Полет в модернизма

В края на 2022 г. българското звено на международната неправителствена организация Do.co.mo.mo обяви, че след близо двугодишни съвместни усилия приемната сграда на Летище Русе, проектирана от русенския архитект Йордан Бояджиев и построена между 1972 и 1976 година, е официално обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Както често се случва със старите здания, и тук успехът е предшестван от заплахата, че сградата, която е изключително добре съхранена в оригиналния си облик – както екстериорно, така и интериорно, е обект на инвеститорски интерес за построяването на голям логистичен парк на нейно място. Единственият начин тя да бъде спасена от обезобразяване и събаряне, е да бъде обявена за недвижима културна ценност. Злополучната практика у нас показва, че това обикновено е тромава и тежка процедура, която често завършва с много труд и добри намерения от едната страна и бързите инвеститорски похвати от другата, които все успяват да открият необходимите “вратички“ и да ги тръшнат под носа на онези, заловили се да се борят сякаш с вятърни мелници.


Фасада към пистата. Снимка: Архив на арх. Йордан Бояджиев

Примери като този с Летище Русе обаче са обнадеждаващи, защото показват, че начини и надежда за опазването на архитектурни и културни паметници от по-скорошната ни история има и те влизат в полезрението и на държавните институции. Необходими са им просто достатъчно отдадени на каузата хора, каквито са организации като “Ново архитектурно наследство“ и фондацията “Български архитектурен модернизъм“. Всички те се грижат по различни начини да документират, опазват, съхраняват и популяризират значението на архитектурата от XX век.

От началото на 2014 г. изкуствоведите Веселин Макаринов и Теодор Караколев от “Български архитектурен модернизъм“ правят всякакъв вид теренни и архивни проучвания на сгради от 20-те, 30-те и 40-те години, като успоредно с това непрестанно публикуват актуална информация, водят лекции в страната и чужбина, а от шест години организират и пешеходни тематични турове в София.


Летище Русе в изложбата ТОТАЛПРОЕКТ. Снимка: Studio Blenda

Другият активен “играч“ в опазването на сградите от следвоенния период на миналия век “Ново архитектурно наследство“ е съставена основно от архитекти. През лятото на 2022 г. в “Топлоцентрала“ те организираха изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ“, в която чрез шест различни като функция, типология и местоположение обекта в България, бе сглобена версия на идеалния град на следвоенната архитектурна модерност у нас. Една от тези сгради бе именно на Летище Русе.

Do.co.mo.mo е основана през 1988 г. към Технологичния университет в Айндховен като неправителствена организация за документация и консервация на сгради, забележителни места и паметници на Модерното движение. Целта им е това наследство да бъде оценено и съхранено по целия свят, затова и си сътрудничат с официални и доброволни организации от много страни. Българското им група е съставена първоначално през 1994 г. по инициатива на арх. Пеньо Столаров и през 90-те е много активна в създаването на регистрационни карти на паметниците на модернизма, организирането на изложби, участие в доклади и постери в международни конференции, но след това дейността им постепенно замира. До 2018 г., когато в Любляна група от ентусиасти я възраждат.

Разговаряме с настоящи председател на българската група към Do.co.mo.mo Никола Янев и част от екипа им:

Docomomo e световна неправителствена организация. От кога тя има българско подразделение и как бе сформирано то? От колко души се състои екипът тук и какви са основните им функции?

Първо, добре е да отбележим какво е do.co.mo.mo и какво означава тази абревиатура. ДОКОМОМО Интернешънъл е създадена през 1988 г. към Технологичния университет в Айндховен като неправителствена организация за документация и консервация на сгради, забележителни места и паметници на Модерното движение, (което обхваща периода от началото на 1920-те до края на ХХ век). Нейни основатели са холандските архитекти Хуберт-Ян Хенкет - дългогодишен председател на организацията впоследствие, и Весел де Йонг - нейн секретар, които се събират около казус в риск - великолепната модернистична сграда на санаториума Zonnestraal, проектиран през 20-те от Ян Дайкер, който в края на 80-те е руина пред събаряне. Те спасяват и реставрират сградата и започват да търсят начини как наследството на модерното движение по цял свят да бъде оценено и опазено. И създават ДОКОМОМО - включително за да се кооперира с официални и доброволни организации за постигане на своите цели.


Снимка от възобновяването на българската секция на ДОКОМОМО от конференцията в Любляна през 2018г. Снимка: Докомомо България

Групата на ДОКОМОМО България минава през два етапа на своето съществуване. Първата работна група е учредена в София по идея на българския архитект Пеньо Столаров, тогава работещ в Германия, който се свързва с архитекта и изследовател Петър Йокимов и през март 1994 г. става официалното основаване на ДОКОМОМО България от 7 учредители: Пеньо Столаров, Петър Йокимов, Христо Анастасов, Георги Георгиев, Анна Добринова, Добрина Желева-Мартинс Виана и Любинка Стоилова, всички архитекти. През 1990-те групата е много активна, прави регистрационни карти на паметници на модернизма в България, организира изложби, участва с доклади и постери в международни конференции и нараства като брой до 17 участника. През следващото десетилетие дейността на групата постепенно замира и тя е отписана от регистрите на международната органзиация.

Възстановяването на групата се случва през 2018 г., по време на редовната научна конференция и общо събрание, организирани от DOCOMOMO International на всеки две години, които в този случай са в Любляна, Словения. Няколко български архитекти, изкуствоведи, университетски преподаватели, изследователи и ентусиасти се събират, за да представят възобновената българска кандидатура за вписване в международните регистри. В месеците преди конференцията в Любляна се подготвят материали за развитието на модернизма в България преди и след Втората световна война. Благодарение на международните им контакти са получени и писма за подкрепа за българската кандидатура от работните групи на Докомомо Италия, Словакия и Гърция. През август 2018 г. двама представители на работната група - Любинка Стоилова и Анета Василева, защитават кандидатурата на България пред общото събрание на DOCOMOMO International в Любляна и ДОКОМОМО България е възстановено като организация, която оттогава до днес продължава своята активна дейност. В момента групата наброява 18 човека, като от една година има ново ръководство, състоящо се от Никола Янев - председател, Ива Стоянова - секретар, и Любинка Стоилова - касиер. 

Летище Русе, проектирано от арх. Йордан Бояджиев. Снимка: Никола Янев, Докомомо България

Проблемът с опазването на архитектурното наследство от периода на модернизма не е локален, а световен, но кое е по-специфичното за България според вашия опит и наблюдения?

Често се отбелязва и ние също напомняме, че ХХ век е периодът от човешката история, в който са създадени най-много сгради. Модернизмът винаги е страдал от недооценяване - и този преди Втората световна война, и модификациите му след войната. Обикновено се оказва близо като време до нас, съответно труден за приемане като ценност. Освен това е семпъл като детайл, експериментален като материали, поддържа се трудно, енергоефективен е и освен това се оказва редовно противоречив. По времето на социализма у нас страда предвоенния модернизъм като “буржоазен”. След 10 ноември 1989 г. страда следвоенния модернизъм - като “комунистически”. Активни участници в българската работна група на ДОКОМОМО са основателите на две неправителствени организации, които се занимават с оценка и популяризиране именно на тези две модификации на модерното движение у нас. Българският предвоенен модернизъм е обект на работата на фондация Български архитектурен модернизъм (БАМ), а с българския следвоенен модернизъм се занимават колегите от фондация Ново архитектурно наследство (НАН).

Една от тенденциите, които се забелязват при това наследството, е липсата на поддръжка. Когато не се отремонтират дефекти навреме, не се почистват улуците, не се поддържат чисти общите части, сградите се занемаряват, което ги кара да изглеждат неугледно. Това са скучните неща, които можем, но забравяме да правим. И също така е често срещан световен проблем при модернизма въобще.

Вътрешното конзолно стълбище. Снимка: Емилия Кълева, Ново Архитектурно Наследство

Защо е важно наследството от този период да бъде съхранено за поколенията? Какво пропускат хората, когато неглижират проблема?

Както казахме, голяма част от обектите от това наследство са около нас и ще продължат да бъдат около нас вбъдеще. Във времената на климатична криза, когато е изключително важно да говорим за въглеродния отпечатък, който се освобождава при строителството на нови сгради, това наследство представлява важен ресурс за разумен въглероден преход и ключът е в смисленото преизползване на тези сгради.

Освен това модерното културно наследство съхранява в себе си идентичността и ценностите на ХХ век - прогрес, експериментиране с нови материали и техники и се появяват нови типове сгради, летища, жилищни кооперации, по-късно и комплекси, детски градини, и т.н.. Когато подобни примери се събарят, кварталите, в които живеем, загубват разнообразието, което се е наслоило с времето, а ние - собственото си чувство за принадлежност към тези места, както и ценни уроци, които можем да получим при по-внимателно разглеждане на това наследство. Често в Европа подобни модерни обекти се преизползват и служат за успешно развитие на района около тях, докато в България все още не съумяваме ясно да отключим този потенциал.

Релефно пано на фасада, символизиращо птица. Снимка: Николя Янев, Докомомо България

През лятото на 2022 г. заедно с нашите колеги от Ново Архитектурно Наследство участвахме в изложбата ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност, която бе съ-продуцирана от РЦСИ “Топлоцентрала” в София. Там поставихме фокус върху шест обекта от българската следвоенна архитектура, от различни краища на страната, с различна функция, но зад всеки един от които стои цялостен замисъл за това как ще обживи градската среда. Един от тези обекти беше сградата на летище “Русе”, която няколко месеца по-късно получи статут като недвижима културна ценност. В края на изложбата в малката бяла стая имаше един цитат, който е важно да повторим и тук - “Крайно време е да избягаме от този комплекс на периферията и да говорим за тези сгради наравно с други образци на следвоенния модернизъм от Европа и света.” 

На какво според вас се държи тази “местен“ комплекс в България на всичко старо да се гледа като на нещо непотребно, а новото, независимо от качествата му, да се приема радушно?

На непознаване. Ние затова се борим да популяризираме този архитектурен пласт - да го извадим от стигмата, че е непотребен и да подчертаем къде е неговата ценност. Когато боравим със съществуващи обекти, първата ни стъпка е ценностен анализ, включително и на средата наоколо, за да разберем какво трябва да се опази, но също и какви ходове можем да предприемем за устойчиво развитие.

Често срещан пример за това непознаване е загубата на автентични детайли, като подмяната на оригинална дървена дограма от сгради преди Втората световна война, което нашите колеги от Български архитектурен модернизъм неведнъж са укорявали, с бяла ПВЦ дограмата с неподходящ растер или повсеместното саниране без разбиране.


Хотел „Рига“ в град Русе. Снимка: Емилия Кълева, Докомомо България

Какви са основните способи светогледът на обществото към архитектурното наследство да се промени? Кои са най-добрите примери в тази посока? 

Ние виждаме своята работа обобщена от три ключови думи - документиране, популяризиране и опазване. Трябва да се работи на няколко нива. За по-цялостното представяне на този стил е необходимо да работим в екип от съмишленици и да организираме събития, изложби, лекции, обсъждания, на които да разглеждаме тези сгради както със специалисти и ентусиасти, така и с хора, които живеят или работят в тях. Същевременно трябва да познаваме подхода за обследването им, както и институционално как можем да процедираме към опазването им. Много ни се иска вбъдеще да почерпим опит от успешни инициативи в Европа и по света, когато се организират временни мероприятия около неизползвани съществуващи сгради, за да привлекат вниманието върху това как те могат да се преизползват с нови функции.

Какви ще са ползите и бъдещето за летището в Русе, след като бе обявено за “недвижима културна ценност“ от “национално значение“? 

Обявяването на летище Русе за “недвижима културна ценност” от “национално значение” беше много важно за да се съхрани максимално неговата автентичност, която виждаме днес в интериора и екстериора. Сградата е с висока степен на съхраненост заради това, че не е използвана за нищо друго след като в началото на 90-те спират да се изпълняват граждански полети. Дори табелите, лампериите по стените и фотьйолите, проектирани от арх. Йордан Бояджиев, стоят на мястото си, което е изключителна рядкост.

Ситуация на приемната сграда на летище Русе. Снимка: Теодора Маданска, Ново архитектурно наследство

В продължение на две години от ДОКОМОМО България водихме кампания за популяризирането на летището, като заслугата за неговото преоткриване като архитектурна ценност принадлежи нашия член Венцислав Илиев, ученик на арх. Йордан Бояджиев. Радваме се, че успяхме да увлечем много съмишленици в този процес и да покажем високите архитектурни качества, които сградата притежава, пред по-широка публика.

Нека отбележим, че сградата може да се преизползва. Статутът “недвижима културна ценност” означава, че при бъдещ ремонт не може просто да се изкъртят каменните облицовки, например. Бъдещите проектанти ще трябва да разработят внимателен архитектурен проект, който се съобразява с ценността на пространствата и материалите. Разбира се, че ще изисква повече усилие, но един прозорлив инвеститор може да извлече много по-висока добавена стойност като развие сградата около тези нейни качества, които я правят значима.

Това е едва шестият такъв обект, създаден след 1944 г., с такъв статут. Кои са другите, по чието опазване работите и които най-спешно се нуждаят от специален статут? 

Летище Русе е може би най-чистият пример за следвоенен модернизъм в България и този статут е огромно постижение. Искрено се надяваме интересът към него да се запази и дори да видим вбъдеще студенти по архитектура, които посещават и изследват тази сграда като част от обучението си, а не просто да търсят добри примери в чужбина.


Детайл с декоративни шевици по тесните фасади от груб бетон. Снимка: Докомомо България

Очакваме скоро и обявяването на хотел “Рига”, отново в град Русе, като “недвижима културна ценност”. Това е друг наш активен казус, където става въпрос за среда в риск. Хотелът се състои от два обема - високо тяло с хотелски стаи, и ниско тяло с общи части. Той се намира на брега на река Дунав и притежава висока устройствена стойност като репер в силуета на града. Също така хотелът има високи архитектурно-строителни и художествени качества в екстериора - по тесните фасади от груб бетон се забелязват интересни детайли, интерпретация на шевици, а фасадите на ниското тяло са решени в редица декоративни пана и решетки от бетон и камък. Рискът в момента е инвеститорско намерение за строеж на нова висока сграда в непосредствена близост между хотела и съседен жилищен блок, което ще опорочи напълно възприемането на силуета на хотела по протежение на крайбрежната алея и ще скрие голяма част от детайлите по фасадата. Надеждата е, че статут при хотел “Рига” ще преосмисли инвеститорското намерение и ще запази автентичната среда, в която той сега се възприема.


Детайл на декоративни решетки, хотел „Рига“. Снимка: Емилия Кълева, Докомомо България

Смятате ли, че се наблюдава базова промяна в институционалните нагласи към опазване на културното наследство или те все още зависят повече от обществения натиск по конкретни случаи? 

През последните няколко години забелязваме по-голяма възприемчивост от институциите и от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към периода на модернизма. Все по-честно работим успешно в експертни екипи заедно с тях и предоставяме материали за документиране и опазване на значими образци. Например, на последното заседание на специализиран експертен съвет през 2022г., който разглежда обекти за статут “недвижими културна ценност”, имаше три обекта, при които ние участвахме в разработването на материалите. Липсва, обаче, по-цялостния институционален подход към изследване на периода.

Общественият натиск е необходима гражданска реакция, защото най-честно жителите на определен район и непосредствените ползватели са първите научаващи за заплахите, грозящи даден обект. Гражданската реакция трябва да е навременна, за да получи подобаващ институционален отговор. Не да се подхожда първосигнално с вменяване на вина, а да се спомага за търсенето на бързи и ефективни решения.

Ключът към успешното опазване на общото ни културно наследство е в правилната спойка между активността на гражданите “на терен” и активната комуникацията със съответните институции.

С какво според вас миналото ни помага да гледаме на бъдещето по нов начин? 

Важно е да избягаме от стигмата, че опазването значи замразяване на един обект във времето. Напротив, опазването е възможност за развитие на сградите и средата около тях. Развитие чрез правила. Правилата помагат обектите да се превърнат от просто каталогизирани “културни ценности” в съвременни оживени места, които могат да са активни центрове в градовете ни.


Повече на @docomomobulgaria, foundationbma.org и nan.bg