Фотограф: Петър Божков (1915 – 2003), Национално сдружение “Фотографска академия“
Незнайните воини на българската фотография
През последните години галерия Synthesis възстановява фрагментираната и слабо документирана история на фотографията у нас
31 януари 2023
Недокументирани или направо изгубени архиви, подценяване на фотографията като изкуство, ограничени възможности пред професионалистите да предадат опита си и да бъдат показвани пред по-широка публика, войни, емиграция, липса на творческа свобода по време на тоталитарния режим и липса на устойчиви стандарти след него. Това са само част от проблемите, заради които някой трудно би изброил повече от двама или трима български фотографи от близкото, да не говорим за далечното минало. Получава се парадоксът: личности, които може да определим като иноватори, са на практика неизвестни.
Постепенно пъзелът, който представлява историята на фотографията у нас, започва да се запълва: в галерия Synthesis в София всяка година, освен нови имена и международни автори, се показват и личности, с които дори професионалистите в областта са слабо запознати.
“Това всъщност са едни от най-успешните ни изложби”, казва кураторката Надежда Павлова от галерия Synthesis, която работи и по докторска дисертация за историческите процеси на фотографията у нас.
Постепенно пъзелът, който представлява историята на фотографията у нас, започва да се запълва: в галерия Synthesis в София всяка година, освен нови имена и международни автори, се показват и личности, с които дори професионалистите в областта са слабо запознати.
“Това всъщност са едни от най-успешните ни изложби”, казва кураторката Надежда Павлова от галерия Synthesis, която работи и по докторска дисертация за историческите процеси на фотографията у нас.
Фотограф: Петър Божков (1915 – 2003)
Колко опасен може да е селският пейзаж
Модулът “Имена в българската фотография“ скоро ще се допълни с още едно име, за което малко е известно: Петър Божков (1915 – 2003). “Като с повечето български фотографи от това поколение, и за него няма почти нищо онлайн”, казва Павлова.
Както се е случвало и преди, и в този случай идеята е плод на щастлива случайност. В края на 2022 г. наследничка на Божков дарява целия му архив на Национално сдружение “Фотографска академия“ – той включва десетки сребърно-желатинови фотографии, копирани лично от автора, стотици негативи и диапозитиви.
Божков, роден във Варна и получил звание “фотограф-художник”, е познат за професионалистите, работили през 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, оценяван е от съвременниците си не само като автор и лектор, но и като добър съветник. Историята на живота му връща към променящите се очаквания към визуалните артисти преди и след комунизма.
Колко опасен може да е селският пейзаж
Модулът “Имена в българската фотография“ скоро ще се допълни с още едно име, за което малко е известно: Петър Божков (1915 – 2003). “Като с повечето български фотографи от това поколение, и за него няма почти нищо онлайн”, казва Павлова.
Както се е случвало и преди, и в този случай идеята е плод на щастлива случайност. В края на 2022 г. наследничка на Божков дарява целия му архив на Национално сдружение “Фотографска академия“ – той включва десетки сребърно-желатинови фотографии, копирани лично от автора, стотици негативи и диапозитиви.
Божков, роден във Варна и получил звание “фотограф-художник”, е познат за професионалистите, работили през 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, оценяван е от съвременниците си не само като автор и лектор, но и като добър съветник. Историята на живота му връща към променящите се очаквания към визуалните артисти преди и след комунизма.
Петър Божков (1915 – 2003)
“Сигурно за съвременния фотограф е трудно да си представи времена, в които художественият пейзаж е бил обявен за формалистично изкуство. След 1944 г. фотографите, работили в тази посока, са били принудени да се ориентират към жанра на фоторепортажа, ако искат да продължат да практикуват професията си”, припомня Павлова.
Пейзажът е бил допускан до публикация само ако илюстрира партийната реторика за мощната селскостопанска техника и богатата социалистическа реколта. Така “фоторепортажът, следващ правилата на социалистическия реализъм, е разглеждан като единствена форма на фотографско изкуство. Други жанрове са обявени за буржоазен предразсъдък и пейзажът е един от тях. Връзката със земята и пасторалните селски пейзажи са били недопустими, а техните автори – критикувани.“
“Сигурно за съвременния фотограф е трудно да си представи времена, в които художественият пейзаж е бил обявен за формалистично изкуство. След 1944 г. фотографите, работили в тази посока, са били принудени да се ориентират към жанра на фоторепортажа, ако искат да продължат да практикуват професията си”, припомня Павлова.
Пейзажът е бил допускан до публикация само ако илюстрира партийната реторика за мощната селскостопанска техника и богатата социалистическа реколта. Така “фоторепортажът, следващ правилата на социалистическия реализъм, е разглеждан като единствена форма на фотографско изкуство. Други жанрове са обявени за буржоазен предразсъдък и пейзажът е един от тях. Връзката със земята и пасторалните селски пейзажи са били недопустими, а техните автори – критикувани.“
Петър Божков (1915 – 2003)
Така Божков се превръща в един от малкото автори, които запазват посоката си и традицията на българския пейзаж. Природата продължава да играе основна роля във фотографията му. “Неговите фотографии изчистват излишните подробности и провокират зрителя да интерпретира посвоему сюжета.”
Така Божков се превръща в един от малкото автори, които запазват посоката си и традицията на българския пейзаж. Природата продължава да играе основна роля във фотографията му. “Неговите фотографии изчистват излишните подробности и провокират зрителя да интерпретира посвоему сюжета.”
Петър Божков (1915 – 2003)
Името му се свързва и с един прецедент: през 1973 г. негови снимки са използвани, за да илюстрират книга на Павел Матев (поет по времето на комунизма, част от репресивния апарат на партията - б.а.). Твърде възможно е това да е първият случай, в който фотографии илюстрират литературно произведение у нас и техният автор е изрично посочен.
Изложбата на Петър Божков се очаква през втората половина на 2023 г.
Петър Божков (1915 – 2003)
Визуален преглед на ХХ век
Сред авторите, представяни през последните няколко години в модула „Имена в българската фотография“ на галерията са и Йордан Йорданов – Юри (1940-2009), който покрай пътуванията си оставя едно силно индивидуално и отличимо визуално наследство; Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956) – може би първият фотограф, снимал голо тяло, както и Петър Арнаудов (1899 – 1933).
Сред авторите, представяни през последните няколко години в модула „Имена в българската фотография“ на галерията са и Йордан Йорданов – Юри (1940-2009), който покрай пътуванията си оставя едно силно индивидуално и отличимо визуално наследство; Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956) – може би първият фотограф, снимал голо тяло, както и Петър Арнаудов (1899 – 1933).
Фотограф: Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956)
Във фокуса влизат и активни от 80-те години насам автори като Деяна Стаматова (1941 – 2001), една от първите смели експериментаторки на фотографската ни сцена, Соня Станкова, Антоан Божанов, който още в началото на пътя си развива провокативни тематични серии отвъд зададените от властта, Гаро Кешишян, който миналата година за първи път беше удостоен с ретроспективна фотокнига.
.jpg)
Фотограф: Георг Волц (1862-1917)
Част от изложбите пътуваха успешно из страната като “Разказ за Несебър“ на арх. Николай Попов (1914 - 1973), уловил по поетичен начин летата и зимите край Черно море в края на 60-те, “Манаки – история в снимки”, която събра неразривно свързаната с историята на Балканите работа на братята Янаки Манаки и Милтон Манаки между 1898 – 1930 г., “Непознатият фотограф” на Георг Волц (1862-1917), документирал Третото българско царство и един от първите, развивали фотографията като професия у нас.
