Румъния vs. миналото

“Голяма част от румънското общество все още не може да се изправи лице в лице с недалечното минало. Как може след повече от 30 години да не знаем цялата истина за случилото се?”, казва румънският фотограф Антон Роланд Лауб, докато разглеждаме фотографии от серията му Mineriada в берлинската галерия Haus am Kleistpark. Изложбата е част от Европейския месец на фотографията и е артистична рефлексия на събитията от юни 1990 г., когато в Букурещ се стига до кървави сблъсъци между протестиращи от проевропейската опозиция и тълпи миньори, докарани от първия демократично избран президент на Румъния Йон Илиеску. По официални данни в конфликтите загиват 6 души, но според опозиционната преса жертвите са над сто.

Лауб е роден в Букурещ през 70-те. Той завършва “Медии и комуникации” в Университета на Букурещ, а впоследствие и Академията за изкуства Вайсензее в Берлин, както и местното Ново училище за фотография. Днес Лауб живее в германската столица заедно със съпругата си, кураторката Лоте Лауб.

През годините Лауб се налага като визуален артист, който изследва недалечното минало на Румъния и нейната колективна памет. Резултатът от проучванията му е фотографската трилогия Mobile Churches (2017), Last Christmas (of Ceaușescu) (2020) и Mineriada (2022), която представлява задълбочен поглед към бурния преход на Румъния от диктатура към демокрация и пазарна икономика. Трите фотоалбума са публикувани от германското издателство Kehrer и изследват личните, политическите и социалните трансформации, настъпили по време и след падането на режима на Николае Чаушеску.

През декември тази година Лауб, в сътрудничество с френската кураторка Соня Вос, ще представи избрани фотографии от трилогията си, посветена на румънския преход в софийската галерия “Синтезис”. Събитието се организира в партньорство с Гьоте-институт и Френския институт и ще продължи до края на януари 2026 г.

Фотокнигата на Антон Лауб Mobile Churches, 2013-2017

Книгата Ви Mobile Churches разказва любопитната история за това как Чаушеску разрушава голяма част от централната част на Букурещ, за да осъществи грандоманската си градоустройствена визия през 80-те. Седем от църквите в града обаче са спасени, като са вдигнати и поставени на сложна система от релси и преместени на ново място. Как се роди идеята за този проект?

Показвах Букурещ на бъдещата ми съпруга, когато тя забеляза нещо интересно – хората се кръстеха, дори когато нямаше църква наоколо. Това привлече нейното внимание, а впоследствие и моето. Хората инстинктивно знаеха, че зад някои сгради е “скрита” църква, дори тя да не се виждаше. Този малък жест, това тихо признание се превърнаха в искрата, която даде началото на този проект.

Понякога природните бедствия водят до положителни промени в развитието на градовете. Например земетресението Лома Приета в Сан Франциско през 1989 г. довежда до разрушаването, а впоследствие и до цялостното премахване на проблемна крайбрежна магистрала. Земетресението във Вранча от 1977 г. обаче развързва ръцете на Чаушеску да прокара радикалната си урбанистична визия за Букурещ. Какви са спомените Ви от това време?

Помня добре годините след земетресението, когато Букурещ се превърна в огромна строителна площадка. Отначало се опитваха да укрепят сградите, а след това започнаха да ги събарят. Някои от църквите бяха съборени през нощта, за да се избегне общественото недоволство. Така или иначе нямаше много съпротива, защото всички се страхуваха.

Църквата “Обителта на монахините”, Букурещ. От серията на Антон Лауб Mobile Churches, 2013-2017

Еужениу Йордакеску, инженерът, разработил системата за преместване на сгради с помощта на железни релси, е възхвален в некролог в New York Times като човека, спасил много от църквите в Букурещ. Преместването на една сграда, особено църква, невинаги означава, че тя е спасена.

В книгата ми е обяснено какво означава опазване на исторически паметници. Дали църквите са спасени, като са преместени, е трудно да се каже, тъй като те са били построени в специфичен контекст, оформен от множество канонични правила, почти като във фън шуй. Целият този контекст е загубен с преместването и затова първоначално Православната църква се противопоставя на преместването, защото гледа на него като на богохулство. След преместването обаче много църкви в Букурещ престават да функционират. Нещо интересно оригиналните скици на това как са преместени църквите са анотирани на английски.

Защо?

Държавата е искала да продава това ноухау и да печели от него. Така че в крайна сметка не става дума само за демонстриране на румънската инженерна мисъл или за запазване на църквите. Зад целия процес прозират ясни капиталистически мотиви. Преместването на сгради не е нещо ново. Например Телефонната палата в Чикаго е завъртяна на 90 градуса през 1930 г. Моят фокус бяха религиозните сгради и това как се променя градската тъкан, как пластовете на града могат да бъдат скрити, преоформени или дори напълно заличени.

Преместване на църквата “Обителта на монахините“, Букурещ 1982 г.

В София в началото на 50-те е направено нещо подобно с ротондата “Свети Георги“, която е била заобиколена с административни сгради в сталинистки стил.

Не знам за София, но съм виждал “скрити” църкви в много градове. Във Варшава, близо до площад “Конституции” има църква, която е заобиколена от архитектура в съветски стил. Това се случва дори тук, в Берлин. Католическите църкви са много по-малко видими в сравнение с протестантските. Например всички знаят огромната протестантска Берлинска катедрала с нейния емблематичен купол. Недалеч от нея е закътана католическата катедрала “Света Хедвиг“.

Чия е идеята за преустройството на Букурещ след земетресението от 1977 г.?

Плановете за преустройство на града датират от годините след Първата световна война и включват създаването на оси в посоките север-юг и изток-запад. Чаушеску по същество преразглежда и надгражда тези идеи и през 1986 г. наема млада архитектка на име Анка Петреску да ръководи строежа на мегаломанския “Дом на народа” и бул. “Победа на социализма“. По онова време Петреску е едва 37-годишна и някои смятат, че Чаушеску избира толкова млада архитектка, защото може да я контролира по-лесно.

Фотокнигата на Антон Лауб “Last Christmas (of Ceaușescu)”

Втората ви книга Last Christmas (of Ceaușescu) е интимен поглед към събитията от декември 1989 г., когато Чаушеску и съпругата му Елена са арестувани и след светкавичен процес са екзекутирани навръх Коледа. Книгата, със своята червена подвързия и златно заглавие, напомня за официозната литература, издавана по онова време. Как ви хрумна идеята за това оформление?

Идеята дойде от една книга на Мао Дзъдун за културата, която купих от eBay. През 60-те и 70-те, когато левичарските идеи са били на мода, всеки студент е имал такава, дори тук, в Германия. В Румъния почти всички учебници изглеждаха така и във всеки от тях имаше портрет на Чаушеску. 

Фотокнигата на Антон Лауб “Last Christmas (of Ceaușescu)”

Или Мао-шеску, както шеговито го наричат по онова време...

Чаушеску се сдобива с този прякор, когато променя рязко политическия курс на Румъния след посещенията си в Северна Корея и Китай през 1971 г. През 60-те страната е сравнително либерална в сравнение с останалите държави в Източния блок. 

Чаушеску има независима позиция, различна от тази на Съветския съюз. Той не само не изпраща войски в Чехословакия, но дори критикува съветската окупация. В замяна на това получава кредити от Запада. Накрая обаче идва време за плащане на сметката и Чаушеску има проблем с това. Ето защо той решава да следва севернокорейския и китайския модел, като изолира страната и се опита да създаде самодостатъчна икономика.

Фотокнигата на Антон Лауб “Last Christmas (of Ceaușescu)”

В книгата Ви има снимки от експозиция в “Дома на народа”, в която са показани лични вещи на Чаушеску и съпругата му. Защо е важно хората да могат да видят техните дрехи, обувки, мебели?

Преди години бях на тринадесетото издание на dOCUMENTA, курирано от Каролин Христов-Бакърджиев, и в музея Fridericianum в Касел бяха изложени лични вещи, принадлежали на Хитлер, като комплекта му за бръснене например. Всички тези предмети говореха. Реших, че ако правосъдието в Румъния не може да разкрие истината за близкото минало, то може би предметите от онова време могат да ни кажат повече за това, което се е случило. В Румъния обичаме да излагаме на показ вещите на диктатора, дома му, личния му живот. Това е своеобразен спектакъл, парад, който трябва да внуши прозрачност. Той сякаш казва “Вижте, ние сме преминали през това и сега можем да ви покажем всичко.” Разбира се, днес живеем в по-добри времена, но в същото време сме оставили много въпроси от миналото без отговор. И досега не знаем защо повече от хиляда души загиват по време на румънската революция. Каква е причината? Кой е отговорен за това?

Кино в "Двореца на народа" в Букурещ. От серията “Last Christmas (of Ceaușescu) ”

Как успяхте да получите достъп до “Дома на народа”?

Просто се записах на един от редовните туристически турове. Посетих “Дома на народа” общо пет пъти, като всеки път просто си купувах стандартен билет. Исках да преживея всичко като турист. Първоначално направих обиколката на английски, а след това на румънски – беше ми любопитно да видя как се променя разказът за събитията в зависимост от това на какъв език е.

В Last Christmas (of Ceaușescu) си спомняте, че всяка година преди Коледа сте чували тракането на пишещата машина на баща ви, който е трябвало да препише определен текст на нея и така да документира уникалния ѝ “почерк” за пред властите. Тази история е като от роман на Оруел…

Всички пишещи машини в Румъния бяха регистрирани и властите поддържаха база данни с уникалните им “пръстови отпечатъци“, за да могат да идентифицират притежателите им, в случай на нужда. Моята леля е писател и преводач и всяка година трябваше да носи машината си в милицията. Смеехме се на това, защото машината беше старомодна и тежка, докато тази на баща ми беше компактна и лека почти колкото дамска чанта.

Фотокнигата на Антон Лауб “Last Christmas (of Ceaușescu)”

Доколкото разбирам, проектът ви Mineriada е вдъхновен от полароидни фотографии, които баща ви заснема по време на сблъсъците в периода 13–15 юни 1990 г.

Точно така. В началото не бях сигурен дали ще използвам тези фотографии, но в крайна сметка го сторих и това се превърна в един вид посвещение на баща ми. Също така гледах доста видеоматериали от онова време, което ми помогна да идентифицирам някои от местата, където са се случили ключови събития.

Mineriada е доста по-различна от останалите ви две книги. Тя е доста по-мрачна и изображенията в нея са черно-бели. Откъде дойде визуалното вдъхновение за нея?

Най-вече от “Черните картини“ на Франсиско Гоя – 14 картини, които се намират в музея “Прадо” в Мадрид. Исках изображенията да изплуват от тъмнината. Видях картините преди много години и те останаха в съзнанието ми. Фотографските изображения не се раждат във вакуум – те винаги идват отнякъде.

Фотокнигата на Антон Лауб Mineriada

Трилогията помогна ли Ви да осмислите колективната травма от прехода в Румъния и да се помирите с недалечното минало?

Надявам се.

Повече за работата на Антон Лауб ще откриете на antonlaub.de.