Одисея: Солта на земята

“Одисея: Песента на сирените и Солта на земята“ е съвместна изложба между френската платформа Spiaggia Libera и галерия PUNTA, която събира художници от различни държави и контексти. Чрез всеобхватните символи на морето и солта, те заедно изследват темите за трансформацията, идентичността и бъдещето на обществата ни.

Изложбата, курирана от Саша Гедж-Коен, Камий Велуе и Бояна Джикова, е разделена на две взаимосвързани части. Пътешествието на “Одисея“ започва през 2024 г. в пространствата на галерия Spiaggia Libera в Марсилия и Париж. Първата част от концепцията – “Песента на сирените“, вече беше представена в България на форума за съвременно изкуство БУНА във Варна. Втората част, “Солта на земята“, ни пренася в различно време-пространство, съществуващо отвъд линеарната история. Така тази пролет българо-френският съвместен проект превръща пространството на галерия PUNTA в мъгляв, посткапиталистичен свят.

Солта, известна със своите едновременно деструктивни и пречистващи свойства, се материализира в галерията под формата на блокове изгорели отломки, през които се разгръщат творбите на авторите.

Цялата “Одисея” в PUNTA преплита екология, тяло и социални отношения в единен разказ за “солта на земята“ и надеждата сред отломките на все по-дистопичния съвременен свят.

Тодор Рабаджийски

В рамките на пространството на галерия ПУНТА на повърхността се появиха две основни посоки на развитие. Едната е вродената връзка на индивида с органичния свят, завръщането към био материята и преосмисляне на ценностната система на човешкия прогрес. Наблюдаваме го в творбите на Тодор Рабаджийски, в които визуалните стойности на суровата природа – кал, корени, и мухъл, претърпяват метаморфози. От абстрактни форми към части от човешкото тяло и обратно, творбите му осцилират между свят и хаос, препращайки към началото на живота и неминуемото връщане към земята, но и започването на този цикъл отново и отново. 

Петя Иванова

Петя Иванова, от своя страна, представя амфори – контейнери за съхранение. Художничката  борави с нова технология, в която от биологичните отпадъци от насекоми – хитин (втория най-разпространен полимер), се създават нови тъкани, които могат да бъдат използвани в текстилната индустрия или в медицината – включително за изграждането на медицински марли. Петя използва една почти алхимична сплав, в която люспите на членестоногите са трансформирани в оръдия на грижа, така предлагайки преосмисляне на патриархалната идея за човешката еволюция. Дали първият предмет на човешкия прогрес не е именно контейнер?

Нина Буганим

Постепенно работите на художниците преминават във флуидното поле на мекота и насилие. Творбите на Нина Буганим се занимават с конфликтната позиция на жената в модерното общество, придобиваща повече власт. Този процес, все още обект на прекалено много несигурности и напрежения, тук се манифестира през серията творби Belles plantes – рози с цветчета от изкуствени нокти. Серията третира темата за нежността на жената, но и способността ѝ за атака и самозащита, както и неразривната връзка между тези два елемента, които, за да бъде функционален член на съвременното общество, жената сякаш трябва да овладее до съвършенство. Работата „Винаги съм мечтала да съм руса”, от своя страна, играе с клиширания образ на блондинката, съдържащ в себе си желанията, фантазиите, но и комплексите на обществото ни спрямо женските тела. Ще бъде ли еманципиран някога този образ? Кога блондинката ще поеме контрол над собствения си наратив?

Марилу Понсан

Женското тяло е силно присъстващо и в творбите на Марилу Понсан, в които моменти на интроспектива, самота и съзерцание маркират интимното пространство на съвременната жена. Уловени във форми, напомнящи морски черупки, работите препращат към изходната точка на изложбата – митичната фигура на жената русалка и противоречията, с които тя е натоварена. Контейнери за женската душа или временни портали към нейния вътрешен свят, работите представят една почти воайорска перспектива, която поставя въпроса какво се е променило в положението на жените за изминалите столетия.

Барелефите от латекс на Елвир Менетрие

Барелефите от латекс на Елвир Менетрие напомнят текстурата на плът и хирургически материали. Разположени в кухините на повреден и след това реставриран капак на кола, пет сцени предават различни исторически моменти или явления. Представени от няколко перспективи, зрителят трябва да промени позицията си, за да види всяка сцена правилно, което прави невъзможно да се възприеме цялата композиция наведнъж. Произведението функционира като алегория на сътворението и апокалипсиса, разгръщащо се през няколко регистъра – научни и сакрални.

Елвир Менетрие

До него, голяма картина изобразява критична сцена: ръце с ръкавици се приближават към светло крилато същество, фея с прозрачно тяло и изложени органи. Докторските ръце са загубили своите инструменти за дисекция: търсят ли магията или я конструират? За червения цвят на органите художничката създава пигмент от собствената си кръв. За светлината на феята тя използва сребристо бяло, пигмент на основата на олово, в момента забранен поради токсичността си. Двата елемента метал и кръв се смесват, с риск единият да разгради другия. Живописта създава феи, за да говори за чудовища през травмата, заложена в нейната тъкан.

Маслената лампа на Валентин Вер

Маслената лампа на Валентин Вер съчетава древен механизъм от епохата на мините на работническата класа и футуристично устройство с непознати свойства. Чрез своя индустриален характер и техническо присъствие тя се превръща в проводник на погребани истории, провокирайки размисъл за бъдещето на изкопаемите горива и неизбежното изгаряне на Земята. Нафтекс е комбинация от гръцката дума нафта (битум и неговите производни) и нартекс, средиземноморско растение от мита за Прометей. Именно от кухината на неговото изсъхнало стъбло Прометей откраднал божествения огън на Зевс, за да го даде на човечеството. Работата реинтерпретира този мит, преосмисляйки петрола като демиургична сила. Създавайки паралел между въглеводородите и свещения огън, Нафтекс се позовава на Прометей, за да постави под въпрос връзката между човека, технологичния прогрес и времето.

На 31 март от 17 ч. (като част от съпътстващата програма към изложбата) в PI Point (ул. “Цар Самуил 70“) галерия PUNTA ще представи проекта ”За да се разруши този град, трябва да преместят пътя” на Яна Абрашева. Събитието ще се състои от прожекция и разговор с художничката. Абрашева изследва глобалното търсене на електроенергия, произведена от въглища, и последствията от това върху препитанието и сигурността на жителите в околността. В своя проект тя се фокусира върху промените, които претърпяват общностите в района на “Марица Изток“ – най-големият енергиен комплекс на лигнитни въглища на Балканите. По време на проучването на художничката, през 2020-2021 г. Бели Бряг, град в югоизточната част на България, е на път да бъде изтрит от лицето на Земята, поради разширяването на въглищната мина. До този момент само 16 от 200 къщи още не са разрушени.

“Солта на земята“ е в галерия PUNTA до 9 май. Повече на puntagallery.com.

Финансирано по проекта Национален план за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU, компонент “Социално включване“, инвестиция 6: “Развитие на културните и творческите сектори“.