На "Ориент кафе“ с Атанас Шиников

От над десет години Атанас Шиников поддържа блога си inscriber.org, а името е свързано с отдадеността му към арабската калиграфия. Описва я като “саморефлексивна традиция”, овладяването ѝ е невъзможно без по-дълбоко потапяне във всеки аспект на културата. Той също така списва рубриката “Ориент кафе” на “Тоест”, където се занимава с теми като: какво казва Коранът за алкохола и махмурлука, начините на интимни онлайн запознанства, навлизането на изкуствения интелект в исляма и тайните на добре поддържаната брада.

За Шиников, завършил арабистика в Софийския университет, изследовател на Арабското средновековие и фотограф, потапянето в тази култура е до голяма степен случайност. “През 1998 г. завърших езиковата гимназия в Пазарджик, реших да уча по-екзотична филология, защото ми беше писнало от английския, но без предварителна идея накъде да се ориентирам. Приеха ме арабистика в София и японистика в Търново. Родителите ми реагираха учудващо либерално и ми казаха да правя каквото искам. Хвърлих ези-тура, падна се три пъти арабистика“, казва той.

“Калиграфията вече е такава част от мен, има такова потъване, че ми е трудно да си спомня как започна всичко.” Шиников проявява интерес към калиграфията при първите си стъпки в арабистиката, въпреки че ресурсите, с които разполага за подготовка, са минимални (подарен учебник от Германия се оказва единственият източник в началото). “Получи се комбинация от житейски обстоятелства, интерес и образование.” Преподаватели по арабски език в рамките на следването – единият от Ирак, а другият сирийски кюрд – също му оказват влияние.

“Всеки занаят е сложен, но хората си мислят, че калиграфията е артистична експресия, а няма такова нещо: учат се пропорции, геометрични части на буквите, и лека-полека това, което пишеш, започва да прилича на калиграфия”, казва Шиников, който е правил работилници по калиграфия в Националната художествена академия и Нов български университет.

Преподаването на традициите на взаимосвързаност между писменост, естетика и духовност в Близкия изток той описва като труден процес: невъзможно е да се навлезе в тази материя, без да се знае арабски, а ако някой познава езика, това все пак не означава, че ще се справи с рисувателния аспект. Подобна дисциплина изисква и самото научаване на езика и всичките културни, исторически или духовни специфики около него.

“Кажи добро, иначе замълчи.” – Арабска поговорка. Калиграфия на Атанас Шиников.

Имало едно време в Дамаск

Между 2001 и 2002 г. Шиников живее в Дамаск като част от програма за обмен на студенти и престоят му там го изпълва с чувство на несигурност какво ще се случи в региона. Той пристига в Сирия само две седмици след терористичния атентат на “Ал-Кайда” в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. “Но тогава пък започнах да разбирам езика: какво се говори по “Ал-Джазира”, за какво се пазарим, разбрах, че е малко смешно да си намеря жилище на класически арабски.” Запознава се и със стар калиграф на един пазар, когото кани на своя изложба в Българския културен център към българското посолство в Дамаск, а самата подготовка се превръща в урок по дисциплина. ”В един момент започваш да гледаш отвъд занаята и да се фокусираш върху огромната традиция, да проявяваш вътрешна рефлексия към нея, а с езика започваш да откриваш извори, исторически натрупвания и как шрифтовете еволюират, достигаш до една по-плътна картина. Това нещо на Запад го няма, калиграфската традиция прекъсва, изчезва като изкуство в началото на XIX век.”

Атмосферата в Дамаск в началото на века, десет години преди гражданската война в страната, Шиников описва като “зрял социализъм, в който всичко е напълно окей, ако не говориш за политика. Чужденците са добре дошли, стига когато са попитани по чувствителен въпрос, да кажат, че са тук да учат, а не да говорят за политика. Сянката на войната, която САЩ започнаха в Афганистан след 11 септември, надвисваше, но като студент не се чувствах заплашен от нищо.

Много ми се искаше да се върна там, което с годините ставаше все по-невъзможно. Много ми е интересно какво ще се случи там след падането на режима на Асад и с новото управление. Твърде бързо се зарадвахме на промяната и има едно подозрително мълчание, което идва оттам.”

“От сърцето ми извира блага дума, аз разказвам делата си на Царя, езикът ми е перо на бързописец.” Стария Завет, Псалм 45:1. Калиграфия на Атанас Шиников.

Годините, отдадени на калиграфията, са и внимателен баланс между набиране на опит, който позволява правенето на експерименти: Шиников често изписва библейски текстове вместо ислямски, а понякога дори и съвременни стихове, например на Цочо Бояджиев. “Научаваш се да живееш със себе си, с грешките си. Същевременно никога не си достатъчно добър. Има букви, които избягвам, тъй като в моите очи са твърде трудни за рисуване, от друга страна, човек не се научава, освен ако не се пробва и не греши стотици пъти.”

Този опит върви ръка за ръка със също безкрайното самоусъвършенстване на езика. “Най-големите скокове в знанието си не съм имал от посещение на арабска страна и говорене в естествена среда, а примерно от четене на средновековен текст, от който в началото нищо не разбираш. Срещата с добре сканиран ръкопис от този период развива едновременно и езиковите, и калиграфските умения. Не е просто елитарно, направо си е маргинално.”

”Търпението е ключ към щастието” (арабска поговорка)

През годините Шиников е бил преводач в посолството на Египет, както и на бежанци и мигранти у нас, работил е за държавни институции като консултант по въпросите на исляма и арабския език. Откъде той черпи актуална информация за вълненията и разбиранията на различните поколения в региона? Шиников има нетипичен отговор.

За него огромен източник на информация за това какво вълнува хората в Близкия изток са сайтовете, в които се качват т.нар “фетви“ (различно от наказателните фетви на иранските аятоласи): правни или религиозни становища, издавани от определен кръг от специалисти и богослови (мюфтия, факих или ‘алим) по конкретен казус на гражданин, базирани на ислямските принципи (Коран и Сунна). Тези консултативни съждения не са непременно свързани с държавния апарат.

Ако някой има въпрос към подобен богослов, той може да получи авторитетен съвет на съответния личен казус, чието значение е на “подпис, потвърждение от Всевишния и Всемогъщ Аллах“. В днешно време въпросите и отговорите, реално стотици хиляди казуси, се задават и разрешават онлайн. “Има воайорски елемент в четенето им, като нищо не пречи запитванията да са фикционални, не задължително лични проблеми. Но в свещения закон (шариат) трябва да има отговор на всичко.”

Шиников има неиздадена книга за фетвите като жанр, а проучванията му са от историческо и културологично любопитство: не е последовател на исляма, определя се като протестант.

"В началото Бог сътвори небето и земята..." Стария Завет, Битие 1:1-4. Калиграфия на Атанас Шиников.

Има ли лек срещу поляризацията

“Поляризацията винаги ни тласка към определена страна: дори и да не искаме да участваме в нея, някой ще иска да го направим, а от един момент нататък, няма начин да не си атакуван, понякога от всички страни.”

Шиников описва политическата ситуация в региона като “възел, който няма да се развърже скоро”, а диалогът като доминиран от изкуствено създадени крайности. “Всеки лагер казва, че ако не си с нас, си против нас, а не би трябвало да е нетипично някой да е едновременно против политиката на Израел и политиката на Иран. Обратното е пример за фалшиви дихотомии, в които хората се вкарват лесно.”

Въпреки че не акцентира върху политическите си убеждения, казва, че за определено време е имал позиции, които биха могли да се разчетат като про-израелски: виждал е присъствието на демократична страна в региона като потенциален носител на оздравителни процеси, нещо, което смята за неактуално на фона на общите военни действия на Нетаняху и Тръмп. “Не би трябвало човек да не може да е критичен към предишни свои позиции. Веднъж в Израел един човек ми каза, че “не всичко е черно и бяло”, а друг, без да е чул първия, ми каза, че “всичко е черно и бяло тук”. За Шиников днешният Израел е по-скоро “агресивен играч” с изключително силно поляризирано общество и националистически дискурси, които вземат превес и над външната политика.

Ако има начин да погледнем отвъд съвременния хаос, то той е в историческата перспектива. “Като медиевист, страня от злободневието. Съвремието често е дефинирано от стари противоречия и от цинични уравниловки – например кои избити са по-добри или колко трябва да са те, че да е приемливо?”

Атанас Шиников е против да влиза в крайностите на диалога днес, тъй като наблюдава как полемиките пускат корени в историята и човек лесно може да започне да се идентифицира с тях. “Бих препоръчал на всеки повече скептичност и повече саморефлексия. Не вредят. Никой не е най-добрият човек на света, а много често имаме мнение, но нямаме достъп до цялата информация. В историята често се оказва, че понякога “добрите” не са толкова добри, понякога “лошите” не са толкова лоши. Затова и трябва малко повече интелектуална скромност.”