Малка книга, голяма книга: Надежда Радуловa

Възможно е да познавате Надежда Радулова най-вече като преводач от английски език. Разботила е по книги на автори като е по книги на автори като Филип Рот, Гарт Грийнуел, Реймънд Карвър. На фона на това, още от началото на 90-те години тя публикува поезия. Осмата и книга "Малкият свят, големият свят" е в книжарниците от “Жанет 45”, които отбелязват силно лято откъм книги с поезия. През последните месеци се появиха нови заглавия още от Тома Марков, Александър Байтошев, Виктор Самуилов и Владимир Левчев, чиято последна книга (“Писмо в небето”) е редактирана от Радулова.

В “Малкият свят, големият свят” тя умело превръща ежедневните моменти и мисли в символи на света, в който живеем и загатва колко е възможен този, към който се стремим.

Някъде през октомври

в ъгъла на тефтера

за бързи бележки и списъци

спи

1-годишната ми дъщеря

Езикът й все още е вода и вятър

внимателно разреждам

думите правя й

място да протегне ръце

и да одраска страницата

когато се събуди

Имаме си пушки

Сега

аз ще съм мама

тати ще е бебе

мама ще е тати

Сега

котето ще е вълк

вълкът ловец

ловецът дядо коледа

Сега

дядо коледа ще е тати

тати ще е мама

мама ще е бебе

Сега

пак ще съм бебе

тати ще е тати

мама ще е мама

котето коте

вълкът вълк

ловецът ловец

Сега бум-бум-бум!

Сега шшт, шшт, шшшт!

И марш бързо под елхата

без подаръците

за всички от сърце

Слизане

От таванската стая виждам кулите на съседните сгради,

рисуваните витражи, върху които слънцето хвърля сърпа си

и стъклата се разрояват на златни пчели. Тази гледка

ми дава упование всяка сутрин, всяка вечер, дава ми

сила в ръцете да нарежда хляба, спокойствие на ума

да умия съдовете, без да счупя нищо. Дава ми още

здрави стълбища, по които да се качвам, да слизам насън,

връзка ключове и един от тях, който отключва вратата,

извежда навън, където изтъняващите хора, срамът,

голотата, старостта, гладът, болестта, нищетата

отнемат възможността за поезия. И с право.