Лилиан Щерева за нишките и хората

Когато се прибира у дома, Лилиан Щерева обича да разглежда част от рисунките си от детската градина, които майка ѝ още пази. Има ярък спомен и от илюстрациите на Иван Кирков в книжката “Косе Босе“ с приказки от Ран Босилек. Най-силно запечатана в съзнанието ѝ обаче е шевната машина, с която още като дете шие рокли на куклите си. Родена през 1994 г. и израснала в Хасково, вече седем години Лилиан живее и работи в Бруклин, Ню Йорк, където през 2025 г. предстои да се дипломира като бакалавър по изящни изкуства в специалност скулптура към Hunter College от City University of New York. Последните ѝ творби са проводник на силната нишка, която я свързва със семейството и личната ѝ история. Именно тя сякаш държи различните части от меките скулптури, в които съчетава предмети от бита и платове, цветове и форми, открити и създадени на ръка у дома в България. В началото на октомври Лилиан е част от първото издание на Sofia Art Fair, а ние я питаме още за нишките и хората в САЩ.

Лилиaн Щерева, “Орел, рак и щука” / Орел

Как открихте текстила като свое основно изразно средство и какво Ви дава работата с тази материя?

Майка ми прекарваше време вкъщи, шиейки дрехи за мен и сестра ми, докато растяхме. Баба ми е професионален шивач и моделиер по образование, а аз просто израстнах в тази среда, в която имаше уважение към полагането на ръчен труд и лично отношение към текстила. Аз лично не съм осъзнавала, че това е било някакво специално преживяване и предполагах, че да шиеш, плетеш и бродираш е част от детството на много деца.

Текстилът като материал ми позволява да надникна в спомените си, в детството си и да поддържам жива паметта, която съм наследила. Да работя с нишката и влакното и да създавам нова, съвременна форма чрез иновативна техника в мека скулптура е наистина нещо, което чувствам естествено и има смисъл за личната ми история. Шиенето на ръка е като ритуал за мен и повтаряемостта на движението с иглата е нещо като измерване на ритъм, който е познат. Като мелодия на песен, запечатана в съзнанието ти, която разпознаваш веднага щом чуеш. Черпя вдъхновение, когато работя седнала на земята и имам компания, с която да си говоря. Особено ако това са майка ми или баба ми, тогава енергията е върховна.

В творбите Ви има известна доза носталгия по миналото, но и като че ли самоопознаване. Какви са основните теми, които изследвате?

Носталгията е лукаво и подвеждащо чувство, което при мен идва на приливи и отливи. Чрез работата по-скоро поставям под въпрос чувството на носталгия, защото вярвам, че прекалената обсебеност по нещо, по което милееш, може да те държи в застой и да не ти позволи да израстваш и да се развиваш. Целта ми е да съхраня уменията, предавани от поколение на поколение в семейството ми, но същевременно да продължа да развивам традицията, като добавям знания и умения, които съм придобила като съвременен визуален артист, който асимилира огромен обем от изкуство в град, наситен с художници, музеи и галерии. Работата ми силно рефлектира напрежение и лично преживяване на “културен дисонанс”, сблъсък между минало и настояще, време и пространство, между местата, които обитавам телесно, духовно или емоционално.

Лилиaн Щерева, “Орел, рак и щука” / Щука

В представянето Ви се казва, че “колаборациите с предходни поколения е знак за значението и нуждата от абсорбиране на практическо знание като устойчива практика за неясни бъдещи времена“. Как си представяте тези времена и кои са уменията, които трябва да усвоим за тях?

Да, вярвам че практическите знания като това да можеш да работиш с игла и конец са нещо, което ще изчезне в много близко бъдеще и това е заради липсата на приемственост между поколенията. Когато имам възможност да прекарвам време в България, моята основна цел е да бъда около баба ми и дядо ми, както и майка ми и баща ми, за да усвоявам знания, които те имат и които аз мога да загубя, тъй като живея в урбанистична среда. Директната връзка със земята като това да знаеш как да си отгледаш храна, е умение, предавано от поколения, и във времето, в което ние живеем, тези умения са застрашени от изчезване. Искам да се уча и да запазя онова, което буквално “вдъхва живот” и ме кара да се чувствам удовлетворена.

Причината за това “неясно бъдеще“ в глобален мащаб е прекомерната консумация на стоки и ресурси. Чрез свързването с предходните поколения, като например прекарването на време на село, задаването на въпроси или просто помощта в правенето на зимнина, е възможност да си тръгнеш с умение, което няма кой друг да ти предаде. Личната връзка и споделеното време между поколенията е от изключително значение за придобиване на практически знания, които устояват на времето и дават отпор на всичко нетрайно и незначимо.

Лилиaн Щерева / На баба Мата, през късно лято

Защо избрахте да следвате в Щатите и какво отключи преместването там у Вас като творец?

Аз се самоопределям като буден и любознателен човек, с непримирим дух, който винаги търси и иска да бъде най-добрата версия на себе си. Именно тава ме доведе тук. Исках да преживявам, виждам, чувам и говоря изкуство, но и исках да се уча как да бъде част от този непрестанен диалог на изкуството. Ню Йорк е перфектното място за млад артист, ако искаш да учиш и си готов да възприемаш.

Кои са най-големите предизвикателства за един млад артист в Ню Йорк, особено ако той е от България?

Най-голямото предизвикателство са финансите. Градът е изключително скъп и за един артист е трудно да оцелява и едновременно да успява да прекарва време върху творчеството си. Не мисля, че има значение държавата, от която някой идва. Има значение нагласата и готовността за възприемственост. Да бъдеш непредубеден е от огромно значение за оцеляването в този град. За мен лично предимствата са изключителната динамичност и енергия на ежедневието, богатото разнообразие от хора от различни култури, което непременно разширява кръгозора и себепознанието. И, разбира се, най-доброто: непрестанен поток от изкуство и информация.

Лилиaн Щерева / Млада мома, танцува копаница, раз-два-трии-четири-пет

Имате ли “вътрешни“ съвети за хора, места, навици, red flags или друго, което бихте споделили на други млади артисти, избрали същия път?

Всеки си има свой собствен път и вярвам, че, ако нещо е срабиотило за мен, няма как да сработи по същия начин за някой друг. Образованието и желанието за нови знания е най-важното нещо за мен и е онова, което ми позволява да продължавам да се развивам в сферата на изкуството. Непрестанната работа, дисциплината да бъда в студиото и да творя по нещо малко всеки ден е от съществено значение, за да съществувам в света на изкуството, в град, който не страда от недостиг на изключителни артисти. Конкуренцията е неописуема и се изисква нестихващо усилие, вътрешна вяра и много приятели, за да успееш да намериш мястото си.

Лилиaн Щерева, “Орел, рак и щука” / Рак

На фона на предизборната надпревара в САЩ, какво Ви впечатлява най-силно? 

Не съм впечатлена от нищо в предизборната кампания. За мен политическата игра в САЩ достига нови върхове на арагантност с всеки изминал ден. Изпитвам неудобство и безпокойство от това къде живея и асоциациите, които се правят със САЩ поради лошата политика, която държавата води. Очевидно е, че единият сценарий е по-добър от другия, но в държава, в която моралът и грижата за хората идват на последно място, е трудно да вярвам, че нещо ще се подобри. Държавата е изградена на основата на екстремен неолиберализъм и наистина всеки е сам за себе си. Липсата на социална политика и споделени ресурси обезнадеждава и трайно разделя хората.

А ако трябваше да изберете материя, плат или техника на работа, с която да я пресъздаде, какви щяха да са те?

Не мисля че този въпрос е свързан с работата ми и няма как да отговоря на него. Аз не съм артист, който пряко обсъжда политиката на САЩ чрез практиката си. Има успешни артисти, които са посветили кариерата си върху критика и реакция към политическата система в САЩ и аз не чувствам, че имам правото да заменя тяхната експертиза. Работата ми изрязава политическа позиция по неинвазивен начин чрез непрестанното ми усилие да съхранявам културата, езика и традициите, в които съм възпитана.

Има ли теми от кампаниите, които се коментират сред хората в обкръжението Ви, но остават скрити от масовото медийно отразяване?

Хората са загрижени за елементарни човешки нужди като достъпа до здравеопазване и сигурност за децата и семействата си. Това са права, които би трябвало да са даденост на всеки човек, но са права, които САЩ и политическото управление не разпознават като нужни. Хората са недоволни, че огромна част от данъците, които заплащат ежегодно на държавата, биват инвестиране в оръжия и войни, вместо да бъдат оползотворени за образование, здравеопазване и достъпен начин на живот.

Лилиaн Щерева / Вълнени прежди в ярко червено и почти оранжево, тук-там изпъстрено със сини и зелени “очички”

Имате ли ситуации, в които предпочитате да не коментирате своите възгледи, за да избегнете конфликт?

САЩ се превръща с конфликта зона и конституционното право на свобода на словото се ограничава и цензурира все повече, дори в силно либерални градове като Ню Йорк. В градските университети, студентите биват цензурирани и информацията, която споделят дори помежду си, бива следена и контролирана от администрацията на университетите. Има места и ситуации, в които се чувствам защитена да изразявам позициата си, но те все повече намаляват.

Върху какво работите в момента и кои са предстоящите Ви представяния?

По време на Sofia Art Fair в България разкривам проекта, върху който работих през последните няколко месеца. В Ню Йорк фокусът е друг и в момента работя усилено върху нови проекти в университета и изложба за дипломна работа. Динамиката на образование в изкуството тук е постоянна конструктивна критика от професори и колеги, много допълнително четене и разпалени дискусии. Университетът ми позволява да работя с изключителни ментори и артисти, което често променя методите на работа и директно допринася за надграждане и израстване като артист. Имам предстояща групова изложба през януари в Morgan Lehman Gallery в Ню Йорк, за която се вълнувам изключително много.

Повече на lilianshtereva.com и @lilian.shtereva