Всичко започва с мистериозно обаждане по телефона. Не, тези думи не са взети от роман на Пол Остър. Просто мистериозните телефонни обаждания играят съществена роля в живота на Цветан Цветанов – един от водещите на предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на БНР и създател, човек-оркестър, генерален спонсор, общ работник и всичко останало на концертната поредица “Аларма пънк джаз”. На 15-годишна възраст той отива да вземе хонорара си за публикуван (лош, по собствените му думи) разказ в регионална медия в родния си Михайловград (днес Монтана), която в една сграда събира вестник, телевизия и радио. Избира номера на редакционния телефон и една сгрешена цифра препраща гласа му вместо към вестника… към радиото, където директно го канят на интервю – водещият на младежкото им предаване го били взели в казармата и им трябвал човек. “Как се реших да кажа “да”, не знам. Не можех да вържа две думи по онова време – бях от децата, които повече четяха и общуването с хора не беше най-силната ми страна”, разказва той. Две седмици по-късно “хвърлянето в дълбокото” вече го е научило да говори пред микрофона, а радиото му дава свобода, която бързо го увлича. Това са години на разцвет на радиото у нас, и то далеч не само в София. “Беше първата половина и средата на 90-те. Помните ли, че тогава много радиостанции и в страната, и в столицата по някакъв начин създаваха среда, в която да се развиваш и да ти е интересно?”
“Някъде в края на 2001 г. получих още едно такова мистериозно обаждане по телефона на трети човек, на когото бях на гости случайно. Тогава не всеки разнасяше мобилен телефон със себе си, особено аз (първия си телефон “Нокиа” Цветан Цветанов се “пречупва” да си вземе чак през 2013 г., когато дъщеря му тръгва в първи клас. И до днес е с него – бел. ред.)”. От другата страна на линията е негов приятел, който му казва на следващия ден да отиде в БНР, тъй като си търсели човек за специфична рубрика. Обаждането идва в точния момент. През 2000 г. Цветан губи слуха на лявото си ухо, възстановява се дълго, финансовите средства на семейството му свършват, а година и половина по-късно е безработен и трескаво търси препитание. “Така че не знам дали съм човекът, който винаги попада на правилното място, но поне с радиото така са се стекли нещата”, продължава той. И сякаш в БНР наистина попада на своето място, поне ако съдим от следващите двайсет години. Започва с рубрика в “Политура” (от “политика” и “култура” – с коментари върху текстове на Джъстин Съливан, Ленард Коен и т.н. – б.ред), минава през “Оксиморон”, “Прозорец”, “Артефир” и няколко други предавания, преди да стигне до “Аларма”.
Новата вечерна линия на програмата за култура на БНР започва през януари 2008 г., а в края на същата година (на Вси светии срещу Деня на будителите) спонтанно се ражда и “Аларма пънк джаз” – поредицата от концерти и истинска революция за националния ефир. Оттогава по програма “Христо Ботев” на живо са звучали стотици разнообразни банди като The Necks, Eyot, Eyebrow, Big Sexy Noise на Лидия Лънч, The True Spirit и Dirtmusc на Хюго Рейс - един от първите китаристи на The Bad Seed на Ник Кейв, полското трио Keira Is You и български групи като “Осил Амук”, Doesn’t Frogs, Nocktern. А Цветан отдавна е заел позицията на един от най-активните промоутъри на алтернативна музика в България.
“Някои го правят повече като бизнес план, други повече от фенска гледна точка. Да кажем, че аз съм третото. Аз го правя през призмата на радиото, за да може освен хората в залата да го чуят и други хора… някъде другаде”, казва той и веднага си спомня за друго мистериозно обаждане, този път по служебния телефон в редакцията. През 2010 г. с него се свързва възрастна жена, попаднала в ефира на концерта на новосибирския пианист Роман Столяр. “Първата част на концерта беше изцяло акустична, с хардкор фрий джаз на пиано, а втората – медитативна, с по-електронни клавиши. Много хубав контраст. Прекрасна, но не лесно възприемаема музика.” Обаждането за Цветан е един от онези знаци, че никой не знае докъде може да достигне даден изсвирен тон, но той винаги докосва някой човек… “Разбира се, невинаги звукът е перфектен, невинаги това е най-добрият концерт на съответната група. Но да си пуснеш на живо нещо, което става в момента по радиото, за мен и като слушател това още е тръпка.”
Цветан съставя изключително богата и динамична програма, която не се влияе от модите на музикалния пазар, проектното финансиране или благоволението на институциите. Със спонсорите също е предпазлив – не би работил с всекиго заради едното субсидиране. Докъм 2019 г. около 10% от бюджета за концертите идва от радиото, а от 2020 г. почетното участие на институцията остава излъчването на живо, като всичко останало идва от публиката… и от лични средства, включително банкови кредити. Изборът е съзнателен. “Ако в крайна сметка не вложиш на първо място себе си, никога няма да го припознаеш като своя кауза докрай”, твърди Цветан. “Страшно много забогатях по време на пандемията, защото организирах по-малко концерти. И това е шега, но и не е”, подхвърля той. Често получава критики, че не си прави сметката. “Всъщност съм завършил математика в гимназията и много добре съм си направил сметката отговаря той. – Но за мен финансово успешният концерт и успешният концерт не са задължително припокриващи се категории”.
Дразни се, когато го наричат примерно “човека, поканил беларуското дарк-ню уейв-синтпоп трио “Молчат дома” в София“ (събитие за над 700 души през 2020 г.) и възприема себе си много повече като човека, организирал концертите на Юджийн Чадборн пред 16 човека или на Incurabili пред 10 човека. “Или, ако го преведем на езика на литературата – добавя той, – знаем, че съществува Балзак, когото аз примерно не съм чел. Но за мен е далеч по-интересно да напиша “Ослепително” или “Соленоид” на Картареску, “2666” на Боланьо или Gravity‘s Rainbow на Пинчън с концерти. Просто тези неща имат своя много лична логика, която не е задължително да се съобразява само с реализма на сцената.”
Музикалният хоризонт в България все още му се вижда тесен, но не колкото преди. Благодарение на Indioteque, Stretch, Rawk'n'Roll, Wrong Fest, “Пост-Култура”, Electric Orpheus, варненския “Радар”, кратко просъществувалия Impossible Fest, пловдивското XRaydio, Amek, Threechords Record Store, лейбъла Mahorka, Blood Becomes Water, "Фалшименто", DerCircle и други, сред които и други, сред които, разбира се, и “Аларма”, днес нещата са доста по-различни… “Нещо се раздвижи. Нямам отговор как и защо. Може би някакъв глад, който се е акумулирал в един момент”.
На ниво български групи, Цветан смята, че моментът сега е силен. “Никога преди не сме имали група като Nocktern, която е за мен някакъв абсолютен феномен. Или като "ТДК" или OOHS! През последните години и българската джаз сцена е изключително силна. Не че тия хора ги е нямало преди, но сега започнаха да записват и да издават музиката си по-регулярно”.
Какво ѝ трябва на българската сцена? “Инфраструктура със сигурност. Липсват например музикални клубове, които сами продуцират своя собствена програма в по-интересните жанрове. А и медиите не работят в услуга на по-интересната музика. Дори тук, където сме в момента (бел. ред. – в БНР). Не искам да кажа, че радиото налага нисък вкус, но се стреми да угоди на някакви осреднени критерии. И за мен това е малко страшно, защото няма такова нещо като осреднени критерии. Има интересна и банална музика във всички жанрове.”
Какви планове има за 15-годишнината на “Аларма пънк джаз” през идната година? Цветан перифразира колегите си от Wrong Fest, които често самоиронично наричат и неюбилейните си издания юбилейни. “Петнайсетото юбилейно издание на “Аларма пънк джаз” е чак догодина. Сега е четиринайсетото юбилейно издание”.
29 май (съвместно с Amek) – Jerusalem In My Heart (Ливан/Канада), Джесика Мос (Канада) + OOHS! - *Mixtape 5* 1 юни (съвместно със Stretch) – Soccer96 (Великобритания) + Saturated Pixels - *Mixtape 5*
6 юни – Джеймс Лег (САЩ) + Trees - *Mixtape 5*
13 юни – Кристабел (САЩ) + Dead Man’s Hat – Sofia Live Club