Ядливи дневници: Правдолюб Иванов

Петима съвременни художници се ангажират с воденето на хранителни дневници като част от изложбата “Ядливи истории”, която фондация Credo Bonum организира в продължение на цикъла си за климатичните промени. Откриваме как в ритуала на воденето на дневник Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова разглеждат храната не просто като необходимост и ежедневен избор или обект, а и като уникален език и изразно средство.

Правдолюб Иванов е концептуален съвременен български художник. Мнозина го помнят като автор на едни от най-силните лозунги от протестите през 2013 г., но в творческите среди е по-известен като един от ценените и уважавани художници, активни още от средата на 90-те години. Автор е на картини, инсталации, скулптури, фотографии, видео и често в творбите си търси отговор на въпроса за мястото на изкуството в живота ни.

Снимка: Костантин Вълков

Интригата във воденето на дневник

Най-интригуващото е, че наистина постепенно се превръща в ритуал.

Рядък навик

Не го правя често. Не водя прилежни дневници. Имам бележници, в които скицирам или записвам  идеи за неосъществени работи или размери и инсталационни детайли на реализирани такива. 

Понякога някоя мисъл или някоя рисунка по време на пътуванията ми. В тези бележници са маркирани само годините. Нямат общо с моя “Хранително-вкусов дневник“, правен специално за тази изложба.

Трудният път

Открих, че в по-голямата част от времето се опитвам да ям по-малко, да спазвам самоналожена диета. Хранително-вкусовият ми дневник е посветен на желанието ми да отслабна и трудния път към тази цел. Има и елемент на споделяне и откровение за храните, като част от персоналния ми живот и културата на човек. Открих, че обичам да рисувам продукти и храни. Искрено се забавлявах, макар че повечето неща са правени по памет и едва ли са съвсем реалистични.

Двете лица на глада

Надявам се, ако човек отвори дневника ми след 100 години, да успее да разчете грозния ми почерк и да установи, че съм човек със самоирония, хранещ се добре. Може би двете неща са свързани. Надявам се да разбере, че съм обичал да рисувам всичко около себе си, че съм бил любопитен човек. За света вероятно ще се досети, че половината човечество е гладувало, защото няма достатъчно храна, а другата половина е “гладувала”, защото има твърде много храна.

Какво може да ни каже храната

Храната не може да говори, особено ако е добре обработена термично. Ако можеше да говори, вероятно щяхме да чуем смесени говори от нашата и съседни държави или какофония от езици, наречия, жаргони и диалекти, които не разбираме.

Семейните рецепти, които се предават през поколенията

Има, но аз не ги спазвам, а импровизирам. Като цяло, мога да готвя две-три неща.

Личната култура на хранене

Култура с твърдото намерение да е стоическа, но непрекъснато проваляща се в умерено епикурейство.

Повече на www.pravdo.com. Дневникът на Правдолюб Иванов е част от изложбата “Ядливи истории“, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum до 1 декември. Още от поредицата ще откриете в дневниците на Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор и Андреа Попйорданова.