Музикалните блогове и медии са все по-голяма рядкост, а тези с дълъг живот в България са единици: сред тях е Fonoteka Elektrika, който Александър Владимиров започва преди повече от десетилетие и все още е идеалният гид за това какво се случва по “клубове, мазета и афтъри.”
“Фонотеката стартира преди да приключи първото десетилетие на XXI век и вече съществува по-дълго от управлението на ГЕРБ, което и на мен ми е трудно да го повярвам”, казва Александър, който започва сайта като място, на което просто да споделя музиката, която намира онлайн. Това “първо десетилетие” на века е и ерата на музикалните блогове, няколко години преди стриймингът да започне да доминира в разпространението. “Първоначално интересът ми беше върху инди/електронни тракове и издания - бях супер фен на DFA, нюйоркския лейбъл на Джеймс Мърфи от LCD Soundsystem. Впоследствие фокусът се измести изцяло върху електронната сцена - хаус, диско, техно.” С времето Александър все по-често отразява случващото се на сцената в България. “Започнаха да се появяват все повече активни диджеи и продуценти.”
Александър Владимиров, Fonoteka Elektrika / Фотограф: Боряна Пандова
“През последните шест години се включиха немалко хора, които със селекцията и статиите си помогнаха на Фонотеката да се развие.” В момента активна част от екипа са Теодора Маринова (Tedka), която е с фокус върху техно музиката, и Самуил Кехайов (познат като sayulke от партитата на “Мелформатор” и Döner Muzik), с когото Александър организира Altitude Attitude, излязла през миналата година поредица от записани на видео сетове на ключови локации в Пловдив. “Всъщност да намериш човек, който може да пише и едновременно с това да има добра музикална култура, е трудно.”
Късната зима и пролет на 2022 г. изглеждат като времето, в което най-сетне ритъмът на клубни и концертни събития се нормализира, като според него няма особени промени след отпадането на повечето здравни рестрикции. “По-скоро нещата започнаха отново да се нареждат. Именно точно през последните два месеца клубният живот започна да се връща на нивата отпреди пандемията и отново има по няколко партита на уикенд, както с яки местни артисти, така и със сериозни имена от чужбина. Отново се появява луксът в петък да си задаваме въпроса на кое парти да идем.”
Защо е важно да не сме си вкъщи
Почти всеки петък Instagram профилът на Fonoteka Elektrika пуска сторита за това къде и какво се случва из София (хитро озаглавената рубрика Fomoteka). Избор не липсва: “В момента на българската сцена има множество талантливи имена, за които си заслужава да излизаш всеки уикенд. Момичета и момчета, които постоянно се стараят да разширяват звуковата си култура и да развиват диджей способностите си. Артисти, които не отстъпват на чуждите имена, които се канят като хедлайнери. Всичко зависи от стиловите ти предпочитания.”
Александър Владимиров, Fonoteka Elektrika / Фотограф: Боряна Пандова
Неотдавна Fonoteka Elektrika беше партньор на фестивала Ritual Gatherings в първото изследване на нагласите при публиката на електронната музика в България. Данните се обработват, но за Александър всеки стереотип би представил непълноценна картина: “Няма верен стереотип за клубния човек. Има всякакви хора. Но освен това и варират спрямо различните събития. Има разлика между тези, които ходят на индъстриъл техно, тези, които са на минимъл хаус/техно, тези, които са на диско.”
Изкуството на вечното любопитство
А как се променя вкусът на Александър към музиката? Надява се теорията, че човек спира да слуша нова музика, след като навърши 30 години, да не е в сила за него. “Защото моят вкус всъщност не е спирал да се променя, а в същото време във всеки един момент слушам тракове от различни стилове - от чикагски хаус през уейв до неокласика (в Spotify имаме плейлист с неокласика отпреди няколко години, част от който е на пресечната точка на неокласика и електроника). А всъщност идвам от пънк сцената. И в същото време първото парче, което мога да нарека любимо, е The Box от албума In Sides на Orbital от 1996 г., което съм слушал, като съм бил на осем години. Сякаш не става въпрос за промяна на вкуса, а за едно постоянно разширяване на кръгозора.”
Друга тема, която го вълнува, е липсата на приемственост между поколенията сред тези публики. Миналогодишната изложба и проект в развитие “Български рейв архив” разказа на нов глас за рейв вълната в края на 90-те и началото на 00-те. Какви би изглеждала сегашната сцена след две десетилетия? “Замислям се най-вече за това как след 20 години да няма нужда от още един рейв архив, който да запълни още една нова празнина между две епохи. За това как да се създаде приемственост между хората, които движат нещата в момента и тези, които идват след тях.”
Според Александър тази нишка се къса, когато всеки започне да гледа себе си и изчезне усещането за общност. “А ако и започне да си казва, че е най-якият, тогава съвсем няма шанс за приемственост.”
Александър Владимиров, Fonoteka Elektrika / Фотограф: Боряна Пандова
Да влизат младите
Един от начините да се противодейства на тези разминавания сред публиките и поколенията е инициативата “Mлад вход” на Fonoteka Elektrika за определени партита сайтът пуска безплатни пасове за хора под 23 години. “Млад вход” не е стимул за посещения на партита, а улеснение и създаване на достъпност за тях.” След пандемията Александър забелязва отлив на така или иначе малкото хора, които са в началото на 20-те си години и активно присъстват на събитията. “Започнахме да си задаваме въпроса къде са те? След множество разговори стана ясно нещо, което трябва да е очевидно - за един студент, който обикновено не работи или работи нещо гадно, един клубен вход от 10-15-20 лв. може да е по-голямата или цялата част от бюджета за вечерта. Това е съвсем реална спирачка за излизане в клуб. И откакто започнахме да правим “Млад вход”, те сами започнаха да ни пишат в Instagram: “Пуснете Млад вход за еди-кое си парти, защото наистина умирам да ида, а входът ми е непосилен.”
Обикновено инициативата се провежда един път в месеца, и то за събития, за които екипът е сигурен, че ще си заслужават. “Искаме да изградим култура, в която се излиза всеки уикенд, слушат се български артисти всеки уикенд. Вместо да се налага да пестиш за едно голямо парти, веднъж на един, два или три месеца, както масово се случва в момента.”
А сега накъде? “Дори когато изглежда, че сме затихнали, ние всъщност постоянно мислим за това, какво може да направим”, казва Александър. “Постоянно има идеи за развитието на Фонотеката, които много зависят от времето, което ние можем да отделим. А то, честно казано, продължава да бъде оскъдно. Фонотеката продължава да е проект, който се движи в свободното ни време и от ирационалната ни пристрастеност към музиката и купона.”
