Върху "плъзгащата се дъска"
Първата си среща със скейта Досю Амуджев помни още от осми клас, или около 1985 г., когато негов съученик на име Ека Чандра Чакравардая се появил с една от първите дъски.
Първата си среща със скейта Досю Амуджев помни още от осми клас, или около 1985 г., когато негов съученик на име Ека Чандра Чакравардая се появил с една от първите дъски.
Фотограф: Мартин Младенов
По това време първите софийски скейтъри се събират основно около езерото “Ариана”. Сглобяват, комбинират, режат гуми, измислят заместители на части. В началото се карат основно от онези по-старите, пластмасови модели, които се продават в “Кореком”-а. Едва по-късно започват да се появяват и дървени. Някои намират свои начини да ги майсторят самоделно, трети молят, разменят, правят уговорки с познати в чужбина да им купят и донесат.
Фотограф: Мартин Младенов
От тогава Досю помни една екскурзия с баща си в Чехословакия, когато в магазин попада на плакат със скейтбордист на рампа. Купува си го и почва да обикаля града и да разпитва къде може да види това нещо от снимката, но с неуспех. Докато не попада на възрастен човек, който разпознава кулите с прожекторите на стадиона, които се виждат на фона на снимката и го упътва. Така се запознава с част от чехословаците, които карат, още през 86-87 година.
Няма да забрави и появата на журналист от в. “Народна младеж” и как съвсем скоро след това карането на скейтборд се поема като спортна образователна дейност от общинските комитети на Димитровският комунистически младежки съюз. Създадена е скейтверига “Народна младеж”. За неколцина млади хора в Комсомола скейтът се оказва подходящ начин да реализират своите свежи идеи, а и той започва да привлича все повече ентусиасти. Такива има основно в София, Плодив и Бургас, но не по-малко и в Пловдив, Търговище, Русе, Плевен, Казанлък, Кърджали. Преди да се стигне до републиканското състезания в София през април 1989 г., се организират различни по-малки и местни такива прояви.
Фотограф: Мартин Младенов
Част от участниците във веригата дори са пратени на лагер в Прага. “Паднаха ни ченетата”, спомня си Досю посещението. Тогава за първи път виждат истински професионални състезатели по скейтборд - с екип, спонсори, екипировка, подготовка, които идват от къде ли не.
Фотограф: Мартин Младенов
Там се запознава и с един скейтър англичанин, който истински се трогнал и му дожаляло, като видял на каква дъска кара. Била бяла, пластмасова, купена от Прага при предишното му ходене, но евтина изработка с много подобрения. “Беше нелепо нещо за каране на слалом” - нищо общо с онова, с което се състезават всички. Англичанинът се зарекъл, че ще му изпрати истинска дъска и докато пиели по бира, си разменили адресите да си пишат. Минали месеци и Досю съвсем забравил за тази среща, докато един ден не го извикали в митницата да дава обяснения дали знае какво има в пратка, изпратена за него от Великобритания. Един мъж го разпитал внимателно, за да разбере историята и съдържанието на пратката. Отворили пакета на място пред него самия. “Беше прекрасна черна дъска за слалом. В целуфан! Умилих се, но в крайна сметка, за да се прибера вкъщи с нея, ме спаси това, че бях част от Комсомола.” 
Фотограф: Мартин Младенов
Той оценя, че приобщаването на скейтърите към дейностите, подкрепяни от ДКМС е не само начинът на системата да има контрол и близко наблюдение над заниманията на тези младежи, но е по своему и смешен парадокс. Защото, смята той, България е може би една от няколкото държави от Източна Европа, в които скейтбордът - тази своеобразна ъндърграунд култура - е институционализиран. 
Фотограф: Мартин Младенов
След провеждането на републиканското първенство през 1989 г. български участници са поканени на европейското първенство по скейтборд в Чехия, за което от Комсомола им издействат екипи от Adidas, произвеждани в България. “Беше много смешно как другите са някак раздърпани, докато ние сме всички спретнати в еднакви чисто нови екипи. Един швед дори коментира, че явно имаме много богати спонсори, щом сме облечени с такава марка. Дори не знаехме, че на Запад тези марки са скъпи. Много от нас ги размениха срещу професионални тениски.” 
Фотограф: Мартин Младенов
Преди да се сдобият с нормални дъски, мнозина, като Досю, търсят алтернативни самоделни варианти. Запознават се отблизо се с дърводелци, научават се да работят със шперплат, изрязват форми, пресоват със смола. После по около седмица чакат да изпробват резултата и да видят дали въобще става. Чупят дъски, правят нови. Един негов приятел на име Мони Монев му казва: “Досю, ще те запомня все със скейтборда и гаечния ключ.”
Младежките му интереси оставят трайни спомени и във фамилията. Поръчва роднина да му донесе оригинални колелца за скейт от модела OJ на марката Sаnta Cruz. Оказва се, че струват 180 марки, заради което баща му се зарекъл, че ще ги оставят да поседят известно време във витрината на баба му, защото били по-ценни от порцелана й.
Фотограф: Мартин Младенов
Така минава лятото на 1989 г. и наесен Досю заминава в казармата, а скейт веригата “Народна младеж” остава в ръцете на Комсомола. Докато го има.
Фотограф: Мартин Младенов