Погледът на трима професионалисти с разнообразен опит (Николай Божилов, Александър Гергинов, Жаклин Гочева-Кайл) за съвременното развитие на модата, добрите и лошите практики, и какво дава тласък на новите идеи
Николай Божилов (Nickolay Bozhilov)
Награждаваните и международно показвани колекции на Николай Божилов го направиха едно от основните имена на българската сцена през последното десетилетие. Това е опит, който той активно предава във Факултета за приложни изкуства и дизайн на НХА. Идеите за устойчивата мода, изработването на дрехи без остатъчни материали, търсенето на баланс между природата и технологията, вплитането на по-широки теми около дизайна са в основата на работата му още от началото на професионалния му опит.
Фотограф: Lir Aroyo
Изграждане на идентичност
Още преди да започна образованието си в НХА бях силно мотивиран и с ясно желание да изследвам всички посоки на модния свят. Подготвях се целенасочено, с фокус върху това да изградя стабилна основа.
Днес виждам, че новото поколение има изключително широк достъп до информация, възможности и международни платформи. Това, от една страна, е вдъхновяващо, но от друга – затруднява концентрацията и създаването на последователна визия. Вярвам, че най-ценното умение в този контекст е способността да откриеш и задържиш своя фокус – това е основата на изграждането на стабилна идентичност в модата.
Кадър от пърформънса Biomorphic³ с креативен медиатор Мариела Гемишева. Фотограф: Владислава Григорова.
Пулсът на времето
Модата е сложен културен феномен, който неизменно реагира на случващото се в света. Тя е отражение на духа на времето (Zeitgeist) и отговаря на колективната ни нужда да търсим новото, различното, следващото. Зад всяка естетическа вълна стоят комплексни процеси – от носталгия и любопитство до социални и политически реакции. Това, което прави модата толкова интересна, е именно тази способност да улови пулса на времето и да го претвори в материална и визуална култура.
Мегатендеции
Не следя краткотрайните модни вълни, а мегатенденциите. Харесвам посоката, в която модата се развива – стремежът към естетика, отговорност и устойчивост. В същото време съм критичен към културата на копиране тази склонност да се възпроизвеждат визии и “формули”, които са популярни в момента, често води до загуба на индивидуалност и смисъл.
Може ли красивото да е етично
Като дизайнер възприемам устойчивостта не просто като технически критерий, а като език – начин на мислене и създаване. Това започва от съзнателния избор на материали: работя с естествени, рециклирани или локално произведени текстили, които имат дълъг живот и минимално въздействие върху околната среда. Устойчивостта за мен е и въпрос на умереност – в изказа, обема, потреблението. Затова често търся изчистена форма и дълготрайна естетика, която надхвърля сезонните колекции. Съкращавам там, където нещо не е необходимо, за да остане същественото. Това е и етично, и красиво.

Фотограф: Васил Германов
В близко бъдеще
Имах удоволствието да участвам в резиденция към Центъра “Кристо и Жан-Клод“ в Габрово по покана на Маргарита Доровска, в рамките на европейския проект Metamorphosis of Workwear. Основната тема беше вдъхновена от индустриалното наследство на Габрово – градът на текстила и шевното производство. Проучванията ми бяха насочени към преосмисляне на работното облекло като културен обект и носител на идентичност. Следващият етап е създаването на артистичен прототип – “униформа“ за армия от артисти. Този проект ще бъде представен в Германия през септември в рамките на голяма изложба с участието на 18 дизайнери от шест европейски държави: Финландия, Германия, Полша, Франция, Англия и България, която аз, Мариела Гемишева и Невена Екимова ще представляваме.
Повече на @nikolaybozhilov и nikolaybozhilov.com.
Александър Гергинов. Фотограф: Антония Бъръмова.
Александър Гергинов (Ham&Eggs)
Гергинов е част от първото поколение дизайнери, завършили “мода” в Националната художествена академия и в момента е преподавател там. През 2009 г. основава бранда Ham&Eggs, а през 2023 г. пише книгата “Методи и техники в обучението по модна илюстрация“.
Образованието и новото поколение
Младите са супер! Силно вярвам в тях. Ако трябва да срaвнявам постиженията им с тези от началото на създаване на специалността, бих казал, че те са “доста по-напред“ от нас. За мен темата е свързана с образователната система и доколко е ясна визията на една специалност или един преподавател, личност. Когато съществува подобна визия, нещата вървят в една посока. Чисто човешка разлика в поколенията няма, но възприятията са различни. Разбира се, промените в социалната и културна среда са доста, като не мога да дефинирам определена естетическа или идейна линия в работата на новите ни колеги. Всеки се стреми да стигне до най-доброто от себе си.
Кадър от “Впечатления от едно пътуване“, “Иван Асен 22”. Фотограф: Минко Минев
Какво формира вкуса
Това е многопластов процес, като определено виждам носталгия от времето и влияние от човека, който е възпитавал въпросния млад дизайнер. Положителното по отношение на модата е, че мечтаният образ вече не е обвързан с барокова принцеса. Нашият вкус беше силно повлиян от 90-те години, от всички културни и социални движения през този период.
Харесва ми как Minoar, Ния Топалова, Анелия Антова, Георги Флоров, Данаил Капчин се заявяват на сцената. Има и студенти с много голям потенциал.
Колко много може да изрази дрехата
Личният ми вкус е формиран от многобройни събития, като до този момент той има своята “сюжетна линия“, но пък малко по малко добавям идеи и образи в океана от вдъхновения и мисли. Основната посока на работата ми обвързва изкуството и модата, дрехата като художествен обект и дрехата, изразяваща възможно най-много. След завършването ми, до този момент работя паралелно като дизайнер за по-масова мода/конфекция, като според мен този ми опит влияе положително на организационните ми качества, оптимизирането и работата с хора. За да е малко по-конкретно, когато започнах да рисувам, започнах с анимация и илюстрация. Анимацията беше единствената ми цел до 18-годишна възраст. След това се появи идеята за изкуство в по-широк смисъл. Скулптурата и идейното развиване на една тема силно резонираха в съзнанието ми и започнах да насочвам творчеството си в тази посока. След завършване на академията започнах да работя в производствена среда и тогава малко прагматизирах процеса и крайния продукт. Последва връщане към анимацията, но в смисъла на сюжетен разказ и сториборд. Този тип линия се появи в картините ми. В модата винаги съм харесвал смесване на стилове, смисли и значения, които да обличат тялото или дори да стоят независимо от него в пространството.
Ирмена Чичикова. Фотограф: Златимир Араклиев
Какво оформя съвременното лице на модата
През последните няколко сезона виждаме тези препратки към 90-те и Милениума. Това са временни тенденции, които се преоткриват от младите, повтарят се от дизайнерите като връзка с миналото поколение и това, което е възпитало младежите. Носителите на новото или търсещите новото примесват тези тенденции с уловени от тях културни или социални измерения, като ги формират в нов тип естетика. Този тип “нова“ естетика, разбира се, е повлияна и от случващото се в момента.
Световният разпад, липсата на полова идентичност, масовите културни обмени и т.н. оформиха лицето на съвременната мода. Новите политически и икономически промени, развиващи се в световен план, ще доведат до нещо ново. Що се отнася до една от последните колекции на Ham&Eggs, смесването на усещания, образи и смисли е водещо. Търся вдъхновение в много различни посоки, като ги смесвам така, че да ми е интересно на мен самия. Например конкретната тема с включване на 70-те (в колекцията Grown Like 70’s в “Иван Асен 22” през април миналата година) се случи заради изготвен от Елена Янкова десен за текстил. Впоследствие тя създаде флорален принт с много динамична композиция и този принт ми напомни на свободните и изпълнени с младежка енергия 70-те.
Ако “в края на XX век модата се превърна в това, което изкуството искаше да бъде: в него да се прояви духът на времето”, каква е ролята ѝ през XXI-и?
Това е цитат от Барбара Винкен, който включих в дисертацията си. Модата винаги ще носи духа на времето, всички настроения вече са прехвърлени в модата. Въпросът е кой ще съумее да ги улови? Ролята на модата винаги е била една и съща. Формата обаче се е променила. В днешни дни много голям процент от експозициите са завършени с обекти, облекла или аксесоари, част от историята на модата. Например изложбата “Моето мече“ в Музея за декоративно изкуство в Париж представя историята и образа на играчката мече. Тази изложба завърши с модели, част от колекциите на Мускино и Кастелбаджак. Модата е изключително важна част от историята на изкуството и е неизменна част от масовата култура.

Фотограф: Минко Минев
И все пак какво идва
Тенденциите вече се сменят на месеци, а не на сезони. Тенденциите са като стори в социална медия. Сменят се толкова бързо, че потребителят нито може да ги проследи, нито да ги използва, за да каже или покаже, че е модерен... В този момент могат да бъдат разчетени по-глобалните тенденции. Като артист, за мен тези влияния не са много силни. Ако имам нужда, правя проучването си и ползвам каквото е необходимо.
В модата следва отново да се случат деструктивността и пренатовареността (пример за подобно понятие е конструктивизмът през 90-те и идеята за “Края на модата“ в същия период), а в един етап е редно да има доза позитивизъм след “буря“ (подновяване на идеята за модата в края на 40-те). Честно казано, никога не съм мислил много напред във времето, що се отнася до мода. Когато се занимаваш с такава, в един момент неминуемо започваш да усещаш и частично да предвиждаш някоя от следващите стъпки.
Повече на @hamandeggsfashion.
Жаклин Гочева-Кайл.
Жаклин Гочева – Кайл (byJGK)
От четири години тя развива собствената си линия byJGK, минималистично решена в черно, от време на време и в черно и бяло. Пътят ѝ дотук обаче е многоцветен: израства в Австрия, през годините е работила в издания към медийната група Condé Nast, била е главен редактор на списанието Casaviva у нас, завършва едновременно архитектура и публицистика и комуникации в Берлин, работи като интериорен архитект.
Защо черно
Работя най-вече в черно, защото брандът ми съм самата аз и съответно представлява мен и естетиката ми. Не го създадох за печалба, а от любов – затова и не се опитвам да го правя “по-продаваем” чрез цветове, зад които не бих застанала. Човек на принципите съм. Това не ми дава някаква нужна дисциплина, а просто непречупен характер, което определено прави работата ми по-приятна, непринудена и естествена.
Фотограф: Наньо Наньов, Sturshel Productions
Допирните точки между архитектурата и модата
Не съм сигурна, дали архитектурата ме тласка към нещо, или по-скоро привличането, което изпитвам към нея ми помага да виждам дрехата в искрената ѝ чистота. Докато следвах, състудентите ми казваха “Жаклин Баухауса”. Повечето бяха фенове на модерната съвременна архитектура на Заха Хадид, Жан Нувел, Франк Гери, докато аз умирах за Марсел Бреуер, Миес ван дер Роуе, Валтер Гропиус. Всички мои чертежи бяха само прави линии, вместо модерните тогава извивки. Някакси до ден днешен съм останала в миналото, в което дори не съм била родена.
Доколкото до допирните точки между архитектура и мода – няма как да не виждам, защото естетиката ми се преплита и както за едното виждам всичко през хром, кожа, стъкло, така за другото - през коприна, памук, структура, драпиране, сребро.
Неочаквани комбинации
Любим пример от byJGK e копринената ми унисекс риза, която исках да е в по-класическа мъжка кройка, но я скроих оувърсайз и добавих едно странично копче – детайли и минимални промени, които превръщат симетрията в асиметрия, и класическата – в съвременна дреха, а мъжката – в дамска, и обратно. Като цяло ежедневното облекло винаги ми е било по-интересно от това за специални поводи. Вълнува ме индивидуалността и комбинациите около нея, как избираме да се покажем пред света всеки Божи ден. Елементарен пример за това е как завръщането на високата талия и панталон тип шалвар от 80-те години се измества от ниската талия от 90-те, но и двете се комбинират със съвременни форми на връхни дрехи или с такива от други модни ери.
Фотограф: Наньо Наньов, Sturshel Productions
Какво задвижва една нова вълна
Модата и естетиката около нея много по-често рефлектира времето, в което живеем – политиката, развитието на технологиите, отколкото да се влияе от форми, материи и вкус. Всичко се връща, но в откъси, които се комбинират по различен начин. В съвременното общество имаме пренасищане на сетивата и все по-често се намираме в поредния цикъл на завръщане и преоткриване – познатото ни дава спокойствие и сигурност.
Повече на @by.jgk, @jacqueline.jgk и byjgk.com.
Разговор със Стефан Прохоров за енергията на културния сектор, липсата на смелост и стойността на малките жестове на солидарност
Тя стои зад големи и малки проекти – от Hills of Rock до бутиковите Rebel Rebel и артистите в Projector Plus. Говорим с Деница Славова за годината, която промени ритъма на фестивалите и разбирането ни за публика, сцена и смисъл
Гергана Панчева от литературна агенция “София” за международните перспективи пред българските автори и потенциала на историите, които разказват