Зад пулта: Julieta Intergalactica

Пандемичният удар се стовари с огромна сила върху клубовете, а сред преките потърпевши бяха не само заведенията, но и хората зад пулта, които не просто пускат музика, но и умеят да ни водят на своеобразно музикално пътешествие, от което си тръгваме по-щастливи, понякога изненадани, а друг път и просветени. Говорим си с двама ярки представители на актуалната диджей сцена, която отново започна да се раздвижва след дългия си Ковид сън, за да разберем малко повече за перспективата зад пулта.


Фотограф: Веселина Николаева

 

 

Първото, от което имам спомени, са дискотеките или годините, в които повсеместно навсякъде се танцуваше на поп музика. Когато около милениума ни заля електрониката със своя специфична разновидност за всяко едно място, вече можеше да се говори за клубове и клубна култура. Моите периоди ги разделям на местата, които съм посещавал. “Ялта”, “Спартакус”, “Червило”, “Индиго”, Escape, Black Box, “Лайф Хаус”, отново “Червило”, “Кълчър Бийт”, “Жул Верн”, “Тел ми”.

 

 

Пандемията ме обърка, защото съм пристрастен към нощния живот, а партитата и публиката ме зареждат емоционално за творчеството ми извън музиката. Преди нея всичко течеше по мед и масло. За всички нас (артисти и клъбъри) беше тежко време. Няколкото онлайн, дневни и нелегални партита, на които пусках по време на изолацията, не ми бяха достатъчни, но все пак съм благодарен и за тях. Но пък имахме време да съберем тонове музика и енергия, за да избухнем наново. Спомням си какъв празник беше на първите събития, след като клубовете отвориха врати. Имахме We Like Kitsch на първия ден след края на ограниченията и настроението бе като за фестивал. Сега сме вече в ритъм. Мисля, че с началото на топлите дни хората ще се поотпуснат още повече и съвсем ще забравим това неестествено стоене по къщите в петък и събота.

 

 

Споменах за дискотеките от едно време - там диджеят разполагаше с микрофон, от който обяваваше името на следващото парче и често поздравяваше някого поименно. Това с поздравите днес, за щастие, ни е спестено, както и поръчването на музика. И все пак понякога като от машината на времето се появява някое объркано сладурче с телефон в ръка, посочващо нещо си и питащо “Може ли да пуснеш това?”

 

Döner Muzik е парти, обединяващо контрастите на музиката на Близкия изток с диското, фънка и електронния звук. За кратко време събрахме една вярна, еклектична и интернационална публика. На всяко наше събитие се усеща любов във въздуха и затова поредицата се превърна в последната ми страст. Зад “Дюнера” сме няколко човека. Всеки влага много енергия, редовно правим срещи, планираме следващите ивенти, обсъждаме миналите. Общо взето, сме се посветили на идеята и затова се получава. В началото бях леко скептично настроен. Балканските и ориенталски ритми винаги са били някъде далеч в музикалното ми полезрение. Имах цяла изолация време да слушам и селектирам тракове преди първия Döner и се оказа, че всъщност идеята да се ровя и откривам бисери в непозната област ми допада. Обожавам йониките и закачливите вокали, които изобилстват в селекцията ми от арабско диско. А в турската музика ме привлича звукът на електрическата баглама. Аз съм по към диско звученето, но и съм верен на еклектиката. В сетовете ми може да чуете и хип-хоп, брейкбийт, различни фънки или електронни включвания. Всеки от диджеите ни предлага различна екзотична интерпретация по темата, сайкъделик, хаус, електро.

 

 

Под местни ще имам предвид Пловдив и София - градовете, в които най-често се изявявам зад пулта, посещавам партита и се чувствам част от местната сцена. Моите лични фаворити сред по-новите имена са Peril за Пловдив и Бат Симо за София. При първия музиката е дарк диско, а вторият варира през цялата гама на танцувалната електроника. Обичам енергията, която излъчват, а танците и атмосферата на техните събития винаги са топ. Най-свежите ми впечатления са от Sheitan666. Съвсем скоро я слушах за първи път на парти в Tell Me. Харесвам нежното ѝ присъствие и лекотата, с която експерементира и си играе с музиката.