Морето е перпетуум-мобиле – в постоянно движение, изпълнено с живот, очакващо ме.
Морският спомен, който винаги нося със себе си: В далечината – диви, изчистени от хора и боклуци пясъчни брегове, а аз съм голо дете в дълбоките солени води и се уча да плувам сред водорасли и рапани.
Вълните ме тласкат към вдъхновение.
На брега съм пречистена.

илюстрации: Мила Янева-Табакова
***
Днес бях в картина на Гоген,
усещах багрите в косите си.
Кеят лъщеше от морската пяна,
на ръба му – метален рибар.
Очите ми се смеят и виждат
цветовете безбройни на острова,
голямата вятърна мелница,
планините с вулкани.
Вълни се разбиват една в друга,
мирише на океанска пържена риба,
палмите са с листа като лодки.
Небето е разтопено мастило,
а облаците са големи и златни.
Сама съм, но си мисля за теб.
Ако Гоген беше тук,
бих го помолила да те включи в картината.
Аринага, Канарски о-ви, април 2018