От Ню Йорк до България: TikTok, политика и поп култура

“The name is Mamdani”, “Кой разпореди това безобразие?”, “Няма да се случи тази комисия по този начин” – ако докато четете тези изрази в съзнанието ви не се появява музикален ритъм, който да ги съпровожда, то вероятно не принадлежите на поколението Gen Z или пък не притежавате TikTok. Видео миймовете със звуков микс са последният вайръл продукт на интернет културата, който грабва вниманието на всеки потребител. Понякога те имат потенциала да избират кметове или да свалят правителства.

Надали в средата на миналата година Ню Йорк е очаквал, че 2026 г. ще започне с встъпването в длъжност на най-младия кмет в историята на града. Първият такъв с мултикултурна идентичност и леви политически убеждения. Надали и ние сме очаквали, че българската 2025 г. ще приключи по този начин – с масови протести из цялата страна и свалено правителство. А 2026 г. започва с въвеждането на единната европейска валута и създалото се около тези събития всеобщо усещане, че сме част от нещо по-голямо и различно (което от своя страна, в по-голям план, преминава също през трусове).

“2025 г. беше годината на Gen Z” редица издания излязоха с подобни заглавия на годишните си обзори. Mакар в някои отношения това да е преувеличено, със сигурност може да кажем, че 2025 г. беше годината, в която родените между 1997 г. и 2012 г. и вижданията им за света станаха незаобиколим фактор в политиката и културата. Политиката и културата вървяха ръка за ръка и като една вълна повличаха със себе си (или заради себе си) неочакваните събития на годината.

В Непал и Мадагаскар избухнаха младежки протести, организирани почти изцяло през интернет и социалните мрежи. В България за първи път в публичното пространство започна да се чува за ново поколение с нови политически изисквания и открито да му се дава гласност. До голяма степен то беше обявено и за героя на протеста, факторът, който допринесе към създаването на опасно за властта състояние. Международната медийна среда бързо яхна тази вълна и (може би) прибързано обяви ситуацията у нас за първия голям политически успех на поколението.

Gen Z често е характеризирано с израза “the first digitally native generation” първото поколение, родено и израснало изцяло в информационната епоха. Digital native описва хора, за които светът онлайн не е просто среда за потребление, а естествено пространство на живот, общуване и формиране на идентичност.

Напълно логично е това да бъде територията, на която поколението изразява себе си – не само индивидуално, но и колективно; мястото, в което се създават нов език, нови течения и общности, които все по-често влияят на реални социални и политически процеси.

Нюйоркското пречупване

Дълго време Instagram и TikTok бяха възприемани като пространства, в които младите танцуват, произвеждат безсмислени клипчета и бягат от реалността. Всъщност там живее поколението, което израсна с усещането за всеобща глобална несправедливост и отнето бъдеще; поколение, което за първи път наблюдава в реално време война и геноцид, излъчвани на живо пред очите му. В момент, в който формалните власти и институции по света често предпочитаха да мълчат или да отвръщат поглед, именно социалните мрежи се превърнаха в платформа за споделяне, солидарност, мобилизация и изграждане на общности.

Докато голяма част от политическия свят игнорираше този факт, Зохран Мамдани и екипът му направиха осъзнатия избор не просто да комуникират с Gen Z, а да застанат солидарно до неговите каузи. Да го ангажират чрез идеи, преведени на езика на миймовете и социалните мрежи. Дори физически далеч от Ню Йорк, цяло поколение разпозна публична фигура, която разбира как то мисли, как функционира интернет културата и как се създава усещане за автентичност.

В един от дебатите Мамдани поправи опонента си Андрю Куомо, произнасяйки с увереност: “The name is Mamdani” – и спелувайки цялото си име буква по буква. Репликата, родена като спонтанна реакция на вероятно умишленото объркване на непопулярното му в Америка мюсюлманско име, бързо беше превърната в TikTok рап песен. Тя заля интернет и се превърна в един от най-запомнящите се интернет миймове изобщо.

САЩ винаги са били страната на поп културата – мястото, където се произвежда почти цялата медийна и масова културна продукция, консумирана по света, включително и в Европа. Ефектът Мамдани в социалните мрежи бе показателен, че TikTok и Gеn Z може би не са точно това, което дълго беше вкоренено в колективното съзнание.

Новата българска интернет реалност

И у нас TikTok дълго време беше разглеждан като място за безсмислени клипчета, с които младежите “затъпяват“ или се радикализират по крайнодесни течения. Платформата е приемана като важна за влизането на партии като “Величие” и МЕЧ в българския парламент. Но едва ли е пресилено да кажем, че именно в TikTok се катализира огромна част от гражданската енергия, довела до най-мащабните демократични протести в България от 90-те години насам.

Пълната противоположност между стереотипите за младите и случващото се около протестите доведе до неочаквана трансформация на обществените нагласи.

Махалото се залюля и в обратната крайност – изведнъж дигиталното пространство започна да изглежда населено единствено от умни, образовани и политически активни млади хора, които са дълбоко информирани и ангажирани. Реалността е по-сложна от това и истината вероятно се намира някъде по средата – но е факт, че промяната на възприятията изигра ключова роля.

Българският вариант на “The name is Mamdani” ескалира в социалните мрежи и поведе крачката на протеста. По време на заседание на бюджетната комисия лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев прекъсна процедурата с крилатата фраза “Кой разпореди това безобразие?“. TikTok реагира почти моментално и превърна изказването в песен. Фразата перфектно отрази натрупаното обществено недоволство и отключи верижна интернет реакция. В контекста на почти изцяло липсващата българска поп култура в полето на политическото, изведнъж започна масово производство на такова съдържание.

И още един прецедент: в рамките на дни социалните мрежи бяха залети от протестни песни, генерирани с изкуствен интелект, колажни видеа. В TikTok активно се включи и ромската общност, която превърна изказването в кючек.

Съдържанието първо превзе екраните, а после преля към площада. Там популярната протестна песен “Когато па-” на Васко Кръпката от 90-те години беше трансформирана, за да отговори на вълненията на деня. Огромна част от плакатите по улиците бяха вдъхновени от най-различни вайръл миймове.

На фона на шума, е трудно да се разграничи кое е резултат от естествена мобилизация на младите и кое е опит на политическата класа да яхне момента (примери за подобно “яхване” може да проследим в почти всяка протестна фаза в историята ни).

Това е важна индикация, че най-сетне се осъзнава силата на социалните мрежи и ролята на Gen Z, като се търси тяхното одобрение, но остава и въпросът доколко е автентична масовата младежка политическа реакция, която наблюдаваме.

Едно е ясно – събитията от последната година показаха, че оттук нататък е невъзможно големите политически процеси да се случват извън преплитането на социалните мрежи, Gen Z и поп културата – и че светът, включително и у нас, вече функционира по нов начин.