Миналото пуска нови „Корени“ в Пловдив

Изложбата „Корени“ събира в Пловдив български и чуждестранни артисти в търсене на сходни визуални структури между природата и човешкото тяло. В четири емблематични пространства на Стария град кураторката Вера Млечевска представя творбите на Любен Домозетски, Анджело Плесас, Тери Врейбърг, Нона Инеску, Андреа Попйорданова, Мими Добрева, Станка Цонкова – Уша и Мартина Вачева. Заедно те размишляват върху дългия път към знанието и вечния стремеж към хармония със себе си и заобикалящия свят.

„Старият град на Пловдив – процъфтяващ културен и търговски възел през Възраждането – изразява стремежа на модерния човек от XIX век към познание и изкуство. Основна тема на изложбата е именно човешкото познание за света и природата“, споделя Млечевска. В деня на закриването (28 март от 15 ч.) тя организира кураторски тур с начална точка Данчовата къща.

Автор: Любен Домозетски. Бенджамин, 2026 г., темпера върху дървена дъска, 30 х 40 см. Фотограф: Стефан Куцаров

Първата дестинация в него е Старинната аптека – място, където изкуството се прокрадва между инструментите на ранната фармация. Сред стъклени банки и месингови везни, рисунките на Любен Домозетски на редки български орхидеи, както и негови свободни композиции, напомнят за крехкостта на живота и тясната връзка между науката и изкуството в миналото.

Малко по-нагоре по хълма, в Данчовата къща (дом на художника и революционер Георги Данчов-Зографина), ще видим скулптурите на Нона Инеску. Те изследват човешката нервна система, чиито разклонения напомнят кореновите структури на растенията. Изложбата тук смело смесва епохи и медии.

Автор: Нона Инеску. Хариет, 2020 г., споена метална конструкция, 175 x 65 см. Фотограф: Стефан Куцаров 

Докато текстилните талисмани на Анджело Плесас, изследват връзката между древните космологии и дигиталното пространство, Андреа Попйорданова ни връща към земята с визуален разказ за изчезнал вид добруджанска диня, а рисунките на Сюзан Трайстер развиват фиктивен наратив, свързващ психоактивните растения с високотехнологичния финансов свят. В Данчовата къща ще видим и аналоговата фотография на Станка Цонкова – Уша.

Автор: Андреа Попйорданова. Черни дини за черни дни, 2026 г. Фотограф: Стефан Куцаров

Инсталациите на Тери Врейбърг, разположени в дворовете на Данчовата къща, Балабановата къща и къща Хиндлиян, са създадени от отломки на изоставени родопски села. Врейбърг вдъхва живот на руините, като превръща разпада в естетика.

В Балабановата къща е изложена новата живописна серия на едно от най-ярките имена на съвременната пловдивска сцена – Мартина Вачева. Тя представя платна, вдъхновени от наръчници по народна медицина от края на XIX век, и проследява трансформациите на старите вярвания и страхове в модерната култура. Наративният проект на Сюзан Трайстер продължава да се развива и тук, а в приземния етаж Златимир Араклиев представя кратка история за гъбите и идеята за безсмъртие.

Автор: Мартина Вачева. Материали по народна медицина из Горньо-оряховско, 2026 г., aкрил върху платно, 120 х 160 см. Фотограф: Стефан Куцаров

Междувременно в залите на експозиция „Мексиканско изкуство“ Мими Добрева насочва погледа към периферията на София. Нейните платна, рисувани през последните седем години, улавят момента, в който бетонът се предава пред храстите, а границата между градската среда и природата постепенно се размива.

Кураторският тур в изложбата е на 28 март от 15 ч., с начална точка Данчовата къща.

Изложбата е продукция на фондация „Изкуство – дела и документи“ в партньорство с Община Пловдив и се реализира на територията на обекти на Общински институт „Старинен Пловдив“ и Градска художествена галерия – Пловдив. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“ към Община Пловдив – „Отново заедно“, финансирана от Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU, по Националния план за възстановяване и устойчивост.