Малка нощна музика: какво вдъхновява новата мрачна вълна

Не е случайно, че саундтракът на зимата и преходът от 2024 към 2025 г. се оказа новият албум на The Cure – Songs from a Lost World се появи след 16 години чакане, но това не е единствената причина, която го направи внезапно едно от най-коментираните музикални събития. Като че ли светът имаше нужда от саундтрак към “изгубения” си свят, на фона на политическите сътресения и приближаването на факта до фикцията.

Публиката на концертите и партитата, в които даркуейвът и пост-пънкът доминират, е все по-млада, а групите, които излизат на преден план, понякога са като директно извадени от предишна епоха. Това не е вълна, която подминава местната сцена: имаме все повече музиканти и диджеи, които изследват различните аспекти на по-мрачните субкултури или вплитат части от тях в други жанрове и среди. През последните години у нас гостуваха имена като Lebannon Hannover, Molchat Doma, The Soft Moon, She Past Away, The KVB, Whispering Sons, а през август очакваме и Ник Кейв. Влиянието на “Нова Генерация“ и “Ревю“ пък е все по-отчетливо върху най-младото поколение местни групи. Без да се е случило събитие или завой, които да можем да проследим, изведнъж – по един естествен начин – факлата се предаде към най-новите музиканти и слушатели.

Изследване на тъмната материя

Румънската певица, модел и (поне според биографиите ѝ в социалните мрежи) вампир Корина Сукаров (Corina Sukarov) е представителка на тази тенденция. Отвъд личната си популярност в TikTok и Instagram, на музикалната сцена тя става все по-разпознаваема покрай даркуейв групата си +SHE+. Ако ги видите на живо, лесно може да си помислите, че сте се върнали с машина на времето и сте в лондонски клуб от 1980-те. За нея музиката е нещо повече от просто спиране на времето за момент.

 

 

“Завръщането на готическите и мрачните изразни средства е едновременно отражение на носталгията и ново превъплъщение на безвременните човешки емоции”, казва Корина, която заедно с групата си намира отдадена публика в Румъния и като че ли е въпрос на време проектът да се развие и на международно ниво. “От една страна, имаме нещо като оплакване на изгубеното минало: романтиката на Викторианската епоха, субверсивната острота на пост-пънка през 80-те, мрачният блясък на ранното кино. Елементите от тези периоди прокарват нишка към поколението днес, защото те предлагат дълбоко и артистично изразяване на тягостното и меланхоличното, а точно това липсва в хиперизчистеното, забързано настояще на света.”

За Корина, това е естествен отговор към всички безпокойства, които носи съвремието. “Теми, които са централни за готик културата – изследването на смъртността, екзистенциалният страх, красотата в мрака, като че ли ни дават поле, през което да преживеем колективните несигурности днес и отчуждението между хората.” За нея всичко това е повече от естетическо упражнение. В размислите ѝ тези влечения звучат като част от лична философия: “Това е начин да се изправим през собствените си сенки, да прегърнем индивидуалността, да намерим сила в уязвимостта.”

Goth е да сме двама

Ако има нещо, което отличава сегашната вълна изпълнители в тези жанрове, то за Корина това е в съчетанието на различни влияния въпреки ясните препратки към 80-те и 90-те години, както и в разбирането, че всеки може да бъде част от тази сцена.

“Въпреки че като че ли всички спазват фундаменталните елементи – тайнственост, отнесени вокали, динамична бас линия виждам все повече съвременни техники в продукцията, както и различни влияния, както музикални, така и провокирани от съвременните културни и житейски безпокойства: примерно вплитане на елементи от шугейз и дрийм попа. В самите песни все повече се намесват темите за притесненията около климатичните промени, колко дигитализиран става животът ни. Все повече на преден план е мисията ни да запазим автентичност, когато сме едновременно толкова свързани и... толкова разделени. В наши дни има и повече внимание върху социалния аспект: това е музика, която трябва да приобщава, не да отчуждава.”

 

 

Това, че по едно и също време толкова изпълнители и групи от различни места изследват подобна територия, за нея е знак, че сме свидетели на нова вълна, която пази и обогатява традицията дотук. “Да, сега има ривайвъл, но не всичко се ограничава до това да погледнеш назад – става въпрос да спазиш и продължиш етиката на тези жанрове, да си отдаден на интроспективността, да развиваш музиката по начин, по който тя е жива и будна за сегашното поколениe.”

Темите за отчуждението и това какви връзки създаваме в толкова противоречиво време са интегрална част и от музиката на българското даркуейв дуо ВАС. Джулиано Василев и Алесандър Методиев дебютираха през 2023 г. и бързо издадоха албума “Ново”. Междувременно свириха на една сцена с She Past Away, една от ключовите съвременни групи в жанра, както и с обещаващите Dark Venus от Виена. През изминалата година те записаха няколко сингъла – “Мърви цветя”, “Вечери”, “Мрак” и Digi-an, а звукът им като че ли обитава територия от влияние от “Нова Генерация“ и първите албуми на The Cure.

Двамата изграждат свят, в който “просмукани са мечтите”, “смачкани са дните” и “остават зазидани онези опити да бъдеш някой, без да подражаваш всякак”.

 

 

“Определението за мрачност се универсализира с всяко нещо, което се създава и бива причислено към него. От първите ни срещи с мрачни творби разбираме, че те са в контраст спрямо установения ред в ежедневието – казва Джулиано Василев. – Общоприето е, че в тъмното, където не виждаме, може да има всичко и се случват неща, за които не знаем. Затова винаги остава едно любопитство какво може да излезе оттам.”

Той определя като интересен феномен и белег на нашето време, че музикалните стилове в тези сфери са толкова устойчиви и преоткривани от нови и нови публики. “Интернет, в ролята си на най-големия архив, предлага невероятни възможности за хората да преоткрият интереси, които да оформят личността по един или друг начин.” Джулиано вижда и нещо естествено в този процес: “По-младите поколения, родени и отгледани с интернет, растат с архива и историята на изкуството, музиката. Започват да оформят вкус с възрастта заедно със светогледа си.”

В следването на добрите примери той вижда и известни рискове: “Липсата на влиятелни и актуални течения в момента води до предъвкване на стари неща и често в музиката се чува как някоя нова песен има звучене като от конкретен период. Може би защото много хора се чувстват по-добре в миналото, затова се опитват да го търсят и задържат, без концептуално да се ражда нищо ново.”

Какво прави за него определени жанрове и артисти, музика създавана преди десетилетия, актуални и днес? “Чрез създаденото от тях можем да усетим и разберем повече за човешкия предикат. Възможността да почувстваме това, което ни прави и винаги ни е правило хора. Да бъдем щастливи, спокойни, гневни, недоволни, тъжни точно в този момент, когато се докоснем до творбата и тя резонира с нас самите.”

 

Snakeatsnakе / Фотографи: Александър Пенджуров и Patrice Rault 

 

Индустриалният комплекс

“Неизбежно, илюзията за злото е част от природата ни и липсата му би нарушила контраста и баланса в нея. Не смятам, че съществува някакво движение, като ”приближаване“ или „сливане“, и аз лично нямам потребност да подхранвам несигурността в неизвестното – нито за себе си, нито за някого другиго. Освен в кръга на роулплея.”

SNAKEATSNAKЕ е проект на Стефан Стоев, увлечен по наследството на ранния индъстриъл и EBM (electronic body music) жанра, започнат от сформирани през 80-те групи като Nitzer Ebb, DAF, Front 242. В случая на Стоев, във визуалния му и музикален свят има и нещо от киберпънка, хоръра и ретрофутуризма, а когато го видите на живо, веднага се усещате като отвлечени в различно пространство. Затова и в неговия прочит EBM означава electronic bunker music. Вътрешният хумор също е съставна част.

Какво продължава да го провокира в точно тази част от електронната и DIY музика? “Първо, директността. Ударът е точно там, където боли, и откъдето искаш да усилиш потока на нарастващата в теб агресия. Второ – границата. Рамките, в които стилът работи. Машината с ограничен набор действия, която ти като автор трябва да манипулираш с оскъдни средства, за да извлечеш новото. И не на последно място танцът. Бързото, задъхващо темпо”.

За тези, които го следят от години, проектът е и нещо като завръщане: преди около две десетилетия той изгради специфичен свят около музиката на Shemale Zero, проект, чиято “смърт” беше обявена през 2010 г.

 

Snakeatsnakе / Фотографи: Александър Пенджуров и Patrice Rault 

 

Първото ЕР под името на SNAKEATSNAKЕ излиза през 2020 г. и оттогава проектът само расте. През 2023 г. се появи и цялостен албум, последван от още едно мини през 2024 г. – Concrete. Освен из България, през последната година Стефан представи едновременно минималистичните си и интензивни живи изпълнения в Германия, Гърция, Холандия, Полша, Унгария, Италия, Испания и Франция, понякога в съвместни турнета с Voyvoda.

“В моята музика голяма част от вдъхновенията идват както от смесица от различни стилове, така и от статични или динамични визуални елементи, както от тази реалност, така и от измислените, в които пребивавам. Няма да ги назовавам, защото там хаосът е неконтролируем. От бункери през кросдресъри до алтернативни реалности, други животи, котки и киборги.”

Има ли нещо ограничаващо в следването на най-високите примери в тези жанрове? Според Корина Сукаров някои граници в естетиката или трендовете в съответния момент могат да донесат усещане за конкретен лимит докъде може да стигнеш.

“Но вярвам, че става въпрос повече за личното ти отношение накъде ще отнесеш естетиката, вместо да я спазваш стриктно. Стилът може лесно да изпадне в едно повърхностно кодифициране, където ако правиш едно или две конкретни неща, все едно всичко минава.” Тя се опасява, че така се губи флуидността, разнообразието и разбирането, че в ядрото си тези жанрове трябва да освобождават. “Те са празненство на бунтарството и онази красота, за която не всички имат очи и често се пропуска. В себеизразяването откриваме креативността в ограниченията – дали ще е интерпретация на утвърден мотив, или пък отхвърляне изцяло на определени граници.”

 

Snakeatsnakе / Фотографи: Александър Пенджуров и Patrice Rault 

 

За нея ключът към оригиналността е да използваме даденото като средство, не като правило. “В крайна сметка, готическото никога не залязва – то може да се скрие някъде за момент, докато нещо не го извика отново. И така то се завръща със свежа и нова притегателна сила в свят, който мечтае за дълбочина и мистерия.”

Стефан Стоев вижда няколко качества като основни, които вероятно са и причината актуалността да не се губи: “Широкоскроеността, добрият черен хумор и търсенето на алтернатива, върху чийто ритъм да маршируваш, захапал парче арматура, са универсални във времепространството – и тогава, и сега.”

 

***

 

ПАРЧЕТА МРАК

Книга: The Art of Darkness: The History of Goth. Обемната книга на Джон Роб, басист на гостувалата и у нас група The Membranes и също така журналист, преминава през всички линии на историята на по-тъмната част от музикалната сцена, с по-голям фокус към събитията във Великобритания. Ще я намерите в книжарница Mahala в София.

 

  

Видео: Molchat Doma – Live at Panorama Hotel. Беларуската група пусна в YouTube черно-бяла лайв сесия, заснета пред бруталистичния хотел в Братислава, познат от обложката на втория им албум “Этажи” (2018).

Концерт: Clan of Xymox на живо в София. Холандската група с 40-годишна история Clan of Xymox и гръцкото дуо Selofan ще бъдат на сцената на Sofia Live Club на 21 март, по покана на Der Circle. За Clan of Xymox това ще бъде първо гостуване у нас от 2008 г. насам.

 

 

Албум: Les Animaux Sauvages – Futurespective. Компилация със селектирани парчета и ремикси на българската група ще се появи за първи път на винил през март, под знака на испанския даркуйев лейбъл Oraculo Records.

 

 

Ако харесвате нашата работа и искате да четете още такива материали, станете патрон на "ВИЖ!" с еднократно или месечно дарение. Всяка подкрепа е важна за нас и ни помага да развиваме медията.