Повтарящите се мотиви на Софи Унг

Родена е в Лил и след дипломирането си по пластични изкуства със специалност пространствен дизайн във Валенсиен, Софи Унг се премества в Брюксел, където записва да следва илюстрация в Кралската академия по изящни изкуства. Със своите моливи и маркери тя създава ярки изображения, в които се сливат впечатления от почти всичко около нея – разговори, пътувания, ежедневие, детство и не на последно място, нейният камбоджански произход по линия на баща ѝ. Илюстрациите на Софи и познанията ѝ в пространствения дизайн умело овладяват този шарен културен микс. В България той вече краси кориците на две книги от каталога на издателство СОНМ – “Материалният живот” от Маргьорит Дюрас и “Умопомрачения” от Андре Байон. И въпреки че е родена във Франция, тя самата се описва като “азиатски артист от 90-те, който яде бисквити и е влюбен в шарките и в сладките цветни предмети”. Откриваме я в Брюксел – “не много далеч от Борис (Праматаров)”, с когото са партньори в изкуството и в живота. В момента довършват работата по свое ново място, което скоро предстои да отвори врати като студио за татуировки и галерия за илюстрации. “Лудо, но невероятно приключение!”, както самата Софи ни казва.

Имаше ли в детството ти знаци, че творчеството ще е твое призвание?

Обичах да гледам как брат ми рисува. Той можеше да възпроизведе на лист хартия всяко изображение, което поисках. Смятам, че наистина той бе онзи, който ме накара да искам да посегна към моливите и да започна да рисувам, да създавам и разказвам истории чрез илюстрации.

В кое занимание срещаш най-големи трудности и в кое ти е най-лесно?

В момента най-голямото предизвикателство е да намеря златната среда между илюстрациите ми и света на татуировките. Работите ми са пълни с цветове и шарки. При татуировките трябва да успея да създам силно изображение без много детайли и да му придам смисъл за наблюдаващия. Голямо удоволствие ми доставя музиката. Обожавам класическа музика. Учих се да свиря на цигулка 20 години. Това предизвиква много емоции.

Кои са материалите и техниките, с които предпочиташ да работиш?

Обичам да рисувам върху хартия с маркерите и цветните ми моливи.

Настоящият ни брой е посветен на съвременното културно влияние на Далечния изток. Как то те оформи като артист и поглед към изкуството?

С баща ми имаме много силна връзка помежду си. Той ме възпитаваше… по азиатския начин. Разказваше ми истории, пееше ми песни. Всички тези спомени (добри или лоши) от детството ми днес ми позволяват да създавам своите илюстрации.

В работите ти си личат следите от смесения ти произход. Защо за теб е важно да вкарваш темата за идентичността и какво ти носи това?

Множество артисти засягат темата за идентичността. Има една история, която ме кара да се усмихвам. Когато бях малка, татко ми каза: “Нарекох те Софи, защото, бидейки човек от смесена раса, започваш живота си с недъг.”

Идентичността е под въпрос… Грешно ли е да си различен? Коя съм аз? Как ме виждат другите? Идентичността е източник на въпроси. Онова, което баща ми ми каза, не се отрази добре на ежедневието ми, но аз го преобърнах в своя фраза за сила.

Кое е най-характерното за визуалния език на Камбоджа?

Религията е силно застъпена в камбоджанското изкуство и това е силно отразено в множество храмове и скулптури.

Кои са най-честите предразсъдъци по отношение на страната, с които си се сблъсквала?

Знам много повече “клишета” за собствената ми страна или собствения си “произход”, отколкото за други.

Кой интересен местен ритуал или обичай си струва да познаваме?

Много уважавам и с баща ми всяка година продължаваме да поднасяме дарове за Китайската нова година. Когато бях малка, обичах да го гледам как готви за духовете, които живеят в нашата къща. Ароматът на ястията превземаше дома ни, а баща ми е страхотен готвач. Беше много трудно да устоиш и да не ядеш от храната на духовете.

Ярката смесица от цветове и шарки е много характерна за твоите работи. Какво ни казва това за теб?

Рисуването на шарки и повтарящи се елементи се превърна в истинска мания. Има нещо терапевтично в това да повтаряш форми на ръка, така че да изглеждат почти като механични. Опитвам се да достигна лимитите си.

Кои са някои от най-вълнуващите теми или проекти, по които си работила?

Преди две години Фламандският кралски театър се свърза с мен, за да създам стенопис, който да илюстрира интервюта с хора от квартала (бивш бездомник, социален работник, трансджендър проститутка, музикант). Всички те имаха вълнуващи и докосващи истории. Всички те бяха в търсене на своята идентичност. Темата, която бих искала да изследвам в работа си сега, е “колекционирането“ или натрупването на предмети. Това е част от ежедневието ми. Какво е мястото ми в свят на свръхконсумация?

Кои са работните ти ритуали?

Нямам ритуали, но много неща ме вдъхновяват и ми вдъхват силно желание да рисувам. Захранвам го с всичко достъпно. Вдъхновявам се от семейството си, приятелите, котката ми Kobokoo, герои от поп културата, тапетите на стена, цветовете на разцъфваща градина, десена на лятна рокля, татуировки, кухнята на баща ми, безгрижието на племенниците ми, книга или статия във вестник, усмивка от малката ми сестра, обаждане от майка ми.

Къде най-често може да те открие човек и кои са твоите “острови” за презареждане?

Когато не рисувам, съм в студиото да татуирам. Или се лутам из града. Обичам да прекарвам време с племенниците ми в града от детството ми. Те ми дават силите да продължа, когато съм загубена.

Има ли артисти от Далечния изток, чиято работа следиш с интерес и според теб създават интересни нови тенденции във визуалното изкуство?

Харесвам работите на Dadushin, Yislow, Tadanori Yokoo и Mari Ito, Taiyō Matsumoto, Yue Minjun.

Повече за Софи Унг на www.sophieung.fr