Лютеница, бял патладжан и щипка поезия в градината на Захари Захариев

“Ама как така и книги, и лютеница? Каква е идеята тук?”, попитаха няколко души, с тон в сивата зона между възмущението и учудването. Вторият въпрос като че ли беше знак, че все пак е възможно да убедиш някого, че това съчетание не е чак толкова грубо обединение на два свята – храненето и четенето. Действия, които като че ли е неприлично да се припокриват твърде много.

Събитието в началото на септември носеше заглавието “Градината на Захари” и беше в книжарница “Махала”, в рамките на “КвАРТал фест” – нещо средно между предпремиера, четене, импровизиран базар и трибют към живота на поета, философ, градинар и съосновател на издателство “Кота 0” Захари Захариев, който си отиде на 5 август, на едва 35-годишна възраст. Макар и да нямаше възможността да я представи лично, той все пак видя новата си книга, стихосбирката “Дзен пиян”.

Захари беше познат на приятелите си не само с поезията си, но и с привързаността си към село Камен до родния му Сливен – тази привързаност се усеща и в света на поезията му, едновременно сложна за разкодиране и безкрайно потапяща в себе си, едновременно директна в мистерията си и трудна за четене на глас. Имаш чувството, че се губиш в лабиринтите, които той е изградил за теб. Постоянна игра между разбираемо и неразбираемо. Със сигурност конструкции като “Грозно слънце черен мед / върху тревите между тях и стволовете / езици сквернящи низостта / съм диня във паважа прас” не се създават по рецепта.

Продукцията от градината му беше продавана в книжарницата не само като жест от приятелите и семейството му, но и за набиране на средства неиздаваните му текстове да излязат в близко бъдеще. На въпроса “Как така и книги, и лютеница?”, отговорът беше бързо синтезиране на историята, че той създаваше и двете. И двете може би му бяха еднакво близки.

Обяснението сякаш беше приемано, понякога с внезапна усмивка. Може би като осъзнаване и напомняне, че сме повече от един елемент, че личността ни не е и не трябва да бъде праволинейна. Различните ни черти и интереси могат да се допълват и развиват взаимно, дори и във време, което иска да ни изчерпи с няколко хаштага.

Подаряване на сладко, чушки и лютеница от градината на Захари беше и елемент в най-скорошното издание на “Актьори срещу поети” в Театрална работилница “Сфумато“, посветено на него. Рязането на филии и мазането им с лютеница се превърна и в елемент от едно от първите събития на “Кота 0” с участието на Захари – в пространството One Bookstore. Който е бил там, бил е дзен нахранен.

Из “Дзен пиян”

“Слънцето ни спретва розов пудинг
яйца на облак прах листо от мента
йегермайстер блу блусно синьо се разтиква
по хоризонтанцното запречение на устната
молитва капе шоколадов хесус хълмно
клатунем се се блустим кръвогладни бъбриви бобри
и като хръцнем пеликан и папа птицечовка
вратна като скършим тяхната главица
и хвърлим перно кръшното телце
във вира долу птицечовките ни ринат
джинджифил след джифилджин о веждите
та мижаме смъдим се братно долу…”

“Дзен пиян” може да се намери под знака на издателство “Кота 0”. Премиерата на книгата е на 1 ноември от 19 ч. в Театрална работилница “Сфумато”, с участието на редактора Васил Видински и актьора Васил Дуев-Тайг.