Пол Рийдмюлер за връзката между изкуството и технологията

В първата си самостоятелна изложба в България, базираният във Виена художник Пол Рийдмюлер представя нова серия картини, които обитават дигитален, но дълбоко човешки свят. Произведенията започват живота си на екрана – съставени от намерени изображения, генерирани от изкуствен интелект снимки и лични фотографии – и плавно преминават в материалната реалност чрез процес, в който рефлектират интуицията, ръчния труд и обсесията на автора към живописта като медия.

Резултатът е тиха, неочаквана форма на красота, която се разгръща бавно: в малките детайли, повтарящите се форми или в улавянето на онова мимолетно  усещане близост към познат момент. Акт на баланс между разпознаваемото и сюрреалистичното, размишление върху все по-размиващите се граници на дигиталният и физическият свят. Как смисълът и красотата могат да се появят именно там, където не ги очакваме.

Изложбата е част от петото издание на фестивала за илюстрация и графика ФИГ., а малко преди откриването на „As You Wish“ на 11 юни в галерия PUNTA (бул. „Стефан Стамболов“ 37) Вълко Чобанов разговаря с Пол Рийдмюлер за творческия процес, интуицията и изкуствения интелект като сътрудник.

Миналата година участва във фестивала FIG. като част от изложбата Sugar Whip and Bread, организирана от Soybot – виенско микропъблишинг студио и ризографска печатница. Ще ни разкажеш ли повече за това?

Правихме групова изложба в стъклен куб, разположен в метростанция. Място, което далеч не беше най-удобното и лесно за работа, но мисля, че успяхме да го овладеем. Беше вълнуващо, защото много случайни минувачи се спираха и взаимодействаха с работите ни, не само хора от арт средите. Моят принос беше серия от 20 пейзажа, вдъхновени от изображения, генерирани с изкуствен интелект. Закачих ги така, че да се застъпват като прозорци на компютърен екран – деликатен жест към дигиталния им произход.

През юни се завръщаш на FIG., този път със самостоятелна изложба в галерия PUNTA. Темата на петото издание на фестивала е „Как работим заедно“, до каква степен това се свързва с твоя творчески процес?

В миналото често съм работил в колаборации, но сега прекарвам все повече време сам в ателието. Процесът ми стана по-интровертен и въпреки това разговорите с приятели и колеги продължават да оформят начина ми на мислене и често водят до конкретни решения. Така че темата не съвпада изцяло с начина, по който работя в момента. Ако трябва да съм честен най-големият ми сътрудник в момента е AI. 

PUNTA се намира в района на Женския пазар – място, което вече познаваш от предишното си идване в София. Ще повлияе ли тази среда на посоката, в която се развива изложбата ти?

Да, със сигурност. Наскоро прегледах снимките, които съм направил миналата година. Женският пазар има особена енергия – сурова, визуално наситена, но същевременно невидима за някои. Спомням си зле отпечатани снимки по витрините на месарниците, камион покрит с лепенки на плодове като военни отличия на боен самолет. Там изкуството може да изглежда неуместно, сред грижата за прехраната, оцеляването, пазаруването. Но вярвам, че всеки има свой вкус, своя идея за това какво е изкуство. Това е мисъл, която ме води в подготовката за изложбата.

Творбите ти често се заиграват с наслагвания, разтегнати или замъглени образи, прозрачни слоеве, безтекстурни 3D форми. Създаваш картини, които не крият дигиталния си произход. Коя част от работата се случва на компютър преди да започнеш да рисуваш? Какъв софтуер използваш? Предпочиташ аналоговия или дигиталния подход?

Почти винаги започвам с дигитална скица, съставена от снимки, скрийншоти, 3D модели или изображения, намерени онлайн. Използвам основно Photoshop и Blender. Цифровият колаж ми служи като план, но още от самото начало мисля как той ще заживее във физическото пространство. Интересуват ме дребните детайли, които правят изображението живо. Ръчното рисуване придава плътност и значение на иначе безтегловния дигитален образ.

Когато работиш с вече съществуващи изображения, води ли те визуалното им качество или търсиш и символика?

Най-често решението е интуитивно. Някои изображения стоят в компютъра ми месеци наред, докато не разбера какво да правя с тях. Понякога самото предизвикателство ги прави интересни за рисуване. А когато започна да комбинирам различни образи, символиката се появява от само себе си – не е нещо, което планирам предварително, но неизбежно се намесва в процеса.

В последните ти работи се появяват картини за самата живопис – четки, палитри, Trompe-l’œil отвори в платното, които разкриват подрамката. В това изследване на онтологията на живописта чрез живопис, как избягваш да бъдеш възприет само като ироничен, самореферентен артист?

Честно казано, не съм сигурен, че го избягвам напълно – и може би не е нужно. Самореференциалните елементи не са просто иронични, но не се опитвам и да премахна тази нееднозначност. Да рисувам четки, подрамки или Trompe-l’œil отвори е начин да мисля за живописта чрез самата живопис. Не се стремя да направя остроумен коментар, а по-скоро да остана в разговор с медията: как функционира, как е била възприемана, какво значи за мен в момента. Ако има ирония в това, тя е примесена с грижа и любопитство. Мисля, че става дума не за дистанция, а за приближаване.

Повечето хора виждат работите ти в Instagram между Temu реклами и кучета с шапки. Как присъстваш в тази визуална лавина, без да се изгубиш в нея?

Често мисля за това и го усещам по същия начин, както всеки друг. Повечето хора виждат творбите ми на телефон, заобиколени от видеа с провали, реклами или някое куче със слънчеви очила. Но не ме плаши този контекст. Мисля, че картините оцеляват, защото дори на малък екран личи, че са направени на ръка, че зад тях стои време и намерение.

Има едно изречение на Мишел Мажерус, което винаги ме съпътства: „Едно нещо съществува само веднъж. Затова всяка втора среща е просто спомен за първата.“

Тази мисъл силно се е запечатала в мен. Проблемът идва, когато всичко, което виждаш, ти напомня единствено за екрана – когато нищо вече не се усеща като първа среща.

„As You Wish“ на Пол Рийдмюлер e в галерия PUNTA (бул. „Стефан Стамболов“ 37) от 11 до 30 юни. Изложбата се открива на 11 юни от 18:00 ч.

Изложбата е част от петото издание на фестивала за илюстрация и графика ФИГ. и се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Австрийски културен форум – София, Министерството на културата, както и с подкрепата на Столична община в рамките на Културния календар, раздел „Значими събития“ и Bombay Sapphire.