ТАВА Record Shop, Снимка: Личен архив
Силата, с която стрийминг платформите пометоха музикалния бизнес в световен план, предизвика залеза на много от физическите носители, които десетилетия наред се надпреварваха за място и във фонотеките на българските музикални ценители. Но след като години наред фабрики за грамофонни плочи и десетки звукозаписни компании в цял свят страдаха от липсата на рентабилен интерес към продукта с най-качествен звук и висока колекционерска стойност, а мнозина предвещаваха дори още по-мрачно бъдеще, в което той ще е на прага на тотален колапс, една тенденция изненада всички - скокът на пазара за винил. Този плавен, но славен процес продължава вече над 15 години. Макар с началото на 2020 г. пандемията да нанесе поредния тежък удар върху продажбата на физически носители заради затварянето на множество музикални магазини, грамофонните плочи, напротив, продължиха да бележи ръст и през същата тази година, за първи път от 34 години насам, изпревариха по продажби компактдисковете в световен план. Има всякакви аргументи за това явление и те не са фокусирани само в пъти по-качествения, богат и плътен звук, който винилът дава, нито в цялото почти театрално усещане, което носят изваждането, пускането и съхранението им, насладата от обложката като отделно произведение на изкуството или пък удоволствието да трупаш безценна колекция и същевременно качествено и осезаемо да подкрепяш любим изпълнител.
Макар на чуждите пазари този възраждащ се интерес да се наблюдава от години, у нас на грамофонните плочи дълго време масово се гледаше като на ретро вещ, която се асоциира главно с носталгията по “Балкантон” и корекомските трепети. Истински големи местни ценители и меломани, които да отделят регулярно немалка сума от бюджета си за попълване на колекцията, винаги е имало, но те не бяха достатъчни за наличието на истински местен пазар и доскоро се налагаше да пазаруват предимно от чужбина или онлайн, ако търсят разнообразие и актуалност.
Пред "Дюкян Меломан" / Снимка: Личен архив
Пионерите
От няколко години обаче и тук, макар и със закъснение, покачване на интереса има. Потвърждават го едни от първите с опит в продажбата на грамофонни плочи след ’89-а година - “Дюкян Меломан”, които са и едно от първите локални олицетворения на record shop още от първата половина на 90-те години. “Тогава започнахме да събираме своите лични колекции и беше естествено да споделяме това свое разбиране за грамофонната плоча с нашите клиенти. През 90-те имаше много малко нови плочи, главно джаз заглавия, произведени през 80-те и естествено, основно предлагахме издания втора ръка. По онова време се предлагаха много лични колекции и изникваха доста интересни неща за колекционерите. Често клиентите ни гледаха с известно неразбиране защо настояваме на винила в годините на бума на дисковете, но пък имаше и такива, които и до ден-днешен следват своя ежеседмичен ритуал да си купуват по една плоча”, разказват Маргарита Борисова и съпругът ѝ Явор Ганчев, които вече близо 30 години се грижат за този малък остров на музиката на ул. “6-ти септември” 7А.
В началото хората, които търсят плочи при тях, са по-възрастните клиенти, които слушат класическа
В началото хората, които търсят плочи при тях, са по-възрастните клиенти, които слушат класическа
музика и джаз. “Това беше напълно разбираемо все пак тогава се предлагаха основно такива заглавия и това бяха заклетите колекционери, които се брояха на пръсти. С много от тях можеше с часове да се говори за музика и за истории за определени плочи, с които са се сдобили особено трудно и са ги търсили с години. Колекционерите от социалистическите времена понякога се разделяха с някоя своя придобивка и обикновено ни разказваха нещо интересно за нея”, припомнят си те.
"Дюкян Меломан" / Снимка: Личен архив
В края на 90-те години се обръщат към някои независими лейбъли като Intuition, Network Medien и започват да ги разпространяват. “Други трудно ни обръщаха внимание. Преломът настъпи в момента, в който с помощта и препоръката на директора на RFI в София Людмил Фотев започнахме да разпространяваме култовия лейбъл за джаз и нова класическа музика ЕСМ през 2003 г. От този момент нататък другите независими лейбъли започнаха сами да ни търсят и така се присъединиха ACT, Telarc, Heads Up, Enja, Ziriguiboom, World Circuit, някои от които дори не съществуват вече днес.”
В края на 90-те години се обръщат към някои независими лейбъли като Intuition, Network Medien и започват да ги разпространяват. “Други трудно ни обръщаха внимание. Преломът настъпи в момента, в който с помощта и препоръката на директора на RFI в София Людмил Фотев започнахме да разпространяваме култовия лейбъл за джаз и нова класическа музика ЕСМ през 2003 г. От този момент нататък другите независими лейбъли започнаха сами да ни търсят и така се присъединиха ACT, Telarc, Heads Up, Enja, Ziriguiboom, World Circuit, някои от които дори не съществуват вече днес.”
Преди 20 години една от основните им трудности са доставките на стоки, които пристигат придружени с необходимостта от безброй ненужни документи, много загубено време и изтъркани нерви заради своеволията на чиновниците по това време. “Днес общността е доста голяма и най-важното е, че младите хора се въодушевиха да слушат плочи. Всеки ден пред очите ни групи млади хора просто разглеждат плочите и се радват на красотата на албумите на своите любими артисти и групи. Много от тях реагират наистина много спонтанно и с треперещи ръце и невярващи очи докосват плочите на своите любими изпълнители”, отбелязват двамата.
ТАВА Record Shop / Снимка: Личен архив
Звукова ТАВА
Звукова ТАВА
Едно от най-новите попълнения в софийския records shop пейзаж TABA на ул. “Цар Асен” 52 отваря врати само няколко месеца преди началото на Ковид ситуацията, макар да е онлайн още от февруари 2019 г., разказва един от основателите Владимир Стаменов. “Това обаче се оказа “моментът на истината” – получихме подкрепа от много хора и всъщност осъзнахме, че правим нещо значимо. Към днешна дата сме много горди, че всяка седмица в магазина организираме по няколко музикални събития. Местни, а все по-често и чужди артисти, идват да въртят плочи и споделят изкуството си в нашето пространство”, допълва той. Заедно с Мартина Казакова днес те поддържат не само физическия магазин, но и неговия онлайн аналог, като акцентът при тях е електронната музика.
Идеята им е ТАВА да е повече от дом за слушане и покупки, но и за музикални in store сесии със селекция на винил колекционери, артисти и любители на електронната музика, които те снимат и излъчват в YouTube. След като миналата година правят допълнително акустично третиране на цялото си помещение, се надяват обстановката, която са създали, да е “още една причина софиянци да предпочетат да слушат новите плочи за седмицата на място с напитка в ръка”.
Идеята им е ТАВА да е повече от дом за слушане и покупки, но и за музикални in store сесии със селекция на винил колекционери, артисти и любители на електронната музика, които те снимат и излъчват в YouTube. След като миналата година правят допълнително акустично третиране на цялото си помещение, се надяват обстановката, която са създали, да е “още една причина софиянци да предпочетат да слушат новите плочи за седмицата на място с напитка в ръка”.
Една от допълнителните опции в магазина им е освен покупка на “пресни”, току-що излезли от пресата заглавия, които да са вече налични към официалната им дата на издаване, феновете да могат и да продават част от колекциите си. “Вече непотребната някому плоча е истинско съкровище в ръцете на друг. Винаги, когато нечия колекция влиза в магазина, настава едно особено вълнение - за нас и за клиентите, които идват на "лов за находки”, обясняват те.
ТАВА Record Shop / Снимка: Личен архив
Смятат, че Балканите имат страхотен потенциал за развитие на електронната култура и сцена. Наблюденията им са, че класиките имат константно присъствие в пазарската количка на всеки, но ако трябва да генерализират, техните клиенти предпочитат техно и минимъл. “Радостно за нас е, че се формира трайна тенденцията към олдскул звученето отпреди 2000 г.” А що се отнася до това от кои градове в страната преобладават поръчките онлайн, казват: "Едва ли ще изненадаме някой с отговора. Но пък за нас е малка победа всеки път, когато видим по-малко населено място в адреса на поръчката. За това се борим.”
Онлайн Латерна
Същото наблюдение има и Антон Добрев, основател на българския онлайн магазин за грамофонни плочи Laterna, който за няколко години от създаването си изгради почти култов статут сред почитателите на винила у нас, които следят за най-новите независими издания и споделят, че често са изумени не само от обслужването, но и от изключителната селекция, както и наличието на заглавия, които още на предварителна продажба в чужбина се превръщат в бутикови издания и са трудни за набавяне.
“Това е възможно заради помощта на съвременните технологии, които позволяват да се поддържа и обновява каталога, включително и плочите в предпродажба в реално време, както и да се автоматизират редица други процедури като обработката на поръчките например. Онлайн платформата позволява по-ефективна организация, ако щете и по-добри цени, което няма как да се получи в един физически магазин, но не е толкова ефективна в удовлетворението. Но в повечето случаи това са два различни типа изживяване, които няма проблем да вървят паралелно”, смята той.
Казва, че основният принцип, който следва в селекцията си, е “само плочи, които бих купил за себе си” плюс други заглавия, към които публиката проявява интерес и пасват в музикалната линия на магазина. Поради добрите отношения и взаимна подкрепа с редица дистрибутори на плочи и лейбъли доставянето на плочите не е проблем, а и всички се радват музиката им да стигне до хора в България, независимо от броя. “Малкият капацитет се явява по-скоро проблем, че не успяваме да заредим редица качествени издания, които може и трябва да са в магазина, или пък тяхното временно забавяне.”
За Антон, който завършва хуманитарна специалност в Софийския университет и около 15 години работи в различна бизнес среда, включително и в технологичния сектор, интересът към винила се заражда още в тийнейджърските му години и преклонението пред диджейската култура и изкуство в края на 90-те. “Впоследствие разширяването на музикалната ми култура и началото на “възкресяването” на винила (началото на 10-те) ме накараха да издирвам и събирам интересна музика на винил като начин за културно-естетическо обогатяване и финансово обедняване.” Laterna започва по-скоро като “passion” проект, както той го нарича – като търсене на собствено начинание, което да обединява различните му познания и интереси и някаква форма на собствен отговор на недостига и трудното сдобиване с диджейски и колекционерски плочи в нашата част на света.
Първоначално не мисли точно за бизнес модела на онлайн магазин за плочи, “но в крайна сметка това се получи”. Едно от очакваните от него предизвикателства, когато се впуска в това начинание, е, че в България купуването на плочи е разход, който предполага лишаване от други покупки и това не е популярно. Онова, което не е очаквал пък е недоверието, с което купувачите в началото подхождат към българските онлайн магазини.
А дали да очакваме Laterna да се превърне и във физически магазин? “Това е един правилен начин за присъствие в живота на меломаните и колекционерите на плочи и естествена стъпка, която стои на дневен ред от ден 1. Плановете ги има, все още предстои да се вземе решение за изпълнението им или не, както и какви компромиси могат да се направят или не, защото да направиш нещо и да го направиш по правилния начин са две много различни неща”, допълва той.