Революция ли е, ако не танцуваш

През 2001 г. уелската група Manic Street Preachers, добре известна с политически ориентираните си песни, някои с голям комерсиален успех през 90-те, издават сингъла Let Robeson Sing. В него се пее “Can anyone make a difference anymore?/ Can anyone write a protest song?”, а текстът препраща към живота на афроамериканския активист, музикант и актьор Пол Робсън.

През 2025 г. отговорите идват от друга хемисфера. Протестните движения в Централна Европа и Балканите от последните няколко месеца като че ли търсят отговори и на двата въпроса, докато Западът изглежда все още в състояние на шок от променящия се политически климат.

Освен какво се скандира и иска като промяна, не по-малко важно е и какво се пее. Например украинските песни намериха съвсем различна група слушатели след началото на пълномащабната война с Русия (и дори станаха повод за формално събиране на Pink Floyd). Всички интерпретации на “from the river to the sea, Palestine we’ll be free” е една от многото точки, които сблъскват вижданията около войната в Газа.

Съществувалата между 1982–1994 г. югославска група "Екатерина Велика" (EKV).

В България песните, които свързваме с обществения гняв, често водят и до дежа вю: песните на Ицо Хазарта и Васко Кръпката носят спомени за предишни периоди на недоволство, като че ли сами по себе си доказателство, че е трудно да се отгърне следваща страница. А независимо какъв е идеологическият ъгъл, шансът AC/DC да прозвучат на протест у нас е особено висок, свидетелство едновременно за това как някои песни могат да са и вечни, и някак изпразнени от първоначалния си смисъл.

Как Сърбия намери “огъня в мрака”

Подобно на демонстрациите в България, в Сърбия също се наблюдава смесица от западни хитове, “осиновени” от местния контекст, както и поп, рок и пънк песни, които се превръщат в знакови за конкретния момент.

Излязлата миналата година Vatra u mraku (“Огън в мрака”) на Marko Louis и Marcelo е сред песните, подемани от тълпите пример за точна песен в точния момент. Самите изпълнители са сред многото публични фигури в подкрепа на безпрецедентната в размера си протестна вълна срещу управлението на Александър Вучич. Тя започна през ноември и беше подета от студентите в страната, провокирани от взелото жертви срутване на козирката на железопътната спирка на Нови Сад. Към май 2025 г. няма знаци, че общественият гняв ще бъде сломен скоро.

Събитията припомнят и някои класики. Pada vlada (“Правителството пада” на Bajaga i Instruktori песен от 2003 г., е също в саундтрака на протестите в Сърбия, както и Ziveti slobodno (“Живейте свободно”) на Дорде Балашевич, родом от Нови Сад.

Според фотографа и чест посетител на демонстрациите Милош Стошич тези песни имат натрупан във времето смисъл. “Например, Vatra u mraku е всъщност посветена на училищната стрелба в Белград, когато 13-годишен застреля девет други деца. Ziveti slobodno пък често се пее от тълпите още по време на антивоенните протести от 1990-те“, разказва Милош.

Съвременните проблеми на страната са широко отразени в дискографията на водещата хип-хоп група Beogradski sindikat, особено в песни като Sistem te laže и Balada disidenta.

Записаната през 1985 г. за световното благотворително събитие Live Aid песен Za milion godinja на югославската супергрупа YU Rock Mission също е с нов прилив на актуалност след трагедията в Нови Сад.

Сред англоезичните песни, използвани като протестен символ по разнообразни (и дори противоречащи си) начини, са Killing in the Name на Rage Against the Machine от 1992 г., както и денс поп хита Freed From Desire на GALA, често изпълняван от студентите.

Партизани и рок звезди

Силната пънк и рок сцена на бивша Югославия и до днес оттеква в гражданските движения, но с интересна италианска връзка. Датиращият от 1908 г. химн на италианското работническо движение Bandiera Rossa намира ново ниво на популярност през кавърите на групи като хърватите от Kud Idijoti и словенците Pankrti, и двете част от богата югославска пънк вълна през 1980-те, която въпреки режима бързо абсорбира тенденциите на пънк културата във Великобритания от края на 70-те.

 “Географската близост с Италия вероятно има значение за тези връзки, но това е най-вече заради силните партизански традиции, прокарани в бивша Югославия. Групи като Kud Idijoti са от Пула, град, в който и до днес има италианско малцинство и е двуезичен. Те имат и много популярен кавър на друга подобна песен, Bella Ciao. Ако я запееш на фестивал наоколо, мигом ще те прегърне някой доста пиян човек”, казва хърватският вокалист и басист Нара, част от алтърнатив рок триото Stereosister, гостувал у нас с предишната си група ESC Life.

Химни и фолклор против национализъм

В Унгария най-скорошните протести са срещу забраната над годишния ЛГБТИ+ прайд, част от дългогодишната серия от все по-регресивни политики от страна на кабинета на Виктор Орбан и в рамките на “Закона за защита на децата”, който интерпретира подобни инициативи като заплашителни (темата е болезнено позната у нас през приетите през август миналата година поправки в Закона за предучилищното и училищното образование). В края на март и началото на април хиляди се обявиха против забраната. Последните протести, които фокусирано искат оставки и реформи, датират от май 2024 г., малко след президентските и преди европейските избори, както и през октомври, когато демонстрациите бяха срещу вече почти пълното овладяване на местните медии от партията на Орбан “Фидес”.

“Като че ли повече обичаме пространните речи, но ако нещо се пее, то това са традиционните унгарски фолклорни песни, които всеки знае още от детството си”, казва унгарската журналистка Ноеми Мартини. Такива са например Tavaszi szél vizet áraszt ("Пролетен вятър водата събужда"), посветена на цикличността на природата, селския бит, известна и с няколко рок интерпретации през годините, както и Esik eső karikára (“Вали из ведро”), която става популярна по време на унгарската революция от 1848 г. Tavaszi szél vizet áraszt е толкова важна за унгарската идентичност, че Queen я изпъняват по време на историческия си концерт в Будапеща през 1986 г.

Фолклорът, който вместо да бъде използван за националистически клишета, вдъхновява желаещите различно бъдеще, е и част от протестите в Румъния. Dulce Românie! (“Сладка Румъния”) се оформя като протестна песен през 1990–91 г., по същото време в обществото съзнание се налага и антикомунистическата песен Imnui Golanilor (“Химнът на бандите”), след като тогавашният президент Йон Илиеску описва демонстриращите като бандити заради сблъсъците и безредиците по улиците. Реалният химн на страната също присъства често.

Marko Louis & Marcelo, които създадоха една от най-разпознаваемите песни на протестите в Белград

“Към ден днешен има нещо странно: националистически ориентираните протести повече разчитат на популярни песни от продемократичните. Това се забеляза при подкрепата за (независимия президентски кандидат с прекъсната кампания заради потенциална изборна измама) Калин Джорджеску, като при демонстрациите в негова защита имаше и песни, за които се спекулираше, че са създадени чрез AI”, отбелязва румънската журналистка Ариана Коман.

Милош от Белград споменава, че подобно явление на преоценяване на фолклора се наблюдава и в Сърбия: патриотичните песни се изпълняват отново, но с различно чувство на смисъл и актуалност.

Покрай тези събития като че ли в сянка остана една от първите протестни вълни на 2025 г.: в Словакия, срещу управлението на премиера Роберт Фицо, лидер на спечелилата изборите през 2023 г. партия “Смер” и свързван с популистки, консервативни и проруски позиции. Актуалната фаза на недоволство към правителството се отключи след конфликта между Фицо и президента на Украйна Володимир Зеленски, резултат от решението на Украйна да спре транзита на руски газ през територията си от началото на 2025 г., докато Словакия и Унгария са двете страни членки на Европейския съюз, които са най-силно зависими от доставките, без желание за обсъжданите от Европейския комисия алтернативни опции. Протестите започнаха на 23 декември, денят в който Фицо се срещна с президента на Русия Владимир Путин, и се разраснаха истински в края на януари тази година. За хората по улиците последната вълна на демонстрации носи ехо от 2018 г., когато обществото иска политическа алтернатива след убийството на словашкия разследващ журналист Ян Кучяк и приятелката му Мартина Кушнирова.

Според журналистката Мирка Сиротникова на демонстрациите тогава химнът на страната, датиращата от XIX век песен Nad Tatrou sa blýska (“Над Татрите се святка“), е започнал да звучи по различен начин. “На големите протести след убийството на Кучияк се роди традицията да пеем на живо химна и оттогава това се превърна в често явление, най-вече заради смисъла на стиховете, които внушават как “трябва да си върнем страната” обратно. Протестите ни често се опълчват на силната националистическа и крайнодясна вълна тук, така че в наши дни химнът носи и този нюанс”, казва Сиротникова. Според нея това е начин продемократичната част от общността да не пуска определени национални символи да бъдат използвани от популистките сили. “Разбира се, по време на Нежната революция през 1989 г. е било различно, съвременни песни са ставали ключови за движението, защото преди са били забранявани, цензурирани и т.н. Но към ден днешен химнът е единствената песен, която може да свърже всички хора по всички площади в страната. Всеки протест завършва с него.”