Ядливи дневници: Андреа Попйорданова

Петима съвременни художници се ангажират с воденето на хранителни дневници като част от изложбата “Ядливи истории”, която фондация Credo Bonum организира в продължение на цикъла си за климатичните промени. Откриваме как в ритуала на воденето на дневник Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова разглеждат храната не просто като необходимост и ежедневен избор или обект, а и като уникален език и изразно средство.

Андреа Попйорданова е илюстратор и графичен дизайнер, който работи предимно в сферата на печатните издания с фокус върху социално значими проекти, които подобряват визуалната среда. Съосновател е на колектива за илюстрация и дизайн ЧАРК, част е от платформата ТИ-РЕ, която популяризира експериментални формати и независими издания в полето на книгата, както и екипа на ТИРАЖ – физическа и онлайн колекция за независими артистични издания от художествената сцена в България. В илюстрациите си Андреа отделя специално внимание на природата и пътешествията, които са нейн източник на вдъхновение и провокация, като се фокусира върху връзката човек-природа. 

Снимка: Росен Кузманов

Ритуалът на водене на дневник

Усамотяването с мислите и изборът как да ги разкажа визуално и в думи е много интересно преживяване, много различно от това как описваме същите неща на глас и в разговор. Сякаш всичко се преживява отново, но по-бавно. Отсяват се думите и образите, с които то да бъде отбелязано. 

Успявам да осмислям много по-добре това, което се случва, защото иначе то се изплъзва и след това го забравям. За мен воденето на дневник е и като писмо към мен в бъдещ момент.

Открития за храната

Идеята зад дневника, който си водя, е да отбелязвам жестовете на грижа под формата на храната, която често се разменя и подарява в семейства и между близки. С всеки подарен откъснат домат и сок от джанки върви и история - къде са набрани плодовете, колко дълго е поливан доматът, колко е било сухо лятото или кой е подарил семената за разсада. В тези разговори се появяват наблюдения и малки разкази и за мен е интересно да ги слушам и някак си през храната да говорим за много други неща с близките ми.

Дневникът като капсула на времето

Ако някой го отвори след 100 години, ще открие, че в София е имало много плодни дървета между блоковете и хора са отглеждали зеленчуци в дворовете на градските си къщи.

Местата и храната като език на местната култура

Моят дневник обхваща малко от Добруджа, с прочутите домати и чушки (от там е единият ми род), междублоковите градини на “Младост” (които баба ми и дядо ми наричат своята градина и откъдето са набрани някои от плодовете, от които те правят сладка и сокове, като джанки и сливи), градината на родителите ми (с доматите на татко и смокиновото дърво), Брезник и индиректно, Кюстендил, където са отгледани много от плодовете и зеленчуците в дневника ми, купени от семейство от там, което от години продава продукцията си в един софийски квартал.

Рецептите като семейно завещание

В моето семейство рецептите, които се предават, са все свързани с плодовете и зимнината. Има я рецептата за ликьор от всички летни плодове, който се прави между май и октомври и се отваря през декември, предава се и рецепта за сладко от настъргани дюли. Две от по-старите рецепти, за които научих, са петмезът от дини и сладкото от дини, които са се правили много в района на Добруджа, където и досега има много бостани. Петмезът се е правил, когато има много дини, които не могат да се продадат, а сладкото се е правило от зелените малки дини накрая на сезона, които няма как да узреят. В тези рецепти може да се открие знанието за това какво всеки сезон носи със себе си и как може да се усвоят всички плодове и зеленчуци, които узряват, и как да ги съхраним за по-дълго. Това си е философия на живот, която някога е била наложителна, а сега аз я откривам с възхищение в по-възрастните хора и се стремя да науча от тях.

Повече на andreapopyordanova.com и @andrea.popyordanova. Дневникът на Андреа Попйорданова е част от изложбата “Ядливи истории”, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum до 1 декември. Още от поредицата ще откриете в дневниците на Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор и Правдолюб Иванов.