Poly-фоничната фотография на Олоф Ярлбро

Шведският фотограф Олоф Ярлбро често отива там, където други не биха искали да бъдат – и още по-малко да се върнат. В продължение на цяло десетилетие той документира гражданската война в Непал (1996–2006) и е от малкото чуждестранни фотографи на терен тогава. Отразява и войната в Сирия малко след започването ѝ. Тръгва по кървавите следи на политическите репресии във Филипините, след като през 2016 г. тогавашният президент Дуерте обявява радикални действия срещу наркотрафика – това прераства в петгодишен период на полицейско насилие срещу населението и неудобните за властта.

Най-новата му серия изследва на пръв поглед по-малко опасна за живота му тема, но пък по-заплашителна за екологичното равновесие на Земята: някои от най-големите сметища в Югоизточна Азия и животът на хората, за които тези обекти са и работа, и дом.

Изложбата Poly е в момента в галерия “Синтезис” в София и предлага рядка възможност снимките на Олоф да се видят в голям размер – на бяла стена, извън отделни публикации и фотокниги. Според различни изследвания, между 8 и 11 милиона тона пластмаса се озовават в океаните и Олоф ни отвежда към местата, на които част от тези тонове са съвсем видими: сметища в Индонезия, Виетнам, Филипините и Индия.

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Barangay La Huerta, в близост до Международно летище Манила, Филипините.

Първото място, на което снима, са Филипините – докато отразява сътресенията покрай режима на Дуерте през 2017 г. “Най-ранните снимки в серията са оттогава. В началото изглеждаше като начин да се разсея от всички убийства и тела, на които попадах.” Така Poly се превръща от страничен проект, който постепенно се оформя като нова глава в професионалния му път. Името идва от разговорното съкращение на полиетилен – най-разпространения и евтин вид пластмаса, който се използва за опаковки и капачки.

“В повечето случаи нямаше големи проблеми с достъпа: в Индонезия ми забраниха да снимам едно огромно сметище, но тъй като то се беше разраснало така, че заливаше съседното село, просто отидох до него и влязох от другата страна. Спомням си, че в Индия, където прекарах три месеца, имаше много охрана и камери наоколо, все едно властите се пазят от това хората да не разберат колко е притеснителна ситуацията”, казва Олоф, роден през 1978 г. в Хелсингбори и започнал да пътува по-интензивно в Азия от 2002 г. насам, когато започва да отразява конфликтите в Непал.

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Bantar Gebang, Джакарта, Индонезия.

Хората, за които боклукът е дом

Въпреки че обемът на замърсяване е заплашителен сам по себе си, той поставя фокус и към по-малко отразявана тема: хората, които живеят на и около боклука. Често те нямат друго препитание отвъд събирането, сортирането и рециклирането, а понякога стените от боклук са и реален дом за цели семейства. “В повечето случаи хората се радват животът им да бъде документиран, запаметен, така че в контакта с местни нямах особени премеждия. Понякога намирам местен, който да ми помага в ориентирането и разговорите. Предпочитам да не е човек, свързан с медии или организации, понякога сближаването с таксиметров шофьор може да доведе до невероятни открития”, казва Олоф, който в хода на проекта свежда летенето до абсолютен минимум и се придвижва изцяло по земя или море между съответните страни.

Той обръща внимание и на пазарните парадокси, които съществуват около пътя на боклука. Когато сметище все пак се закрие, хиляди остават без работа. “Те са част от огромна сива икономика, но от друга страна, те са изключително важни за “светлата” част от икономиката на големите градове. Те буквално щяха да са заринати от боклук, ако тези работници не го сортират.”

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Minh Khai, Виетнам.

Нашият съсед, пластмасовото чудовище

Според Олоф голяма част от ситуацията се дължи на повтарящи се човешки грешки и липса на реални мерки въпреки определени опити в тази посока. “Ако се замислим, пластмасата е велико изобретение, но във времето хората сме изградили от нея едно чудовище. По същия начин не съм против глобализацията сама по себе си или против вече съществуващите закони: въпросът е как ги прилагаме или не ги прилагаме.” Отбелязва как например Виетнам изкупува отпадъци от различни места, рециклира ги, изпраща материала към Китай, а оттам той се насочва под формата на нови продукти към Европа така процесът на рециклиране е факт, но доставката на суровините сама по себе си утежнява проблема, защото води до отделяне на емисии. По данни на World Bank във Виетнам се употребяват около 938 милиона найлонови торби всяка седмица.

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Xa Cau, Виетнам.

Друг важен нюанс е, че въпреки влезлите в сила забрани за пластмаса за еднократно ползване, проблемът със замърсяването в Индия остава, тъй като разрастването на средната класа върви с повече потребителски навици и живот на бързи обороти. Дори определен слой от обществото да се е отделил от бедността, тя и замърсяването се надигат като заплашителна сянка от предградията.

“Друг парадокс е, че огромна част от новодошлите в Манила от 1980-те насам идват от островите или от малки села, някои са се занимавали със земеделие. Животът в големия град ги кара да работят на места като сметищата, което само по себе си превръща пластмасата в своеобразно “градско фермерство”, оттам и се заражда и един нов слой на обществото.”

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Barangay La Huerta, в близост до Международно летище Манила, Филипините.

Според Олоф дискусията за зелени политики, ограничаване на подобни практики и активността на НПО сектора трябва да върви и с разрешаване на въпроса какво се случва с всички, за които сметищата са работа и дом. “Някои нямат друг житейски избор. А тъй като така те все пак си изкарват прехраната, няма и особена воля за промяна. Хора на всякаква възраст, от деца до възрастни, работят в този сектор. И всичко това, докато в Манила има и висок стандарт на живот, огромни небостъргачи. Контрастите в обществото, също както и в Индия, са огромни.”

Снимките в изложбата често улавят тези социални разминавания. На терен работят хора на различна възраст, но в Калкута Олоф разбира, че работниците често не доживяват до 50 години заради постоянното излагане на токсични материали и замърсен въздух. Сметищата там пък са често опасно близо до жилищни сгради.

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, сметище Ghazipur, Делхи, Индия.

Фотографът сам по себе си се превръща в подобно противоречие: “Всеки снимачен ден около бунището означаваше, че ще мириша ужасно, така че по пътя обратно гледах бързо да се върна в стаята на хотела, без никой облечен изискано да ме забележи.”

Някои все пак не свикват с този фон: Олоф снима рибарите в Манила, които упорито ловят насред плуващата пластмаса. “Става се по ранни зори, в четири сутринта, а после ловиш на жежко слънце до 16 ч. през целия ден, на часове разстояние от брега. Първият път допуснах голяма грешка, не ползвах никаква защита и като се върнах на брега, изглеждах като сварен.” Във водата един от рибарите открива колие с изобразено сърце: верижката продава, а сърцето дава на приятелката си.

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, щат Керала, Индия.

Това че Poly е сега в София е свързване с корените на няколко нива. Когато не е на път, Олоф живее в България със семейството си. “Ако ангажиментът ми е бил свързан със снимането на насилие и жертви, обикновено няколко седмици обратно в България ми действат добре, за да мога да се адаптирам обратно към нормалния живот.”

Изложбата за първи път е представена в родния му Хелсингбори през миналата година. Куратор тогава и сега е Мартин Шибли, също от града. “Рядко курирам фотография, когато тя директно адресира точно определена тема, но в работата на Олоф има нещо отвъд начина, метода, тъй като приканва към разказ, който започва от местно ниво, но говори за глобален проблем”, казва Шибли.

От дома си в село близо до Хелсингбори той вижда руските петролни танкери, които отиват към протока Йоресунд за доставки от терминала. Този фон често го замисля за противоречията между пазар, политика, дипломация, екология. “Фотографията на Олоф визуализира как функционира глобалният свят, или по-точно визуализира окървавеното лице на глобалния свят.”

Фотограф: Олоф Ярлбро, от серията Poly, Bantar Gebang, Джакарта, Индонезия.

Изложбата Poly е в галерия “Синтезис” до 26 септември. В галерията могат да бъдат намерени и фотокнигите на Олоф Ярлбро. На 17 септември от 18:30 ч. фотографът ще се срещне с публиката и ще разкаже за работата си и за серията Poly. Повече на @jarlbro_photography в Instagram и на jarlbro.com.