Петима съвременни художници се ангажират с воденето на хранителни дневници като част от изложбата “Ядливи истории”, която фондация Credo Bonum организира в продължение на цикъла си за климатичните промени. Откриваме как в ритуала на воденето на дневник Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова разглеждат храната не просто като необходимост и ежедневен избор или обект, а и като уникален език и изразно средство.
Роузи Ейсор е интердисциплинарен артист, завършил сценография във Флоренция, визуални изкуства и кураторски изследвания в Милано и специализирал типография в Брюксел. Съосновател е на колектива за съвременно изкуство, илюстрация, графичен дизайн, независими печатни издания и музикални събития Blood Becomes Water (BBW), действащ между София и Брюксел.
Снимка: Боряна Пандова
Предизвикателството
Воденето на дневник може да бъде предизвикателство, особено за начинаещите. В съвременния дигитален свят мнозина от нас предпочитат приложения на телефона вместо традиционно писане. За мен това бе възможност за самоосъзнаване и рефлексия, като ми помогна да идентифицирам хранителни модели, емоционални тригери и нагласи, свързани с храненето. Процесът изгради по-дълбока връзка с храната, насърчавайки ме да си поставя цели за подобряване на навиците си. В миналото съм записвала идеи и проекти, но сега за първи път създавам хронологичен дневник на храната, която консумирам.
Хронология на храната
Воденето на дневник е ново начинание за мен. В миналото съм записвала идеи и проекти, но сега за първи път създавам хронологичен дневник на храната, която консумирам. Помогна ми да осъзная и анализирам моите хранителни навици, да си припомня какво ям и да идентифицирам както положителните, така и отрицателните влияния върху здравословното ми състояние. Дневникът ми функционира като визуален архив, който обхваща няколко седмици от моите хранителни предпочитания.
Открития и промени
В процеса открих, че не обръщам внимание на порциите и на времето, в което се храня. Също така забелязах, че настроението ми оказва влияние върху избора на храна. Освен това осъзнах, че имам склонност да пропускам важни хранителни групи. Ако трябва да променя нещо, бих се съсредоточила повече върху разнообразието в хранителния си режим и бих се опитала да включвам повече здравословна храна.
Капсула на времето за след 100 години
Вероятно дневникът ще разкрие информация за моите хранителни навици, но и за начина на живот, културните предпочитания и социалните тенденции на днешния ден. Читателите биха могли да видят една малка извадка от това какви храни са били популярни, какъв е бил подходът ни към храненето – дали сме се стремили към здравословен начин на хранене, какви диети сме следвали и какви предизвикателства сме срещали в отношението си към храната.
Логистика на храната
В дневника ми представям разновидни и домашни гозби от София, Велико Търново и Берлин.
Завещание от рецепти
В нашето семейство нямаме конкретни рецепти, които да се предават през поколенията, но присъстват традиционни ястия, които си похапвам с удоволствие. В дневника ми има записки за тези ястия, които отразяват обичаи и семейни традиции, които носят емоции и спомени.
Личната култура на хранене
Моята култура на хранене е съчетание от различни влияния и експериментиране с разнообразни кухни по света. Храненето е не само процес на задоволяване на физическите нужди, но и социален ритуал, който може да обедини хората. Обичам да опитвам нови съставки и рецепти, вдъхновени от местните и международни ястия. Вкъщи предимно наблягам на печени филийки, паста и салати. Важна част от моята култура на хранене е уважението към сезонността на продуктите и стремежът към здравословни и разнообразни ястия, които отразяват баланса между традицията и съвременния начин на живот.
Повече на rosie-does-art.tumblr.com и @rosiedoesrugs. Дневникът на Роузи Ейсор е част от изложбата “Ядливи истории“, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum до 1 декември. Още от поредицата ще откриете в дневниците на Калина Димитрова, Севда Семер, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова.