Петер Поч и най-големият световен език

Петер Поч е унгарски майстор на плаката, който почти 50 години налага собствен визуален език, в който политически, социални и творчески позиции са ярко заявени и надживяват събитията, за които са създадени. Някои от най-разпознаваемите му плакати включват предварително скулптурирани фигури и сложни композиции, но неговата запазена марка е силната и активна страна, която заема по сложни локални и глобални въпроси, с помощта на остроумие, гротеска, а понякога и импровизация. Роден през 1950 г. и преминал през двете страни на унгарската история - по време и след комунизма, творческата му биография обхваща близо 50-годишен период, в който той е едновременно следен и забраняван в родината, но и търсен и представян по света. През 2008 г. основава Унгарската асоциация на самотата на плаката, което е едно от възможните обяснения за това как се чувства в полето на този жанр, който от улиците се измести в галериите и интернет, където в момента Поч продължава активно да публикува визуалните си послания срещу Путин и войната в Украйна.

Имате богата творческа биография, но ако се върнем назад – къде са най-ранните Ви интереси, свързани с изкуството?

Като всички момчета, се интересувах от всичко, воден от откривателството. Търсех приключения, предизвикателства, непознатото. Не бях добър ученик, но в решаващия момент учителят ми по рисуване умело насочи вниманието ми към визуалното изкуство. Бях приет в Художествената гимназия в Печ в Южна Унгария. На 20 се дипломирах като дизайнер златар-металообработчик. Решаващото събитие за запознанството ми с плакатния дизайн се случи през 70-те в Полша. Тогава и там взаимно се открихме.

Кои са настоящите Ви творчески интереси и над какво работите в момента?

Интересувам се от всичко, отворен съм към всичко. Правя плакати за онова, което ме вълнува, което ме докосва. Слушам инстинктите си. Аз съм съзнателно инстинктивен. В културното поле се чувствам у дома си. “По време на война музите мълчат.“ Руската агресия, неизмеримите щети и страдания, които идват с нея, надделяват над всичко.

А Унгария е в много лошо положение, следвайки самоубийствена външна и вътрешна политика. Това са актуалните въпроси, които се нуждаят от плакат.

Можете ли да разделите работата си през годините на различни периоди и как бихте ги нарекъл? Кой от тях беше най-приятен и кой – най-предизвикателен?

Правя плакати от почти 50 години. Има тематични и стилови периоди. Фазите са били политически, културни, материални и технически, но в крайна сметка са били определяни от моите лични опции. Започнах с културни, театрални, фестивални, изложбени и концертни постери. В средата на 80-те години плакатите бяха със скрити политически послания, цензурирани до края на десетилетието, но без репресия – вече можех да формулирам директни политически съобщения. В най-лошия случай плакатът беше забраняван или смачкван. Демократичният преход (който в ретроспекция не беше успешен), пазарната икономика, свободната конкуренция премахнаха всички предишни пречки, но създадоха нови препятствия. Не исках да отговарям на аутсорсинга, на очакванията на бизнес “арт директор“. Смяната на режима, партизанството, безмилостните, неетични, алчни, корумпирани групи, политическата реорганизация, държавната мафия ме тласнаха към политически, социални, образователни и здравни проблеми.

Защо понякога плакатът казва повече, отколкото цяла реч, статия, пиеса и т.н.?

Плакатът не иска да каже повече, а нещо друго и по различен начин. Той е метафора. Неочакван шамар по лицето. Променящото съзнанието “вещество“, което докосва хората най-бързо. Плакатът е най-големият световен език.

Използвате ли някаква формула, за да извличате есенцията на дадена тема, за да я сведете до едно-единствено изображение?

Плакатът е визуален отговор на вербален въпрос. Плакатът започва там, където думите свършват.

Работата Ви се простира върху два много различни периода от унгарската история преди и след 1989 г. Какво се промени най-много в унгарския дизайн през това време?

Преди смяната на режима правех плакати, тиражирани чрез офсетов печат, използвайки предимно класически инструменти и по поръчка на културни институции. През 1990 г. се появиха мултимедията и тенденциите, политиците ни нападнаха и цифровото развитие проби. Културният афиш изчезна. Обществените ни пространства са покрити от рекламни, подвеждащи, лъжливи политически плакати. Плакатното изкуство стана нелегално, изместено в изложбени зали и интернет.

Имало ли е негативни последици за Вас заради политическите и социалните Ви творби?

Независимото и свободно мислене създава главоболия на всички политически системи. В Унгария т.нар. политика на “Трите Т“ ЗАБРАНЕН (на унгарски - Tiltott), ТОЛЕРИРАН (на унгарски - Tűrt) и ПОДКРЕПЯН (на унгарски - Támogatott) са валидни и днес. Никога не съм бил подкрепян от никоя система. По време на комунизма плакатите ми бяха забранени, унищожавани, паспортът ми – конфискуван, а политическата полиция ме следеше. Днешната “демокрация“ е по-изискана. Съпругата ми беше уволнена от работа заради политическите ми плакати.

Как си обяснявате поведението на творците, които предпочитат да останат неутрални спрямо политиката – локално и глобално?

Ролята, намерението и действието на политиката и на изкуството са различни. Политикът също не може да избегне моралните въпроси, но творческата личност носи по-висока морална отговорност. Локалните и глобалните социални проблеми са и политически и никой дизайнер на плакати не може да се скрие от тях. Според моите разбирания тези опасения и проблеми трябва да бъдат решавани, независимо от техния хабитус или кредо.

Има ли нещо от миналото, което Ви липсва, и нещо от бъдещето, което Ви плаши?

Роден съм в мир, живеем в условия на война. Ужасен съм от човешката глупост, лековерие, агресивност, егоизъм, жажда за власт, експлоатация…

Активно публикувате антивоенни и анти-Путин плакати. Това популярна позиция ли е в Унгария днес?

Путин е военен престъпник. Русия е агресор. Действията на унгарското правителство подпомагат машина за убиване. Унгария е разцепена на две, разделена по няколко начина. Мислещата част разбира моето послание.

Има ли други социални теми, които в момента предизвикват творчеството Ви?

Не живея със затворени очи и глухи уши. Откликвам на важните събития с езика на плаката.

Кои са любимите Ви места за работа или за отмора и отмиване на негативните мисли?

В момента живея в хълмистия XII район на Будапеща. Къщата ни, градината ни, студиото ми са подходящите за това гнезда.

През май по покана на Международното триенале на сценичния плакат Петер Поч ще посети София, Пловдив и Бургас за поредица от две изложби, отворени ателиета, творчески работилници, презентации и срещи с ученици, студенти и колеги. Социални плакати на Петер Поч ще бъдат представени в новия корпус на НХА от 9 до 30 май, а негови плакати за културни събития – в галерията на филиала в Бургас от 11 до 30 май.