Въпросът дали художникът трябва да има винаги разпознаваем почерк, или да експериментира в различни посоки, като че ли не стои пред Мария Налбантова точно, когато помислим, че сме схванали играта ѝ, тя ни изненадва с нещо ново, както като тема, така и като изразни средства.
Най-новият ѝ завой е свързан с доста специфични намерени обекти предметите, които използваме, за да отбелязваме до коя страница сме стигнали в книгата, която четем (или пък до коя сме спрели, преди да я върнем в библиотеката). Проектът “Книгоразделители” ще бъде представен на три локации едновременно —в регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” на 11 юни, като част от фестивала “Литературни срещи”, в Столична библиотека (16 юни) и в Националната библиотека (18 юли). Именно книгоразделителите са това, което Налбантова проучва през последната година.
Част от проекта "Книгоразделите" на Мария Налбантова
От Залцбург през Ню Йорк до София
През юли 2021 г. Налбантова е стипендиантка на Международната лятна академия за изящни изкуства в Залцбург, основана през 1953 г. от Оскар Кокошка и смятана на най-старата резидентна програма в Европа. Срещите и курсовете протичат в средновековната крепост Хоензалцбург, където Мария посещава местната библиотека. “Между страниците в някои от книгите започнах да откривам парчета вестник, билет за театър, бележки, рисунки, картички и още най-различни “отбелязки”, които носят отпечатък на времето и мястото. Можем да предположим, че те са били част от живота на читателите.”
Така тя открива 20 фрагмента от възможни истории, подсказани от книгоразделителите, които, по случайност или не, попадат в книгата, а оттам остават в библиотеката, докато следващ читател не ги открие. “На тяхно място върнах предварително подготвена бележка с текст „На тези страници беше открит книгоразделител“, която накратко описва проекта.” Тя прави изложба в едно от пространствата на крепостта и така проектът преминава през първата си фаза.
Мария Налбантова в Ню Йорк с една от библиотеките на Little Free Library
През март Налбантова е вече в резиденция в Ню Йорк като носителка на годишната награда за съвременно изкуство БАЗА. Първоначално тя няма планове да продължи темата с книгоразделителите, докато не попада на Малките свободни библиотеки (Little Free Library) — миниатюрни “къщи” пред жилищни сгради, най-често в Бруклин, в които всеки може да остави или вземе книга, а цялата инициатива спомага за свободния достъп до литература. В тях тя вижда и една особена култура на споделяне и грижа за читателя след теб.
Обединени от разделители
“Започнах да ги търся и да откривам повече информация за тях и за хората, които са решили да ги направят пред дома си. Повечето от тези малки библиотеки имат имена, посветени са на конкретен човек или за построяването им са използвани тръби от старата канализация на квартала. Такива обекти има в много страни, но за място като Ню Йорк подобно споделяне ми се стори много интересно и нямаше как да не отделя време за разходки в различните части на Бруклин в търсене на библиотеки, книги, истории и забравени разделители.”
Тя вижда книгоразделителите като “следи на един процес, който, съзнателно или не правим — да отбелязваме. Отбелязваме места, хора, събития, определен текст в книга… Какво е отбелязано и с какво е отбелязано?” В Ню Йорк тя представя “Книгоразделители” (Bookmarks) на pop-up изложба в Residency Unlimited. “Освен изложбата на творбите, които направих, създадох пространство за размяна на “книгоразделители” - появиха се банкноти от различни краища на света, бележки, билети, листа, парчета от миди, снимки, карта за метро, рисунки и др. Всеки можеше да вземе и да остави някаква следа.”
След завръщането си Налбантова започва да мисли как да пренесе проекта в София. Журналистът, поет и преводач Димитър Кенаров става съмишленик в издирването на стари издания и детайли в тях. ”Започнах процес на “търсене” в няколко от публичните библиотеки, а с Димитър разгледахме намерените между страниците текстове и разделители като възможни намерени истории.”
Част от проекта "Книгоразделите" на Мария Налбантова
Навиците на хората започват да влизат в контекста на начина, по който библиотеките задават правила на използване на каталога си. “Всяка от библиотеките има различна политика за заемане на книги. Примерно в Националната библиотека книгите могат да бъдат поръчани по каталог и четени в читалните на библиотеката. В Столична библиотека можеш да се разхождаш между книгите и да избереш коя да вземеш вкъщи за определен период. В читалищните библиотеки пък изкачат много артефакти от тоталитарния период.”
За нея всеки от намерените “артефакти” е интересен, тъй като изгражда свързваща линия между разделител и книга, читател и разделител, читател и книга, място и време, факт и фикция. “Важен е контекстът, в който съм ги открила. Например книга за любовта с книгоразделител - полароидна снимка на двама влюбени. Друг път контрастът между книгата и отбелязката е завладяващ.”
А какво може да намерим в книгите, които Мария Налбантова чете? “Преди да затворя книгата, оглеждам какво около мен би могло да се превърне в книгоразделител и така между страниците попадат различни фрагменти. Последно си отбелязах с парченце от плат, което приятел ми донесе от опакованата Триумфална арка в Париж на Кристо и Жан-Клод."
***
Инсталацията "Книгораздели" на Мария Налбантова е част от програмата на 11 юни на първото издание на "Литературни срещи" в РЦСИ "Топлоцентрала" - Фоайе, етаж 2, а желаещите могат да се срещнат с художничката от 18 и 19 ч.
