На 25 и 26 март МЕГАФАУНА се настани за два дни в галерия Structurа. В лимитираното, масивно като размер и изтънчено оформено издание с дебели бели корици Петър Грудов излива в интензивен текст своите размисли за самотата, свободата и липсата на разбиране на отделния човек, Яна Лозева му придава визуален облик в серия от черно-бели фотографии, а Мартин Атанасов завършва красивата хореография между текст и снимки, букви и пространство, образи и ритъм.
За втори път през последните две години Петър Грудов, когото познаваме като един от основателите на онлайн "наръчника за момчето с добро възпитание" Boyscout, а сега и движеща сила в едно от тайните оръжия на нощния живот на София - ΔOΛV, прави впечатляващ дебют като "създател на красота" в различна форма на изкуство. Първият беше като автор (в това число - режисьор, сценарист и участник) на късометражния филм "X", който заснема заедно със Златимир Араклиев, Кеворк Ванлян, Волен Пенев, Марио Балабанов и Лиляна Гергишанова.
Хващаме го за бърз разговор в движение, докато пътува към родния Бургас за рождения ден на майка си, което ще съчетае с представянето на МЕГАФАУНА на 8 и 9 април в Barbossa.
Вкарай ни в предверието на МЕГАФАУНА. Как се роди идеята, историята в нея и какво я предизвика?
Идеята се появи в края на 2021. Беше реакция срещу историческия контекст - пандемия, изолация, разделение, надигащ се деспотизъм. Искахме да разкажем за самотата и свободата - за човека, останал сам, чувството, че е безсилен, че е експлоатиран, че е в конфликт със света. Самотата не е просто липса на компания, а на разбиране, на споделеност.
Започна като съвсем груба идея, която споделих с Яна Лозева - писах ѝ, поговорихме си, избрахме място и няколко ноемврийски дни по-късно бях чистак гол в една ледена рекичка до Гара Бов. Тя е фантастичен фотограф - знае какво търси и какво харесва. Бяхме си оставили широки рамки и снимките внесоха допълнителни измерения като темите за наблюдението и властта. Тогава дойде текстът. Докато го работех, задълбах във “взора” на Сартър, паноптикона на Фуко и стигнах до ангела Метатрон и всевиждащото око в религията и мистицизма като контрапункт на екраните, през които гледаме света, който гледа нас.
Мегафауната обединява най-едрите животни на планетата. Какво обединява вашата МЕГАФАУНА?
Казват, че голяма част от тези видове изчезват с появата на човека. Днес сме доминантният вид - ние сме големите, способни на голяма красота и страхотна разруха. Представихме си последния човек, останал изцяло сам - на планета без друго живо същество, изгорил земята, безсилен, без бъдеще, архитект на собствения си затвор. Опитахме да наречем едно трудно, но познато на всеки чувство и да потърсим изход от него.
МЕГАФАУНА, фотография Яна Лозева
Освен текстът и фотографията, форматът и оформлението също се открояват. Какви са “скритите ключове” в книгата - детайлите, на които държахте при оформлението?
Търсихме синхрон между форма и съдържание - думи, картини, негативно пространство. Мартин Атанасов се включи в работата по оформлението - намери едно специфично движение в снимките, което с Яна много харесахме.
Текстът мина през много промени - първоначално беше по-поетичен, после влезе в една странна стъпаловидна форма, за малко беше и в съвсем праволинеен вид, докато се настани в тази бавно разпадащата се, геометрична рамка. Тонът зададе случайна грешка при поредна редакция, но грешките в словореда, липсата на пунктуация, преливането на изречение в изречение са съвсем нарочни.
В началото мисълта е ригидна и трескава - постепенно се изпълва с въздух. Вълнува ме темата за изкуствения интелект и в крайчеца на главата ми стоеше въпросът сега, когато кратко задание може за секунди да генерира неограничено количество все по-качествен текст (да не говорим за картинки, видео и звук), какъв е полезният ход на пишещия човек? Та има опит и за бунт във формата, определено.
Както и в късометражния ти филм X, в книгата отново участваш не само духом, но и телом. Докъде се простира автобиографичният момент и ако го има, какво е усещането от допира на нещо толкова лично с публика?
Супер страшно е за мен! Всеки път си казвам, че е за последно, но нещо щраква, появява се идея и ме хваща жал да я оставя да изчезне. Да срещнеш разбиране също така е изключително приятно чувство и го казвам и като автор, и като консуматор на истории.
Танцуването ме научи да обработвам емоциите си с творческа работа и да приемам тялото си без емоция, като още един инструмент, с който да си служа. Обичам лични, искрени истории, затова влагам много от себе си, но нито филмът, нито книгата са стриктно автобиографични или изчерпателни. По-скоро са аспекти на личността и биографията ми, израз на желанието да осмисля и осъзная по-добре себе си и оттам другите.
Отдавна познаваме писателския ти талант в публистичния формат, но едва отскоро се срещаме и с неговото художествено проявление. Какво те привлича в думите?
Езикът е фантастично нещо! Ноам Чомски твърди, че всеки човек има вроден механизъм за научаване на език, но има още много неизвестни около него. Като пъзел е - редиш няколко звука или букви и създаваш смисъл, чувства, светове. Мисълта не може да надскочи езика, както казва Лудвиг Витгенщайн - “границите на моя език са границите на моя свят”. На мен писането ми помага да осъзнавам и осмислям, дори да помня.
Какво ново научаваш за себе си в процеса на създаване на дадена творба или след това?
Уча се да работя с други хора. Винаги съм бил по индивидуалните спортове и ми е трудно, но вярвам, че магията се появява, когато хора с различни сили работят заедно. Аз работя предимно с езика и с тялото си, затова обичам да работя с визуални артисти като Яна или Златимир Араклиев, с когото направихме “Х”. Мисля, че взаимно разгръщаме потенциала си. Иначе филмът ме обърна към семейството ми, а “Мегафауна“ затвърди подозрителността ми към концентрацията на много власт в малко ръце - дай ми да се бунтувам. Като цяло творческият акт разкрива, а за мен себепознанието е изключително важно.
МЕГАФАУНА, фотография Яна ЛозеваИма ли други форми на изкуството, освен танц, кино, проза, които би се гмурнал да изпробваш?
Всичките! Когато започна пандемията, се наложи да преосмисля живота си. Тогава реших, че искам да създавам красота. Малко преди това бях прочел “За красотата и това да бъдеш справедлив” на Илейн Скъри, която ме убеди във връзката между двете категории.
Любимото ми определение за красотата е на Тома Аквински, който я открива в три направления - consonantia, claritas, integritas - много грубо преведено, пропорционалност и хармония, яснота и чистота, интегритет и цялостност. Откакто погледнах на себе си по този начин, се чувствам като дете - искам да пробвам от всичко. Почнал съм да развивам няколко истории, но още не знам каква форма ще заемат - най-напреднал съм с една сай-фай сага, която си представям като графичен роман. Извън това много ме привлича музиката.
Какво е последното нещо, което чете, гледа или слуша и остана за дълго в мислите ти?
От доста време чета “Първият човек” на Камю - позволявам си само по няколко страници на ден, защото не искам да свършва.
Имаш афинитет към отглеждането на растения. Как изглежда твоята домашна "мегафлора" и кои са най-ценните екземпляри в нея?
Всичко започна от един подарък преди няколко години и в един момент някак се озовах с 50-60 растения. Мисля, че съм най-привързан към един много клет лимон - гледам го от семка, засадих го след труден момент. Все го сполита някаква болест или вредител, но го подрязвам и стъблото му става все по-здраво, а короната по-богата.
Кои са твоите места за презареждане, когато не си ΔOΛV?
Най-често съм на йога в "Сантоша" или на разходка в Борисовата - обичам да храня враните и врабците.
МЕГАФАУНА ще бъде на разположение за свободно четене и разглеждане в светлите часове на 8 и 9 април в Barbossa, Бургас.
