Ядливи дневници: Калина Димитрова

Петима съвременни художници се ангажират с воденето на хранителни дневници като част от изложбата “Ядливи истории”, която фондация Credo Bonum организира в продължение на цикъла си за климатичните промени. Откриваме как в ритуала на воденето на дневник Калина Димитрова, Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова разглеждат храната не просто като необходимост и ежедневен избор или обект, а и като уникален език и изразно средство.

Калина Димитрова завършва “Стенопис“ в Националната художествена академия, а в работата си съчетава фотография, скулптура, обекти и инсталации. Чрез тях тя се опитва да визуализира човешките отношения, а за всеки свои проект търси онези изразни средства, които могат да изразят баланса между идея и материалност.

Интригуващият ритуал на дневника

Да виждаш как през времето, в което го правиш, се променя животът - хора, мода, ритуали...

Писане и архивиране

Обикновено си записваме важни неща. Такива, които искаме да съхраним отвъд ежедневието. Когато преглеждам стари записки, осъзнавам колко важни са всички избори, които правим. 

Открития или необходими промени

Не бих казала, че е ново, но това, което първо ми идва наум е, че храната и храненето са може би най-социалният и свързващ хората процес.

През всички ритуали от раждането до смъртта, през семейните празници, приятелските купони, професионалните срещи, храненето е една неизменна нишка.

Бих искала да помогна за спиране на прахосничеството на храна.

Дневникът като капсула на настоящето

Времето, в което живеем, е хем изобилно, хем тревожно. Можем да опитаме почти всичко от всеки край на планетата, но точно това създава проблем, свързан с консуматорството и спешната нужда да се справим с него.

За мен в дневника някой ден някой ще открие, че обичам храната и че е важно тя да е красиво поднесена. Сигурна съм, че това е рецепта срещу злояди хора.

Емоционално картографиране

Местата, които описвам в дневника, са по-скоро имагинерни. Запечатани са емоции, а не локации. Един дневник е прекалено скромен, за да дава представа за цялата местна култура. Той е по-скоро регистър за вкусовете на по-малка семейна и приятелска общност.

Семейното наследство от рецепти

Има много такива рецепти и те са толкова важни, че дневникът ми започва с тях. Смятам че хубавата храна, предавана от поколение на поколение, е нещо като пристан, който ни носи утеха и радост във важни емоционални моменти.

Културата на хранене

Фюжън.

Повече на @kalinadimitrova. Дневникът на Калина Димитрова е част от изложбата “Ядливи истории“, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum до 1 декември. Още от поредицата ще откриете в дневниците на Севда Семер, Роузи Ейсор, Правдолюб Иванов и Андреа Попйорданова