Ядливи дневници: Севда Семер

Петима съвременни художници се ангажират с воденето на хранителни дневници като част от изложбата “Ядливи истории”, която фондация Credo Bonum организира в продължение на цикъла си за климатичните промени. Откриваме как в ритуала на воденето на дневник Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова разглеждат храната не просто като необходимост и ежедневен избор или обект, а и като уникален език и изразно средство.

Творбите на Севда Семер винаги са били между текста и визуалното. Възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури, пътят ѝ преминава през няколко столици – българската, британската, а сега живее и работи в датската. Освен визуален артист е още автор на статии, ревюта на книги, интервюта. Още преди години създава проводник за мислите и чувствата си със своите визуални дневници, след което рисунките ѝ прерастват в широкоформатни платна, върху текстил, фотография, прави аудио и видео.

Снимка: Каролин Лейн

Срещата със себе си

От много години си разказвам сама на себе си истории в дневниците си, визуално или с думи, и не бих спряла – всяко завръщане към тях ме изненадва. Да ги чета, ми дава едновременно дистанция, спокойствие и хубаво усещане, че съм се променила. Писането в края на деня за това, което се е случило, ми помага да си изясня нещо на себе си, да се видя отстрани, да спра да се въртя в същото кръгче на мисъл, която ме тормози, а понякога и пиша с ясната идея, че някога ще искам да се върна към този хубав ден и да си спомня детайлите за него. Обичам също да чета чужди дневници – има нещо много привлекателно в четенето на този забранен формат.

Храната, която носи спокойствие

Дневникът, който показвам в изложбата, всъщност е отпреди десет години, когато отидох на арт изложението в Брюксел. Бях много наивна, това си спомням, и беше самото начало на кариерата ми като художничка – беше няколко седмици след първата ми самостоятелна изложба в София. Не отбелязвах разговорите си с интересните галеристи или куратори, сигурно съм се чувствала не в свои води сред тях – но направих дневник на всичко, което съм консумирала, може би като начин да се почувствам малко в безопасност. Храната може да носи голямо спокойствие.

Отломка от миналото

Когато получих поканата за изложбата и си спомних за този дневник, веднага го извадих от архива и го разгледах. Надявам се, че след сто години хората ще гледат на дневника така, както и аз самата гледах на него след десет – горе-долу изцяло се е променило отношението ми към това, което консумирам. Надявам се, че ще ставаме все по-съзнателни относно това какво виждаме като храна. Голяма част от дневника днес ми се вижда като особен вид отломка от миналото.

Хранителни маркери

Хората в Брюксел не обичат да пържените картофки да се наричат с американския израз “French fries“ – “не са френски, белгийски са!“. 

Рецепти за завръщане в детството

В целия дневник няма нищо, сготвено от мен, което също е необичайно – днес готвя постоянно. Често готвя неща, които си спомням от детството си. Имам голям късмет, че майка ми готви невероятно – всеки път, когато я посещавам, научавам по нещо от нейните техники. Също така се радвам, че толкова традиционни рецепти изобщо не използват животински продукти.

Храна за среща и разговор

И за мен, като за много хора в страната ни, храната е възможност за среща, разговор, споделяне. С годините се научих да изпитвам голямо удоволствие от храненето. Това даже беше един от начините, по които разбрах, че не ми е писано с друг човек – по време на вечеря, тя даже не ме поглеждаше, не разговаряше! Всичко приключваше за десет минути. Едновременно с това ми е важен и друг аспект на храната – грижата не само за връзките, но и за себе си. Харесва ми да ставам от масата с усещането, че съм пълна с енергия, заредена, готова за следващата част от деня.

Повече на www.sevdasemer.com. Дневникът на Севда Семер е част от изложбата “Ядливи истории“, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum до 1 декември. Още от поредицата ще откриете в дневниците на Калина Димитрова, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова