Възходът на полово неутралната мода в Берлин и как тази визия за облеклото поставя важни въпроси за идентичността и себеизразяването, като насърчава по-толерантно и приобщаващо общество
Когато Брад Пит се появи на червения килим на премиерата на “Убийствен влак“ в Берлин през юли 2022 г., облечен в пола на американския дизайнер Ханс Никълъс Мот, това не беше просто дързък избор. Ансамбълът – допълнен от ироничната усмивка на Пит и обувки с връзки до коленете – беше поредният сигнал за промяната в начина, по който възприемаме стила, пола и самоизразяването днес. Логично, това се случи именно в Берлин – град, смятан за един от центровете на т.нар. полово неутрална мода, където дрехите говорят по-силно от половите различия, а стилът не признава граници.
Дизайнер: Дамур Хуанг
Макар, че това не е нов феномен андрогинни икони като Дейвид Боуи, Грейс Джоунс и Принс, както и дизайнери като Коко Шанел, Пиер Карден, Йожи Ямамото, Жан-Пол Готие и Рад Хурани отдавна размиват границите между мъжкото и женското в облеклото тази тенденция придобива все по-осезаеми форми през последните години. Берлин, град с репутация на място, което оспорва нормите и конвенциите, известен със своята либерална, приобщаваща култура и силна ЛГБТИ+ общност, днес е един от водещите центрове на този моден подход. Полово неутралната мода поставя нови предизвикателства пред индустрията, но същевременно отваря широки възможности както за независимите брандове, така и за утвърдените дизайнери.
Дизайнер: Дамур Хуанг
Един от най-известните берлински дизайнери на полово неутрална мода е 39-годишният Дамур Хуанг. Роден в Тайван, той завършва Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен, Белгия, и след стажове при Тим ван Стийнберген и в Alexander McQueen, пристига с еднопосочен билет в Берлин през ноември 2011 г. През 2015 г. Хуанг основава студиото DAMUR, което първоначално се помещава в апартамента му в Кройцберг. За Хуанг полово неутралната мода има една основна мисия – да даде на хората свободата да открият истинската си същност. Според него Берлин е изключително динамичен град, който подкрепя тази визия.
Дамур Хуанг
“Живял съм в Ню Йорк и Лондон. Там в някои клубове има само куиър хора и това никога не ми е харесвало. Винаги съм предпочитал всички да бъдат на едно място – и всички да танцуват, защото обичат музиката“, казва Хуанг.
Една от последните модни колекции на DAMUR носи името Safe Place и има за цел да позволи на хората да излязат извън ограниченията на собствения си пол и да влязат, както казва Хуанг, “в съприкосновение с мистерията на “Кит Кат“ – легендарния берлински фетиш клуб.
“Мисля, че Берлин понякога може да бъде много странен. Тук или трябва да си истински експерт във фетишите, или изобщо да не си помисляш за това. Аз вярвам, че всеки човек трябва да има свое ”защитено място”, където да експериментира“, казва Хуанг.
Дизайнер: Дамур Хуанг
Полово неутралната мода възприема пола като спектър и поставя важни въпроси за идентичността и себеизразяването. Тя насърчава по-толерантно и приобщаващо общество.
“Берлин ми даде пространство да забравя някои неща и да започна наново. Аз не създавам дрехи за мъже или жени, а за онези, които живеят на границата – и отвъд нея“, казва Франциско Ремесал, дизайнер от Андалусия и създател на бранда Remesalt. Кариерата на 42-годишния Ремесал започва в Кадис, Испания, където той създава предимно дамска мода.
Дизайнер: Франциско Ремесал
Днес той се вдъхновява главно от младите хора по берлинските улици, които “рушат установените правила и прекрояват реалността, играейки с половата си идентичност“.
Според проучване на маркетинговата агенция Bigeye от 2021 г. 50% от представителите на поколението Z смятат традиционните полови роли за остарели. В Берлин това поколение представлява втория по големина възрастов сегмент близо половин милион души от населението на града.
Дизайнер: Франциско Ремесал
На фона на тази тенденция, брандовете имат възможност да разширят своя пазар. Макар това на пръв поглед да изглежда контраинтуитивно, проучване от 2022 г. показва, че 85% от анкетираните представители на поколението Z планират да купуват повече дрехи, подходящи и за двата пола – ясен знак за променящите се нагласи сред младото поколение.
Ако компаниите се възползват от това търсене, те могат не само да увеличат продажбите си, но и да изградят по-лоялна потребителска база. За много берлински дизайнери, работещи в сферата на полово неутралната мода, по-важна обаче остава инклузивността на бранда, а не просто привличането на нови клиенти.
Дизайнер: Франциско Ремесал
“Изработвам всяка дреха поотделно, често само в един размер. Обикновено ги правя по-големи, за да могат да бъдат пробвани от повече хора“, казва Ремесал. “След това създавам самата дреха според индивидуалните нужди. За мен инклузивността означава да направя нещо специално за вас, за вашите нужди и вашето тяло.“
Почти всички артикули на Remesalt се произвеждат в Берлин, с брокат, доставян от френски производители. Според Ремесал освен да преосмислят границите на пола в модата, дизайнерите трябва да поставят под въпрос и разточителството, което е характерно за голяма част от индустрията. Устойчивостта е приоритет за много от берлинските дизайнери на полово неутрална мода. Например DAMUR използва изключително качествени материали, но издига концепцията за устойчивост на съвсем друго ниво.
Дизайнер: Франциско Ремесал
“Преди пет години за нас това означаваше най-вече използването на определен тип материали“, обяснява Хуанг. “С времето развихме собствено разбиране за устойчивост, което днес включва редуциране на отпадъците, минимизиране на въглеродния отпечатък и рециклиране на материалите. Освен това дрехите ни винаги се произвеждат локално.“
Голяма част от продукцията на DAMUR се създава в Полша, като Хуанг подчертава, че работниците получават заплащане според германските стандарти. Причината за това решение е практична – почти никоя германска компания не би поела производството на толкова ограничен брой артикули.
Дизайнер: Бернардо Сантарели
Италианският дизайнер Бернардо Сантарели също произвежда дрехите си в Полша.
“Дрехите ни се шият в един малък цех в Познан, където работят жени с различна степен на инвалидност. Опитвал съм да работя с берлински производители, но никой от тях не е толкова постоянен и затова имаме проблеми“, казва той.
46-годишният италианец пристига в Берлин преди 20 години, привлечен от електропънк сцената. Известно време се занимава с музика под псевдонима Noisy Pig и през 2017 г. основава бранда IMPOPSIBLE, който по негови думи “съчетава грубата декадентност на берлинската архитектура с елементи от поп авангарда.“
“Беше ми трудно да намеря дрехи за сценичните си изяви и постепенно започнах да шия костюми за себе си. След това изкарах стаж в два берлински лейбъла, където усвоих основни умения в производството на дрехи, и малко по-късно основах IMPOPSIBLE“, разказва Сантарели.
Дизайнер: Бернардо Сантарели
Водени от стремежа към устойчивост, много дизайнери на полово неутрална мода отхвърлят традиционната концепция за сезонност на дрехите си.
“Дрехите ми са за всички сезони, защото като собственик на устойчив моден бранд не мога дори да си помисля за друго“, казва Доротеа Томситс от Hédoné. “Освен това не вярвам, че някой някога ще има цял гардероб само с мои дрехи за всеки сезон.”
30-годишната Томситс е родена във Виена и напуска Австрия на 18 години. Първо се установява във Фрайбург, Германия, после учи мода във Франкфурт, а накрая се озовава в Берлин. През 2020 г. тя основава компанията Hédoné – инклузивен бранд, който цели да промени начина, по който хората се обличат, като позволява на хора с женска конструкция на тялото да носят дрехи, скроени за мъже, и обратното.
Дизайнер: Доротеа Томситс
“Надявам се някой ден да спрем да говорим за мъжка и женска мода, защото тази граница вече не е необходима. Това е моето желание за бъдещето. Всички сме хора – защо трябва да обръщаме внимание на това дали сме мъже, жени или нещо друго?“, казва Томситс.
Дизайнерката Айгерим Усабаев, основателка на бранда Kolo Berlin от 2019 г., също смята това разделение за изкуствено. Първоначално тя планира да създаде само една колекция, а не цял бранд, но бюрократични пречки в Германия я принуждават да промени плановете си. Родена в Казахстан и израснала в Германия, Айгерим признава, че винаги се е намирала между две различни култури, сред хора в постоянно движение.
“Създадената от мен колекция трябваше да постави под въпрос традиционните норми в модната индустрия, която произвежда предимно мъжки и женски дрехи. Смятам, че това вече не е необходимо, защото тези граници съществуват единствено в главите на хората. Истинският въпрос днес е защо, когато видим някой на улицата, трябва задължително да го мислим като мъж или жена?“, пита Айгерим.
Дизайнер: Доротеа Томситс
Докато полово неутралната мода се утвърждава не като мимолетна тенденция, а като дълбоко преосмисляне на това защо и как се обличаме, модната индустрия преживява тих момент на революция. Най-новата глава в нейната история не се пише с шокиращи силуети, а чрез почти незабележими промени – бутиците премахват разделението между мъжки и дамски секции; луксозни брандове предлагат необвързани с пол колекции, а едно ново поколение вече не се пита дали дрехите са създадени за него, а как го карат да се чувства. Ако модата някога ни казваше кои да бъдем, то модата днес, неутрална по отношение на пола, ни пита кои искаме да станем и оставя отговора отворен.
Повече за работата на Хуанг, Ремесал, Сантарели, Томситс и Усабаев на @damur.fashion, @remesalt, @impopsibleberlin, @hedone_berlin и @kolo_berlin.
Медиите винаги са се преобразували в зависимост от тенденциите в разпространението на съдържание и къде точно се формира интересът на аудиторията. Но за първи път наблюдаваме фаза, в която авторитетните гласове масово изоставят традиционните модели, и тя е добре изразена у нас
Спас Спасов от “Дневник” и екипът на ДЕН за регионалната журналистика и защо, когато я няма, демокрацията се превръща в илюзия
Начините, по които медиите в днешно време търсят път напред, напомня за самото зараждане на пресата у нас и някои исторически развои във Франция и в света. Редакторът Леополд Ламберт, доц. Михаил Иванов и Димитър Липовански за утвърдените във времето добри и лоши примери