фауст Вранчич във Венеция през 1595 г. Между другото Вранчич, освен с всичко друго, е известен и като изобретател на парашута и две години след излизането на тази книга скача успешно от 87-метрова камбанария на пазарния площад в Братислава.

“Мемоарите от живота на Фани Хил, или кариерата на жена на удоволствието”. Илюстрирано издание, Лондон, 1874 г. Част от еротичната колекция на Тони Фекете в каталога на Christie's.

Профилът Ви в Instagram е забележителен и връща човек десетилетия назад във времената на носталгичните пътувания с влакове и изисканите континентални хотели и ресторанти. Наскоро стана ясно, че работите върху ново риалити шоу, вдъхновено от него.

Това е много интересен проект, върху който работя с румънски документален екип. Това ще бъде документален сериал, който комбинира интереса ми към книгите с пътуванията ми. Ще се опитаме да преоткрием някои части от Източна Европа с влак и ще разкажем за хората, които срещам там. Приблизителният маршрут ще е Германия - Австрия - Унгария - Румъния Молдова. Мислим да отидем и до Украйна, но това зависи от ситуацията. Бих искал да посетя един район в Южна Украйна, наречен Чернигов, който е много важен в културно отношение. Темата на сериала ще бъде забравената Източна Европа и различните култури в региона. Вие като българин например знаете колко пръснати са българите по света. Малко хора знаят, че в Западна Румъния живеят т.нар. банатски българи. Така че това ще бъде целта на документалната поредица, която подготвяме в момента – да покажем културните потоци, протичали или все още протичащи между различните страни на Източна Европа.

Тони Фекете е в Instagram като @feketetony