Даниел Симеонов – oт село Дерманци до Вим Вендерс

Човек е голям колкото големи са мечтите му, а когато мечтите му са други да започнат да мечтаят, тогава измеренията губят своите граници. Точно такава е историята на режисьора и настоящ учител по предмет “Кино“ в село Дерманци Даниел Симеонов, който през 2016 година открива своята кауза – да въведе учениците от средното училище “Неофит Рилски“ в необятния свят на седмото изкуство и да ги накара да мечтаят. 

Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет, философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон, но бързо осъзнава, че напрегнатият живот в големия град е всичко друго, но не и смислен за него и решава да се завърне в родното си село Ъглен – съседно на Дерманци. “След като прегрях от живота в София и малко пътувах зад граница, реших да се върна на село и стъпка по стъпка се ориентирах към образованието и преподаването“, спомня си той. Изкарва курс за преподаватели в “Заедно в час“, а година по-късно се свърза и с Ралица Асенова от “Арте Урбана Колектив“ – координатори за България на европейската програма Cined, насочена към интегриране на седмото изкуство в училищното образование.  “За мен това беше наистина магическо преживяване, защото никога не съм си мислил, че ще мога да съчетая двете си професии – на режисьор и на преподавател в едно. Но се случи – през 2017 година направихме киноакадемия в местното читалище, където показахме част от филмите от платформата на Cined. Това бе началото.“

Историята продължава с други кино-образователни проекти между Арте Урбана и училището на Даниел, които прерастват в първата по рода си иновативна кино-паралелка, в която ученици изучават предмет “кинознание” в продължение на четири години (между 4-ти и 7-ми клас). В партньорство със Сдружение “Арте Урбана Колектив”, Даниел развива още една прекрасна програма – “Киното, сто години младост“, насочена към създаването на кинопродукции от самите ученици. Последните млади кинаджии, които се включиха като участници в програмата се завърнаха само преди дни от Висбаден, Германия, където заедно с деца и младежи от 15 държави представиха късометражните си филми на самия Вим Вендерс.

Говорим си с Даниел Симеонов за това как мечтите се превръщат в реалност и какво ни очаква в дните 20-25 юни, когато в София стартира младежкия “Срещи на младото европейско кино“.

Току-що се завръщате от Висбаден, Германия, където вашите паралелки по кинознание взеха участие в годишния фестивал A nous le cinema! (“Киното е наше!“). Разкажете ни малко повече за този международен фестивал и за включването на децата от с. Дерманци и София?

Фестивалът във Висбаден е заключително събитие на една изпълнена с кино година. Там се срещнаха ученици от четири континента, които в течение на учебната година са работили по една и съща кинотема. Може да се нарече и киновъпрос. Тази година той беше формулиран като “центриране и децентриране в киното“. Фестивалът се провежда в рамките на няколко дни и учениците от всички участващи държави представят своя финален филм. От септември до май работим и по различни педагогически упражнения, свързани с това да развием в дълбочина разбирането на учениците за конкретната тема. Децата от Дерманци представиха своя филм “Торнадо“. За тях беше уникална възможност да могат да преживеят и видят това което са сътворили на големия екран в кино Калигари – определяно за едно от най-красивите кина в Европа.

Самият Вим Вендерс е бил специален гост на фестивала тази година - децата сигурно са страшно развълнувани?

 Да, тази година гост (или по-скоро кръстник, както ние го наричаме), на събитието бе Вим Вендерс. Децата особено се вълнуваха от неговото присъствие, тъй като в течение на едногодишната ни работа успяхме да изгледаме откъси от няколко негови филма и за тях беше страхотна възможност да чуят на живо неговите разсъждения и светоглед за това какво представлява киното днес и как авторското кино е своеобразен контрапункт на хаотичните образи, които ни заобикалят под една или друга форма в настоящето. Той успя да ги вдъхнови с думите си да правят автентично кино, в което най-важното постижение е да изразяват себе си и да показват на публиката света, както те го виждат и го разбират.

Какви филми представиха малките ви ученици и къде могат да се видят те в България?

Филмите, които учениците от България представиха са два, тъй като две училища са въвлечени в този проект през тази учебна година. 81 СОУ “Виктор Юго“ от София и моето училище - ОбУ “Неофит Рилски“ от с. Дерманци. Нашият филм, както споменах, се казва “Торнадо“. Ето синопсиса му: “Заключена врата… Какво има зад нея? Ще разберем ли някога? Звук от брадва разсича тишината извън селото. Можем ли да надбягаме стихията на едно торнадо? Любопитството ще победи страха дори повече от смелостта. Tова е филмов пъзел, всеки сам трябва да намери отговора…“

 Изключително вълнуващо беше за моите деца да видят как техни връстници от целия свят са трактували дадената ни за работа тема и те си „заплюха“ няколко любими филма, които ще имаме възможност да покажем по време на деветото издание на фестивала “Срещи на младото европейско кино“ на откриващата дата на събитието – 20 юни, във Френски институт - София. Филмите, създадени в рамките на проекта, имаха своята световна премиера във Висбаден, а българската им премиера ще бъде именно по време на фестивала, който ще продължи до 25 юни и е с вход свободен за всички събития от програмата.

Вече седем години развивате своите паралелки по кинознание в с. Дерманци. Може ли да ни обобщите резултатите от работата си към настоящия момент? 

Когато говорим за изкуство, много е трудно да определим и измерим конкретни резултати, индикатори и да измерим показатели. Децата от Дерманци са правили различни филми и упражнения в контекста на много проекти. Още нямаме ученици, които са завършили и се ориентирали към професии, свързани с киното, но в никакъв случай това не е и нашата цел. Визията на проектите ни и на заниманията с кино в никакъв случай не е да създаваме кино професионалисти. На първо място искаме да възпитаваме децата към критично отношение към изкуството, към естетическото и към визуалната култура. За нас киното е най-вече начин за развиване на знание умения на 21-ви век. Що се отнася до наградите, имаме едно верую, че наградите не са нещо, което може да мотивира учениците. В крайна сметка ние подхождаме към киното като изкуство и според нас на тази възраст би било малко бутафорно да говорим за награди, тъй като пътят и крайната ни цел имат различна от Холивуд посока.

В училището в с. Дерманци учат около 230 деца, голяма част от които са от специфични малцинствени групи или със специални потребности. Как се отразяват часовете по “Кино” на учениците и по какъв начин те са полезни за тях?

Заниманията с кино запълват една дупка в българското образование, свързано с дефицитите на учебни предмети, които са свързани именно с артистичното образование. Моите деца се чувстват особено мотивирани от срещите с истинското кино в живота им, защото то отваря техния светоглед, разширява житейските им хоризонти. Чрез киното те могат да развиват различни умения като критично мислене - когато дискутираме филмите, работа в екип – нито един филм не може да бъде направен самостоятелно, развиват умението да представят филмите си – на всички фестивали и събития, в които участваме, те имат възможност да усъвършенстват презентационните си умения. Киното развива и куп други компетенции…

Къде сме ние на световната карта в контекста на кино образованието?

Тук бих направил сравнение с присъствието на Седмото изкуство в образователните програми на другите европейски държави. Ние, от “Арте Урбана“, често колаборираме с европейски партньори в контекста на различни европейски проекти. В повечето европейски държави присъствието на киното и въобще на изкуството в образованието е поставено в една много ясна и категорична педагогическа рамка. Неговото присъствие е легитимно и припознато като необходимо, не е извънкласно занимание за запълване на време, както често се случва при нас. Часовете по кино учат на умения, които са необходими на един млад човек да бъде успешен в XXI век. Той се учи да разсъждава, а това, бих казал, е основен дефицит в българското образование.

Стартирате инициативата със събрани средства от частни дарители и спомоществуватели. Впоследствие тя набра широка популярност и бе посрещната много позитивно. А какво е положението в момента? Може ли да разчитате на държавна подкрепа?

В момента “Киното, сто години младост“ е част от програма Еразъм. Предстои да бъде финансирана за още една година. Би било чудесно, ако имахме възможност, както в останалите държави, с които работим, тази програма да бъде подпомогната целево от Министерството на културата или Министерството на образованието.

Еднократно сме получавали целева помощ за осъществяване на този проект от Министерство на образованието, но нашата визия е, че за да има устойчивост, за да може киното да придобие смисъл и да реализира резултати, такива проекти трябва да бъдат дългосрочно планирани. Да се инвестира в тях не само финансов ресурс, но и ресурс за това да бъде разбирана тяхната важност и полезност в полето на българската образователна система. Да се инвестира в разбирането на нуждата от преосмисляне на присъствието на артистичното образование в училище. От години се борим това разбиране за важността на изкуството да бъде, ако не приоритизирано, то поне да бъде припознато като необходимо.

Нека влезем в ролята на сценаристи – опишете ни как си представяте развитието на инициативата в най-позитивния сценарий? 

Бъдещето на тази конкретна инициатива – проектът “Киното, сто години младост“ до голяма степен е наясно, затова не знам дали може да има позитивен сценарий, тъй като това е международен проект и неговото случване зависи от взаимодействието на много европейски партньори. Идеалната цел за мен би била киното да бъде припознато като интуитивен и удобен инструмент децата да развиват емпатия, съпричастност, а и чувство на споделеност, чувство на осмисляне, което напоследък в българското образование все повече липсва. Няма учебни предмети, които да развиват такива нагласи към света.

Какво предстои на класовете по Кинознание след Германия и след новото издание на “Срещи на младото европейско кино” 2023?

Следващата тема, по която ще работим в рамките на програмата „Киното, сто години младост“, ще бъде обвързана с документалното кино. Моите ученици вече имат опит с документалното кино, тъй като тази година работиха с литовски документални филми и създаваха много упражнения, свързани с тази специфична киностилистика. Надявам се догодина, на финалната среща, която ще се проведе в Лисабон или Париж, отново да представим своя филм, по който ще започнем работа от идващия септември. Предстоят и, разбира се, още много много срещи с киното… 

А на техния учител?

Какво ми предстои на мен ли? За първи път от дълго време - едно лято изпълнено с почивка, с много слънчеви дни и пясък… Зареждане за следващите кино приключения.

Девето издание на фестивала “Срещи на младото европейско кино” ще се проведее между 20 и 25 юни във "Френски институт", "Гьоте-институт" и "Чешки център" в София. Повече информация за събитията ще откриете тук.