От реката до книгата: как “Газа отвръща с думи”

“Ръцете ми трепереха, а съзнанието ми не можеше да се отърси от факта, че всичките ми приятели допреди малко играеха на улицата. В следващия момент майка ми и аз стояхме насред улицата. Опитвахме се да поемем някакъв кислород, но можехме само да преглъщаме пълния с цимент въздух и да кашляме”.

Така звучи палестинската писателка Рауан Яги в превода на Константин Божанов, по-познат като режисьор в киното (“Аве”, “И после светлина”, “Безсрамните”). Той е сред доброволците, които се включват в българското издание на сборника с кратки разкази “Газа отвръща с думи”.

“Не се заблуждавам, че една книга с къси разкази може реално да промени нещо, но вярвам, че мълчанието в лицето на геноцид е равносилно на съучастие и смятам за свой дълг да добавя гласа си към милионите гласове в подкрепа на Палестина”, споделя Божанов.

У нас “Газа отвръща с думи” излезе малко повече от десетилетие след англоезичното си издание Gaza Writes Back, тогава реакция към петата годишнина от края на операция “Лято олово” (Operation Cast Lead). В контекста на настоящите събития, българското издание пък излиза като част от призивите за спиране на огъня след десетките хиляди жертви и значителни разрушения в Палестина – резултат от отговора на израелската армия след атаката на терористичната групировка и основна политическа сила “Хамас” на 7 октомври 2023 г. и продължителното укриване на израелските заложници.

В сборника са събрани 15 млади автори под менторството на поета, преподавател по литература и съосновател на организацията “Не сме числа” Рифаат Аларир, автор и на поемата “Ако трябва да умра” (2011), един от културните символи на палестинската съпротива. Аларир е убит от израелската армия на 6 декември 2023 г., а на 26 април 2024 г. при атака умира най-голямата му дъщеря и новороденото ѝ дете. Брат му загива през 2014 г.

Някои от включените в книгата автори впоследствие се реализират в различни области (Рауан Яги например живее в Канада, има нюзлетър, посветен на палестинската литература и организира различни акции, свързани с популяризирането ѝ), други са с неизвестна съдба.

Културоложката, арт мениджърка и президент на Борда на фондация “Елизабет Костова“ Милена Делева попада на книгата малко след като прочита за обстоятелствата около смъртта на Аларир. Тогава тя гледа и едно от последните му интервюта по независимото предаване Democracy Now!,, към момента с над милион гледания.

“Прочетох книгата на един дъх и веднага реших, че искам да излезе на български, защото има потенциал да разклати дехуманизиращия публичен дискурс в България по отношение на палестинците. За мен беше шокиращо да се сблъскам с толкова потресаващи стереотипи, с арабофобия, двоен аршин и селективна емпатия дори сред писатели и преводачи”, казва Делева.

Сборникът, който излиза онлайн на 29 ноември миналата година в Деня на солидарността с Палестина и на хартия през май 2025 г., е най-вече портрет на страховете и надеждите на поколение, лутащо се между отдадеността си към родното място и вероятността да емигрира. “Десетки, стотици хора крачеха наоколо, всички превити надве под багажите на гърба и раменете си. Без да знаят накъде са потеглили, те вървяха ли вървяха. Знаеха само, че денят е черен, защото някой бе дошъл и ги беше принудил да оставят своите домове, стопанства, маслинови дръвчета, а ако откажеха, към лицата им се насочваше оръжие, за да ги заставят да напуснат; и те напускаха с надеждата да се върнат някой ден. Как – не знаеха”, пише Мохамед Сулиман, в превод на поетесата Йоана Стоянова.

Повечето разкази са написани от млади момичета, като всички, с изключение на два, са създадени директно на английски. По време на публикуването на първото англоезично издание от 2014 г. авторите са на възраст между 16 и 20 години. “Пишещи на език, който не им е роден, изправени пред трудности, каквито малцина от нас могат да си представят”, отбелязва Делева.

“Това е книга, която улавя в художествена форма реалността, на която са подложени хората в Газа, написана от преждевременно узрели млади автори.”

Делева успява да се свърже с американската издателка и бързо организира кампания за набиране на средства, включително за откупуване на авторските права и дарения към семейството на Рифаат Аларир. Следващата стъпка пред нея е намирането на доброволци-преводачи.

“Пуснах съобщение във “Фейсбук“, на което за моя изненада се отзоваха около десет души. В крайна сметка екипът ни стана от 14 преводачи, не всички професионални, затова беше особено важно книгата да има отговорен редактор. Останалото е колективна история и колективно усилие: екип от съмишленици, няколко Zoom срещи, безброй имейли и брейнсторминг върху превода на заглавието.”

Сред тези, които се отзовават, въпреки че нямат професионален опит с литературния превод, е и Божанов. “Причината, поради която откликнах на обявата на Милена Делева, беше съпричастността ми към съдбата на палестинския народ. В отговор тя ми писа, че почти всички професионални преводачи в България, към които се е обръщала, са ѝ отказали поради страх от евентуалните последици, ако името им се асоциира с изданието”, разказва режисьорът.

За сбъдването на българското издание се включва екип от професионални преводачи, писатели и поети, съпричастни към каузата: в него са още Ана Благова, Бистра Андреева, музикантът Герган Ценов, Деница Видолова, Димитър Камбуров (също така отговорен редактор), Димитър Кенаров, Добромир Славов, Йоана Стоянова, преподавателят по философия в Софийския университет Огнян Касабов (също така редактор), издаваната в САЩ писателка от български произход Софи Стамбо, Цена Сарандева и съиздателят Виктор Лилов.

За Божанов проектът е важна и лична мисия на още едно ниво. “Всичко това ми напомни за баща ми, който по времето на така наречения “социализъм“ всяка вечер, след като се прибираше от работа, се затваряше в кабинета си, залепваше ухото си до радиото и слушаше “Гласът на Америка“ или “Свободна Европа“. Извън дома ни той никога не даваше глас на отношението си към строя, в който живеехме, от страх от последствията. Казах си, че никога не бих искал да живея в подобен страх. До ден днешен се опитвам да се придържам към този принцип.”

“Газа отвръща с думи” е в книжарниците от Black Flamingo Publishing и КОИ.