Много държим българското Черноморие, при все неговите няма и 400 км брегова ивица, да го делим на северно и южно, без никакво географско или геоложко основание, но с фундаменталистка маниакалност. Това разделение има такава силна емоционална убеденост, че е по-пълнокръвно от ляво – дясно, наука – конспирации, война и мир и от всички модерни безпочвени убеждения от света на алтернативните факти. И всъщност е убедеждение от съвсем различен порядък.
С годините брегът на север от нос Емине се превърна в изкуплението на Юга, прегазен от бетонения “Люлин“ пласт на местната представа за туризъм, със заличеното минало на носталгичната безметежност на 70-те и 80-те, “Златният Орфей“ и Балкантурист менюто за тежки соц носталгици, които ходят на море в Гърция. И Северът, притаен в своята насечена от гледки “бедност”, с натежалата Добруджа за гръб и една война през полагаемата морска шир за перспектива. Настойчивите отлики между Севера и Юга всъщност са предимно в човешките усещания, придошли с вътрешното море, затова описанието на Севера би минало най-добре през личности, склонни да го вградят в думи от тези три много специални северни точки.

Карадере, плаж на север от град Бяла, Варненско. Такива плажове на българска територия вече не съществуват – говорим за последния представител на вида, представляван тук от Биляна Вучкова, цигуларка, обиколила света с музиката си. Тя е един от двигателите на движението за импровизационни композиции Echtzeitmusik в Берлин. Безкраен музикант, който винаги се завръща на плажа, за да набере още микротонове и тишина в себе си, които да разпръсне в други сезони и часови зони.

На плажа, където пясъците текат в обратна на вълните посока, стои човек, който ще ви убеди, че между до и ре има хиляди други тонове, а музиката се е разтекла по гръбнака на цялото време.
Творческият път на цигуларката Биляна Вучкова минава през Лос Анджелис, Ню Йорк, остров Доминика, Берлин, а музиката ѝ често се среща с други форми и течения. В този импровизационен дух е и следващият проект – курирането на програмата “Shared Space: споделено пространство на свободния звук“, която ще включва аудиовизуални инсталации, дискусии, вечерни концерти, следобедни импровизирани сесии с международни музиканти и ще се случва между 5 и 7 септември в “Топлоцентрала“.

Разговорите с Биляна, под белия шум на Черното море, са разговори за музика, за избухнали артистични неща тук и там по света, за пораснали деца, за смалени родители, за приемственост, скорост, свобода, за импровизационните способности на природата, вградени в околните гледки. И естествено, обикновени лиготии на чист въздух във възхвала на самото Карадере. Продължават, докато се превърнат в облак на хоризонта, върху който е кацнала малка черноглава чайка.

Ако на този плаж нещо е север по подразбиране, то това е бавната природа наоколо, която настойчиво превзема територии от човеците, изолирана срещу шумотевичното ни присъствие с въпросния безкрай, дето не съществува и понякога му казваме “на север“.

Пътуваш по целия свят. И за теб ли Северът е север?
Посоката за мен не е координирана с компаса. Навътре в себе си е, рефлектираща околната среда, единствената постоянна величина от тийнейджърските ми години. Един необичаен и силно необходим уют чрез тази постоянност, осмоза в необятността на свободата навътре в морето, на топлия пясък под слънцето. Банката за сетивно зареждане на батериите (пиша това на берлинската спирка Гезундбрунен, пътуваща натам, към Севера, от север на юг).

Морето е един от първичните примери за синестезия. Как преминава през теб?
Физически, през всяка една възможна отвореност в мен, ежедневно потопена и плуваща дълго в него. Творчески подсъзнателно, но осезаемо, освобождаващо неизчерпаемо вдъхновение и изненадващи пориви. Гледам да ги преведа в артистичната си работа и с изминаващите години все по-буквално.

Кога свършва Северът?
Никога, в безкрая… не съм стигала до този край – май не съществува.