Пътят към толерантността е плуралистичният

“Вярвам, че науката трябва да носи директна полза в ежедневието ни и непрекъснато търся начини да превърна научното познание в реална стойност. Творчеството и науката не са толкова различни, тъй като и двете се основават на иновативност”, казва д-р Женя Лазарова и внася спокойствието и перспективата, които са особено нужни във време на постоянни и несигурни управленски идеи за образованието.

Лазарова работи в сферата на когнитивното и социално-емоционалното развитие и зелените комуникации, изпълнителна директорка е на Neuroeconomics Labs, първата лаборатория в България, която прилага принципите на поведенческата икономика и невроикономиката. Преди да създаде този нов модел у нас, тя работи като консултант по бизнес стратегии в Лондон, като завършва магистратура и прави докторат по невронауки в Оксфорд.

Тя също така е автор на два проекта в подкрепа на социални каузи, които се основават на научния ѝ опит: книгата “Жените, които променят света”, насочена към деца без родителска грижа, както и на настолната игра и пъзел Replantica, базирани на поредица нейни проучвания за ефективно зелено образование и как то може да възпита отговорно и грижовно отношение към животните и природата. “Тези нагласи за устойчив живот ще са ключови в бъдещето“, изтъква тя.

“ВИЖ!“ разговаря с Лазарова за начина, по който се променя грамотността, за това какво е необходимо за изграждането на личността днес, кои са факторите, които влияят негативно на образователната ни система в момента и какви са възможните решения.

Наблюдаваме ли днес ценностно преобръщане в понятието ни за образование

Политически идеологии като “консерватизъм“ и “либерализъм“ нямат място в сферата на образованието и изкуствено се въвличат в нея. Образованието е сектор с дълъг хоризонт – децата, които днес влизат в първа група на детска градина, ще завършат гимназия след 15-16 години. За да може адекватно да ги подготви за предизвикателствата на бъдещето, образованието трябва да изгражда личността и да създава преносими, гъвкави и функционални компетентности като: самостоятелност, нагласа за растеж, хуманност, критично и логическо мислене, творческо мислене, математическо/инженерно мислене, обективно/научно мислене, субективно/хуманитарно мислене. Всички тези умения ще овластят децата да се адаптират към бъдещето и сами да взимат разумни, информирани решения за него.

В този контекст мястото на религията в образованието е сред субективните хуманитарни предмети, които ни учат на различни исторически уроци, на толерантност към разнообразието на човешки преживявания и гледни точки. Православие, католицизъм, ислям, юдаизъм, будизъм би трябвало да се изучават заедно, във философски и исторически контекст, под формата на сравнителна религия. Пътят към толерантността е плуралистичният.

Какво е да си грамотен и осъзнат днес

От една страна, все повече говорим за приложими умения и функционална грамотност, така че дефиницията се отдалечава от чисто академичните знания. От друга страна, се разширяват сферите от живота, в които съвремието изисква такива базови функционални умения – освен езикова и математическа грамотност, вече имаме здравна, дигитална, медийна, финансова, научна, предприемаческа и гражданска. Така че най-общо: да си грамотен днес означава да имаш базови функционални умения за живот в XXI век.

Уменията за живот, както ги дефинирах по-горе, правят човека по-адаптивен и успешен в съвременния контекст. Но осъзнатостта е друг вид умение, което идва чрез социално-емоционалната зрялост. Тя прави човека по-осъзнат в отношението му към себе си, към другите и към заобикалящия ни свят. Зрелият човек е психически стабилен и щастлив. На него трудно може да му се продаде естетическа хирургия например, защото той вече харесва себе си. Той няма нужда да си придава добавена стойност и идентичност чрез скъпи дрехи, защото знае, че е достатъчен и с по-обикновени.

Три приоритета по пътя към образованието в XXI век

Училището трябва да подготвя самостоятелно мислещи, адаптивни и отговорни личности, способни да живеят и създават в условията на бързо променящ се свят, доминиран от технологични, научни и социални иновации. За да стане това реалност в България, образователната ни система се нуждае от визионерска интегрирана реформа, фокусирана върху развитието на ключови компетентности – така както го правят водещи образователни системи като тези в Естония, Уелс и Япония.

Една от най-важните необходими промени е в културата на образователната среда. Училището трябва да стане оазис за всяко дете. То трябва да се превърне в безопасно място, където отношенията са базирани на взаимно уважение и доверие, където е позволено да се греши и да се учиш от грешките си, където деца и учители получават нужната им подкрепа, за да се развиват.

В японските училища например няма санкции. Те просто не са нужни, защото от ранна възраст се възпитават общи социални правила, а за учителите е немислимо самите те да нарушат някое от правилата, тъй като осъзнават важната си роля на модел на поведение – и в училището, и в обществото.

Училище в София през 1977 г. Източник: Български визуален архив. Фотограф: Панайот Бърнев. Дарител: Милена Николова

Втората важна промяна е в подготовката на учителите. Преподаването на предметни знания ще става все по-маловажно в ролята на учителя, а менторската му роля на отговорен, доверен възрастен ще става все по-значима. Все по-важно ще бъде учителят да може да насочва, стимулира и формира социално-емоционални компетентности, да изгражда самостоятелност и мотивация за учене и работа, както и мултидисциплинарно, критично, научно, хуманитарно мислене. За да може училището да изгражда тези умения у децата, са необходими учители, които вече ги имат.

Третият важен аспект е целите, методите на преподаване и оценяване, както и самото образователно съдържание, да бъдат ориентирани към развиване на компетентностите на бъдещето. Вече разполагаме с валидиран български компетентностен модел с 18 базови компетентности в следните области: социално-емоционално развитие; интелектуално развитие и умения за учене; физическо и здравно развитие; езикови и комуникационни компетентности; логическо и критично мислене; математическа и финансова компетентност; природни закони, екология и научно мислене; културно-естетическо и хуманитарно познание; умения за живот (гражданска, медийна, предприемаческа, технологична компетентности).

Всички тези компетентности формират личността, но социално-емоционалните и хуманитарните компетентности са най-фундаментално човешките. Те ще стават все по-ценни, тъй като ще поддържат човешкото измерение,

етичността и хуманността на едно високотехнологично общество. Компетентностният модел е добра основа за пълноценна реформа, насочена не просто към академични знания, а към изграждане на осъзнати и ангажирани личности, способни да допринасят за едно по-добро бъдеще.

Преподаване в бъдеще време

В ерата на навлизане на изкуствения интелект,ролята на учителя ще се изменя все повече и ще се ценят все повече неговите предимства. Човешкият пример, менторството, доверителната връзка, отношенията на уважение, равнопоставеност и реципрочност, социално-емоционалните умения, както и способността да формират самостоятелно мислене в децата. ИИ не може тези неща и според мен още дълго няма да ги умее, нито ще може да ги преподава, а те ще стават все по-важни и търсени. Ученето на езици обаче, както и базови математически умения, логика и програмиране, са много подходящи за учене чрез дигитални игри и ИИ. Това позволява постоянна обратна връзка, персонализирана ескалация на трудност и достатъчно целенасочена практика.

За уважението и грижата

Наскоро видях фотографската изложба на Боряна Пандова, озаглавена “Мръсно“. Тя ме накара да се замисля как и защо определяме нещо като боклук. Снимките ѝ улавят “автентична, случайна мръсотия“ – фасове, пластмасови отпадъци, люспи от семки, камъчета, изсъхнали листа и клечки, заснети в градска среда. Те ме провокираха да се замисля защо възприемаме едни и същи елементи като листа и клечки – като част от природата в гората, но като нежелани в града. Замислих се и как това влияе върху отношението към градските дървета, които сякаш са принизени до някой умишлено изхвърлящ фас.

Именно затова е важно още от ранна възраст у градските деца да се възпитава отношение на уважение и грижа към природата, за да я възприемат не като нещо нахлуващо, пречещо и ненужно в градския им комфорт, а като жива, полезна и ценна среда, гарантираща тяхното собствено съществуване.