Лунарна архитектура и светлинният разказ за града

Нощна София отново ще се преобрази в едно по-вълнуващо място в дните между 8 и 11 май. За четвърти път Фестивалът на светлините LUNAR ще “облече” някои от емблематичните сгради на столицата със светлинни произведения, създадени от артисти от цял свят специално за архитектурата на града, която често остава незабелязана в забързаното ежедневие.

В четирите майски вечери разходката из улиците на София ще бъде тур в галерия под открито небе, в която художници с четки от светлина имат възможността да представят идеите си и да предадат посланията си в мащаб и цвят по свой избор. Както всяка година част от LUNAR ще бъде конкурсна програма, която ще даде шанс за изява на млади артисти. Един от конкурсите е за статичен 3D мапинг на тема “Ярки хоризонти“ и от него ще бъдат селектирани петима автори, чиито творби ще се прожектират върху една от най-известните столични фасади – тази на Националния дворец на културата. Желаещите да получат този шанс трябва да изпратят своите предложения до 27 април, а изборът на най-добрите сред тях ще бъде оставен в ръцете на професионално жури, което трябва да отличи не само креативния им подход, но и майсторското боравене с архитектурата на НДК.

Какъв е обаче техническият път от архитектурната фасада до светлинните произведения и колко важна е ролята на дадено здание в подобно начинание? Марин Петков, основател на артистичния колектив MP-STUDIO, организатор на фестивала LUNAR и арт директор на Festival of Lights International, разказва за влиянието на архитектурата върху процеса на създаване на едно светлинно произведение, усещането за “скритите пластове“ на града и четвъртото издание на LUNAR.

Да започнем с кратко обяснение – как се случва подготовката за създаване на дадено светлинно произведение, което касае дадена сграда? Кои могат да са подводните камъни?

За да можем да създадем произведение за сграда, първо започваме с анализ на архитектурата и историческия контекст, а впоследствие правим фотограметрия или 3D сканиране, за да създадем неин точен модел, по който се прави видеомапинг проекцията. Следващата стъпка е да изчислим позицията на техниката. Подводни камъни тук биха били ситуации, в които гледната точка на проекторите е такава, че би се разминала от гледната точка на публиката, за която се създава творбата и илюзията. В някои ситуации, това би могло да доведе дори до “слепи точки“ (проекторите не виждат определени зони), но публиката ги вижда. Спомням си един случай в Амстердам, когато нямахме възможност да застанем фронтално срещу фасадата и се налагаше да позиционираме проекционната техника в стая в друга сграда, като използваме огледала, за да върнем проекционния лъч обратно.

Charlottenburg palace, Берлин

Може ли една творба да бъде създадена за различни сгради? Защо?

Видеомапингът по природа е силно обвързан с конкретната архитектура, за която се създава. Произведенията се създават специално за конкретната фасада – съобразяват се всички детайли, така че проекцията да “пасва“ идеално. Освен това, често фасадата може да служи като вдъхновение и дори елементи от нейната история да бъдат вплетени в произведението, което прави видеомапингът възможен единствено в контекста на съответната сграда. Има, разбира се, случаи, в които определени визуални елементи, теми или истории биха могли да се адаптират за друг обект. Тоест, един концептуален проект може да се преработи за различни сгради, но винаги ще са нужни модификации, за да се отчете специфичната архитектура и мащаб на новото място. Миналата година имахме такъв случай – създадохме шоу за Фестивала на светлините в Загреб, което впоследствие адаптирахме за фасадата на двореца Шарлотенбург в Берлин. То беше насочено към опазването на животинските видове, но предадохме темата по доста нетрадиционен начин – през призмата на “meme“ културата, или т.нар. AniMEME, за да стигнем до по-младата аудитория.

Бранденбургската врата в Берлин

Какви са видовете архитектура, които са най-предизвикателни за светлинните спектакли? Кои са материалите и другите особености на старото/новото строителство, които са фактор при този вид изкуство?

За мен, най-доброто платно за подобен тип творби са сградите с орнаменти и релефи – например бароковите и неокласически сгради. Работата с тях често не е лесна, но могат да създадат изключително вълнуващи и “магични“ ефекти, защото проектираните творби са създадени по релефа и формите подсилват цялостното изживяване. Допадат ми дори и бруталистичните сгради като Бузлуджа, например, за която два пъти сме създавали светлинен спектакъл.

Съвременните сгради често имат големи стъклени повърхности и са създадени от отразяващи материали. Стъклото не може да задържи светлината (освен ако не бъде поставено специално фолио) и би могло да причини нежелани отблясъци. Бетонът и мазилките от по-ново време обикновено предоставят сравнително равномерна основа, но и там има разлики в текстурата, които се отразяват на крайния резултат.

Налагало ли ви се е някога да “скриете“ архитектурата и защо?

Видеомапингът е изкуство, което съществува в симбиоза с релефа, за който е създаден. Дали говорим за проекция върху фасада или интериорна такава, архитектурата винаги играе своята важна роля. Разбира се, в зависимост от концепцията на произведението – ако артистът иска да се покаже някакъв сюрреалистичен или абстрактен свят върху фасадата, е възможно тя да бъде “скрита“ за съответния фрагмент от шоуто. В интерес на истината, не си спомням за случай, в който е трябвало да прикрием част от фасадата, така че да не се разпознае.

Дворецът на парламента в Букурещ

Големите или малките мащаби са по-предизвикателни и с какво?

Бих казал, че и двата вида имат своите специфики. Аз обичам да работя в голям мащаб, защото той „потапя“ и дори респектира зрителя. Наскоро, с екипа ми бяхме поканени да създадем шоу за втората най-голяма по площ сграда в света – Двореца на парламента в Букурещ. Сградата е впечатляваща дори и през деня, а усещането да видиш творбата си на площ от 23 000 кв.м. е неописуемо. Друго любимо и огромно платно е куполът Al Wasl в Дубай, който е най-голямата 360-градусова повърхност за видеомапинг в света. През 2023 г. там създадохме шоу, което беше част от официалната програма на климатичната конференция на ООН COP28.

Но ако говорим за предизвикателства, смятам, че не мащабът, а нестандартната архитектура носи най-голямо такова за създаване на видеомапинг. Ако вземем един интериор на църква, например, тогава имаме множество детайли, които трябва да бъдат съобразени – как да се позиционира техниката, така че да остане невидима за публиката, каква ще бъде гледната точка и т.н. В момента (до 2029 г.) два наши 360-градусови имерсивни спектакъла могат да бъдат видени в църквите Нордеркерк в Амстердам (“Винсент среща Рембранд: Неразказаната история“) и Вотивкирхе във Виена (“Светлината на сътворението“).

Votivkirche, Виена

Друг тип предизвикателни сгради са тези с много нестандартна архитектура. В София това е Националният дворец на културата. В момента, като част от фестивала LUNAR, реализираме конкурс за статичен 3D мапинг, с подкрепата на НФК, който предизвиква българските визуални артисти да създадат произведение, именно за неговата фасада. Тя е изключително специфична – има “огънати“ елементи, които остават невидими при проекцията, както и прозорци, през които светлината преминава или задържат само малка част от изображението. В този смисъл, да създадеш произведение, което, както казваме ние, “работи“ върху фасадата, е нелека задача. Въпреки това, резултатът може да е впечатляващ, предвид огромния мащаб, за който вече споменах. Нямам търпение да видя какво са сътворили участниците. Всеки, който има желание, може да участва до 27 април.

Какво вижда един светлинен артист, когато гледа заобикалящата ни архитектура, което остава “невидимо“ за обикновения минувач?

Обичам да посещавам различни градове – за мен те са потенциално платно. Когато една сграда ме привлече, започвам да оглеждам къде може да е позиционирана публиката и техниката, какви визуални и илюзионни ефекти бих създал. Като артист винаги се интересувам от историята на сградите, върху които проектирам – дали имат културно значение, дали са били свидетел на емблематични събития. Всяка драскотина, пукнатина, портиерна арка или фриз могат да се превърнат в основа за разказ. Това усещане за “скритите пластове“ на мястото – неговата памет и потенциал за трансформация, е нещото, което често остава невидимо за хората, преминаващи всеки ден по улицата.

Четвъртото издание на Фастивал на светлините LUNAR е межу 8 и 11 май. Повече на www.lunarlights.eu и @lunarlights.eu.