Музика, отвъд балканското клише

Цветан Цветанов е основната фигура зад поредицата концерти със 17-годишна история “Аларма пънк джаз” и един от гласовете в предаването “Аларма” по “БНР – Христо Ботев”. За всеки слушател и посетител на концертите той е познат и просто като Цецо Алармата или “министъра на пънка и джаза”.

Цветанов е отговорен за концертите на неизброимо много музиканти от Балканите в София и из страната, както на по-познати имена, така и на напълно ъндърграунд изпълнители и банди. И както може да се досетите – от всички жанрови точки по оста между пънка и джаза. Междувременно, малко след гостуването на Svetlost от Скопие и черногорския рок сатирик Rambo Amadeus, “Аларма пънк джаз” завършва сезона с два концерта в “Паве”: на френско-италианската група Putan Club на 24 май, японските сайкъделик експериментатори Acid Mothers Temple на 25 май, както и един в Mixtape 5 на 6 юни: на Вийо Фарка Туре от Мали, събитие, което е представително за другия дълбок музикален интерес на Цветанов към африканската музика (документален филм за “африканските” концерти на “Аларма” предстои да излезе от познатия повече като писател Стефан Стефанов). Може да намерите Цветан Цветанов и често да пуска музика в серията си партита “Тигрополагане” в софийските барове “Габа“ и “Ателието“.

За “ВИЖ!“ Цветанов селектира няколко ключови албума от региона, които за него разкриват и пъстротата, и мрака, и черния хумор, и отдадеността на музикантите от Балканите, удържали артистичната си визия през войни, изменящи се граници, имиграция и политически сътресения. Заглавията са от началото на десетилетието.

Kanton6 – Jazzus (2021)

В този албум имаме алтернативна история на джаза като първата “традиционна македонска музика“, зародена преди 500 000 години. Тогава местното момче Джазус разплита усуканите тестиси на създателя на Вселената – гигантското божество Македон. Версия на библейската история за Давид и Голиат, но без военен конфликт и бомбардиране на мирно население и с щастлив за всички край: така се ражда джазът.

При липсата на сериозни концептуални албуми извън самозатворените прогресив и метъл кръгове, появата на Jazzus (и то в съвсем независим от клишетата жанр) е дори двоен празник, тъй като и самият албум има две версии. Едната: със 7 брилянтни пиеси, издадена от най-значимата компания за авангарден и некомерсиален джаз, появила се през последното десетилетие (не само в балкански, но и в световен контекст) – PMG Jazz. Другата: със същите произведения, обединени в едно тяло (Нов завет), плюс специален 25-минутен бонус (Стар завет) – за лейбъла-майка PMG Recordings. Но такива са и целият живот и цялото творчество на автора Мирко Попов (1972–2024) – холистични, многопластови и многопистови. Такъв човек наистина се ражда веднъж на 500 000 години тук, на Балканите.

В триото Kanton6 Мирко е рамо до рамо с други две легенди на македонската сцена тромбониста Владан Дробицки от Sethstat и Синиша Евтимов, познат извън участието си в PMG Kolektiv и като един от ключовите съвременни театрални режисьори в Македония. Ако въобще има подобен албум в цялата балканска история, то навярно това е Angel’s Breath на Милан Младенович и Митар Суботич-Суба от 1994 г.

Eyot – Quindeccenial (2023)

Quindecennial на нишкия ню джаз квартет Eyot е двоен албум, но в по-традиционния смисъл на понятието – почти двучасова колекция от неиздавани до този момент епизоди от богатата им концертна биография. Записите са от турнетата им в Япония, САЩ и Русия през миналото десетилетие, както и от различни концерти във Франция, Италия, Швейцария, Германия, Румъния, Сърбия, Македония и България, като и двете ”български“ пиеси са от участията им на ”Аларма пънк джаз“ през 2011 г. (седмици преди световната слава да ги застигне) и през 2018 г. Тази концертна антология от записи, правени между 2011 и 2023 г., отразява съзряването и израстването на ”балканските E.S.T.” през годините история, от която са част и световни имена като Джим Бар, басистът на Portishead и Get The Blessing, продуцирал два от албумите им, и Стив Албини, в чието студио записват албума Innate през 2017 г.

Niko Novak – Pankow (2020)

Сред множеството албуми в бързо избуялата от началото на десетилетието солова дискография на словенеца Нико Новак избирам именно Pankow, защото задава тона на тази дълбока, нощна, интроспективна, минималистична, сатирично-сюрреалистична музика, която ни превежда през същите канавки на човешката душа, където обикновено ни запращат песните на Том Уейтс или текстовете на Бекет.

Новак е звезда на словенския пънк и рокендрол още от 90-те – като вокалист на групата Dicky B. Hardy, а от 2010 до 2014 г. записва и издава четири изключителни плочи в съавторство с друг удивителен дарк-пънк-блус вокалист от люблянската независима сцена – Бруно Субиото (1966–2016). Иде реч за дуото Incurabili, чиито текстове и музика наистина нямат аналог в историята на полуострова.

И ако си мислите, че след Incurabili е лесно да се създаде нещо също толкова внушително, определено не е: все едно Рей Манзарек и Роби Кригър да успеят да надскочат сянката на The Doors, колкото и чудесни и креативни музиканти да са... Е, Нико го прави, заживява сякаш трети живот с песни, голяма част от които родени в Берлин. Там го отвежда работата му на сценограф преди около десетилетие. Та така: нека да започнем от албума Pankow, а защо не и направо от едноименния район в Източен Берлин, където до падането на Стената се е намирало и българското консулство...

Не пропускайте песни като My Juliette Beckons и Honest People Are Scum.

Valia Calda – Homeland (2023)

Oще една група, която е световна, но навярно нямаше да е чак толкова световна, ако в основата ѝ не бяха две “наши момчета“ братята Тодорис и Никос Зиаркас, гръцката връзка на лондонската джаз сцена от последното десетилетие. Миналата година Valia Calda свириха у нас по покана на Stretch, Comet City и “Аларма пънк джаз“. Никос, когото българската публика познава и като китариста на Теон Крос от Sons of Kemet, владее още критска лютня, а контрабасистът Тодорис свири и на лира, което се усеща като влияние в композициите им. Корените на двамата са от Епир, а те са отраснали на остров Родос. Още от детските и тийнейджърските си години са закърмени от една страна с фолклорната традиция, а от друга – с традицията на гръцката психеделик рок и пост-пънк сцена. От стих на гръцкия поет Янис Ангелакас, фронтмена на култовата солунска група “Трипес“, Valia Calda взимат и името на последния си засега издаден албум – Homeland, в който балканските мелодии и южняшкият психеделик срещат лондонското джаз звучене от ерата на Шабака.

Toka Shitet – Toka Shitet (2022)

Друг характерен албум (и проект), на който си струва да обърнем внимание. Отново издание на PMG Jazz (макар да няма много общо с джаза) и отново от Скопие (макар изцяло на албански език). Това е Toka Shitet (в превод – “Земя за продан“) на Идриз Амети, фронтмена на първата албаноезична авангардна пост-пънк/рокендрол група в света Blla Blla Blla. Заченат преди пандемията, роден по време на пандемията (неслучайно най-големият хит е 13-минутната мантра Rrini te shpija – “Остани си в къщи“), днес Toka Shitet e пред издаването на втори албум, за който има много, много добра основа, ако съдим по първия. Все едно Джон Ленън се среща със суфи-транс-рокендрола на електрифицирана шаркия (албанския вариант на инструмента саза), ако трябва да се изразим по-сензационно.