Роден в Северна Македония през 1999 г., Ханис Багашов завършва филмова режисура в НАТФИЗ. Дебютният му късометражен филм “Мишко“, заснет още като ученик в гимназията, е представен премиерно на филмовия фестивал в Сараево през 2018 г. Режисира видеоклипа към песента Nick The Gimp на групата Les Animaux Sauvages, a oсвен това играе и една от главните роли в пълнометражния “Когато денят нямаше име“ на Теона Стругар Митевска, представен на Берлинале, както и в “Сестрi“ на Дина Дума, показван на Карлови Вари през 2021 г. и включен в платформата Netflix. Свързваме се с него в труден период, докато работи по сценарий и се надява скоро да снима - две направления, които развива допълнително със своята продуцентска компания Hithra Films, но и като участник в режисьорските и сценарни станции на Berlinale Talents, Sarajevo Talents, както и в селекциите на European Short Pitch и First Films First на Гьоте-институт.
Фотограф: Боряна Симеонова
Кога разбрахте, че киното ще бъде Ваше призвание? Помните ли първия си допир с това изкуство от страната на създател, а не на зрител?
Разбрах, че киното ще бъде моето призвание в началното училище, когато участвах в младежка театрална трупа и се справях изключително зле. Дълбоко в себе си чувствах, че не ставам за театър. За да се спася от това чувство, започнах да работя върху идеи за късометражни филми и да се занимавам с фотография.
Как кинообщността в България подкрепя младите автори, когато прохождат в професията?
Връзката ми с кинообществото в България е свързана основно с образованието ми в НАТФИЗ. Мисля, че е супер академия и среда за млади автори, които прохождат в професията.
Фотограф: Боряна Симеонова
Липсата на адекватно финансиране у нас със сигурност е голяма и важна пречка за развитието на киното, но има ли аспекти, в които това може да се отчете като дефект с полезно действие за средата тук?
Липсата на адекватна система за финансиране на филми е проблем навсякъде. Може би може да насърчи създаването на по-малки и по-креативни филми, но бюджетът сам по себе си не развива киното. Трябва и мисъл, и работа върху разпознаваем киноезик.
Кои са хората, от които сте научили най-много и от които продължавате да учите и днес?
Всички мои близки хора са вдъхновяващи. Тяхната воля, ритъмът и темпераментът на мисълта и емоциите им. По принцип тези, да кажем периферни неща, ми правят впечатление и ме подтикват да мисля. Това е някакъв вид учене.
Какви са историите, които Ви вълнува да разказвате?
Вълнува ме, ако намеря своя гледна точка, свой начин на разказване. Историята сама по себе си не е най-важното.
Къде откривате по-голямо предизвикателство - в игралното или документалното кино и защо?
Предпочитам предизвикателствата на игралното, но обичам и креативни документални филми, а границата между двете често е тънка.
Фотограф: Боряна Симеонова
Ако трябва да изброите професионалните качества, които Ви открояват - кои са първите три, за които бихте се потупали по рамото?
Все по-търпелив съм. За това бих се потупал по рамото.
Кои са работните навици, които спазвате и от които бихте искали да се отървете?
Типично като за млад автор, понякога губя време в прекомерно обмисляне на някои решения и това в крайна сметка води до известно отчаяние.
Кои са имената, от които се учите, киното (като продуценти, екипи или жанрове), на което не може да устоите и последните филми, за които мислихте продължително, след като ги гледахте?
Харесвам филмите на Раду Жуде, Педро Коста и други.
Фотограф: Евангелия Ивановска
Как си представяте като жанр филма, който да е Ваша визитна картичка?
Ако филмът може да улови по-сложни човешки състояния с лекота – супер. Ако не, вероятно се живее и без визитна картичка.
Повече на @hanis.bagashov.