За миграцията навън и навътре към себе си

Независимо от личните успехи или провали, или от коя точка на света четете тези редове, годината завършва със смесени чувства: равновесието е силно разколебано, политическата неяснота обхваща все повече региони, свикнахме с думата “война”.

Как изглеждат тревожното настояще и близкото бъдеще между 2024 и 2025 г. през очите на някой, който изследва взаимовръзките между общностите, промените в микро и макро план, както и това какви сме тук и навън? Оказва се, навсякъде си носим багажа.

Защо е интересно да се погледнем отстрани

Марина Лякова е социоложка, доктор на науките с над 20-годишен професионален опит в германски научни институти и университети и в момента преподавателка Педагогическия университет в Карлсруe. Тя е и част от екипа зад изложбата “Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?” в "Гьоте-институт България", заедно с визуалните артисти Красимира Буцева и Мартин Атанасов, добре познати както поотделно, така и с отдадената си работа по българския павилион на тазгодишното Венецианско биенале.

В настоящата изложба тримата обобщават впечатленията си от юни месец, когато посещават Франкфурт и събират на терен истории около живота на българските емигранти в Германия – българи, български турци и български роми. Лякова описва този град като изключително интересно място. Други области в Германия са по-профилирани, докато във Франкфурт има българи както на най-високите етажи на обществото, напълно интегрирани и с добър стандарт на живот, така и в по-ниските прослойки, като в същото време се наблюдава разнообразие на малцинствените групи. Като цяло: едно повторение на социалните пластове у нас. Но въпреки разликите в начина на живот, тези групи хора са винаги в контакт помежду си, често покрай българските училища.

Съставената от аудио и видео елементи инсталация, част от изложбата “Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?” на Красимира Буцева и Мартин Атанасов, която можем да видим в “Гьоте-институт” до 19 декември. Фотограф: Илиян Ружин

Лякова завършва социология в Софийския университет, а в дипломната си работа сравнява и анализира турската диаспора в България и Германия на база на религия, традиция, езикови практики и това как се съставя една общност, когато причините за присъствието ѝ и културните ѝ натрупвания са различни. Тя продължава да се занимава с темата в университета в Есен, където има специализиран институт, зает с изследването на миграцията, и то със същия фокус към турското население. Тези тектонски размествания в обществото са интересни за анализиране: Лякова дава за пример как в началото на 1950-те, когато Германия започва да внася “гастарбайтери”, техният брой е бил 50 хил. души, а днес са 11 милиона. И това, без да броим всички натурализирани с “миграционен бекграунд”.

В Есен Лякова работи по дисертацията си и забелязва как съществуват изследвания за различни миграционни групи, от виетнамци през руснаци до поляци, но не и за българите. Това отключва нова линия в академичната ѝ работа, а целият положен труд я води към книгата ѝ “Verhindert, verdeckt, unsichtbar – Migration und Mobilität von Bulgarien nach Deutschland“, издадена през 2020 г. “Малко е като встъпване в брак, защото си потопен в една тема години наред. Трябва да си я харесваш, иначе няма как.”

Кои сме, когато сме някъде

Коя е била отправната ѝ точка? “Самото понятие за миграция страшно много се промени, особено след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., което позволи едно съвсем ново ниво на мобилност. Все по-рядко можем да кажем, че някой се е преместил дефинитивно от точка А към точка Б, съответно миграцията се преформатира, тя се мисли по съвсем различен начин в сравнение с учебникарския начин, възприет от моето поколение. Самата аз много често се връщам тук, така че е трудно някой да определи дали съм в България или Германия.” Хора като Лякова са статистически невидими, след като вземат двойно гражданство.

Наблюденията ѝ, отразени и в изложбата, са, че българската миграция е вече много социално разслоена, а двата вододелни момента за това са 1989 г. и 2007 г. “През 90-те години в Германия отиват по-образовани студенти и експерти, те съответно получават и по-лесно разрешения, стипендии и договори за работа. Всъщност това, че Германия не отваря широко врати към хората от Балканите през 90-те сега се отразява: може би нямаше да го има този постоянен недостиг. След 2007 г. всеки може да замине и към днешен момент каквото е обществото тук, такова е и там.” Съответно биха се променили и отговорите към въпроса, който задава изложбата: “Като замина, мислеше ли си дали ще се завърнеш?” Със сигурност всеки би отговорил различно и спрямо поколението си.

Лякова изследва три исторически периода: времето на социализма, това на прехода от 1989 г. нататък и годините след влизането в Европейския съюз, които тя описва като точката, от която до днес живеем в една “безкрайна промяна”: “В хода на изследванията ме изненада, че българското население в Германия е много младо: нашите граждани са около 430 хиляди, от тях около 100 хил. са малолетни и непълнолетни лица до 18-годишна възраст. “У нас градовете и училищата пустеят не защото няма деца, а защото децата са навън.”

Фотограф: Илиян Ружин

Несигурностите ни си личат най-ясно навън

Изборният цикъл от 2021 г. насам показа и все по-изразените консервативни настроения на българите зад граница. Има ли преобръщане в обществото тук и там, въпреки цялата свързаност? “Това е на първи прочит парадокс: как така български емигранти гласуват за партии, които са против емиграцията, отворените граници или защо техни представители отиват при българските общности навън?”

Според нея българските общности са измъчвани от несигурност и неудовлетвореност. “Чест пример, който давам, е с Ориндж Каунти в Калифорния, където българите гласуват ултраконсервативно, въпреки че не са бедни, живеят на идилично място, но често работят неадекватни на образованието си професии завършилият икономика у нас е например шофьор там – и съответно това поражда същото усещане на неудовлетвореност. В отделните страни има общи тенденции, има и много разлики. Примерно в Испания българите са предимно с ниско образование, по-ниско заплатени, податливи са на популистки послания.” Там съответно се наблюдава голяма подкрепа към “Възраждане” и “Величие”.

В Германия тя наблюдава подобно чувство, че каквото и да направиш, оставаш неприет. А също така и усещане за подчиненост към прослойки, които българите често считат, че не би трябвало да са над тях в професионалната сфера, най-често установили се по-рано турци и араби. Дълбок остава и проблемът с информираността. “Българските медии продължават да се четат от общностите, рядко те следят германски медии.”

Защо опитът на живот с други другаде понякога не води до набиране на опит и сензитивност? “Липса на гражданско образование и рефлексивно отношение.” Под това знание Лякова не разбира задължително “да се наизусти кое кога се е случило в историята, кога е започнал фашизмът, важно е да се разпознаят симптомите на фашизма или, тъй като с тази дума напоследък започнаха да се реферират най-различни явления, по-точно авторитаризма. Трябва да се разпознава кога той е в ход, кога има знаци, че се заражда. Трябва да има реакция, когато определени хора държат властови лостове, а никой не ги е избирал.”

Фотограф: Илиян Ружин

Бъдещите академични интереси на Лякова са свързани с изследване на това как работи популистката пропаганда и на механизмите, по които тя увлича както местното, така и миграционното население. “Темата за популизма и миграцията ми е изключително интересна: това включва начина, по който миграцията се употребява символно при определяне на политики, при дебата за отварянето и затварянето на граници, кой има или няма право на достъп. Гражданството като капитал и как това също определя дали имаш или нямаш възможност да получиш определени права, достъп до образование и трудов пазар.”

В бъдеще време

Как ще изглежда придвижването на големи маси хора в близкото бъдеще? “Това, което се задава със страшна сила, е климатичната миграция. Това ще е темата на XXI век, но ние не усещаме последствията все още. За нас това е невидим процес, защото засяга населението на определени региони от Африка и Азия. Градове, близки до водни басейни, ще стават все по-заплашени ето, имаше разрушителни наводнения в Германия и в Испания. Другият фактор са човешките права и хората, които се преместват, защото техни права са ограничавани.” Неизвестностите около възможностите и приложението на изкуствения интелект също може да промени начина, по който живеем, преместваме се или се заселваме някъде: “Има и технологически аспект, примерно неща, които сме виждали досега в научната фантастика – да прожектираме телата си в общо пространство. Такава иновация, вероятно въпрос на години, ще доведе до намаляване на пътуванията. За последното фактор е и туристическият бум, който сега наблюдаваме и след който със сигурност ще дойде точка на пренасищане.”

Изложбата “Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?” на Красимира Буцева, Мартин Атанасов и Марина Лякова е в “Гьоте-институт България” до 19 декември. В деня на закриването от 18:30 ч. Буцева и Атанасов ще говорят повече за процеса на изследването.