Как изкуството и технологиите "туптят" заедно в сърцето на компютърния инженер и фотограф Цветелина Димитрова
Цветелина Димитрова казва, че винаги е гледала към бъдещето. Така си обяснява избора на образование като компютърен инженер, с което 10 години работи за малки и големи корпорации, където трупа ценен опит с технологии, проекти, организация, работа с хора и екип. Сега използва уменията си като преподавател по програмиране, но и във фотографската си дейност.
Изкуството я влече от дете, когато започва да ходи по изложби, да посещава курсове по рисуване и фотография. В един момент осъзнава, че технологиите и изкуството могат да “виреят“ заедно и тогава всичко си идва на мястото. Така се ражда и първият ѝ голям проект Homo technicus, в който двете сфери прекрачват взаимно границите си. В него тя представя органите на този нов вид "човек" – чийто живот е изцяло зависим от модерните технологии, – но изградени от кабели, жици, платки, LAN карти, вентилатори и какви ли не чаркове от компютри. Сега тя доразвива този проект, изправяйки Homo technicus срещу Homo sapiens, като пресъздава известни класически картини със същия способ. А всички нейни събития са съпроводени от работилници за деца и викторини, в които предизвиква не само творческите, но и техническите умения и познания.
The creation of Homo technicus / Фотограф: Цветелина Димитрова
Какво породи създаването на проекта Homo technicus?
Идеята всъщност се роди в един плавен за мен процес, който чак сега мога да си обясня. Първо разбрах, че работата на пълен работен ден в корпоративния свят не е за мен. Виждах себе си и околните като едни Homo technicus, които са закачени за компютрите и телефоните си. Другото решаващо бе, че исках фотографски проект, по който да работя усилено. Просто ми се твореше. Започнах няколко, но не ме удовлетворяваха напълно. Докато не прозрях, че мога да изразя това, което виждам, а именно – бързото масивно дигитализиране на съвременното общество.
Self-portrait with bionic ear / Self-portrait with Thyroid Necklace / Фотограф: Цветелина Димитрова
Смятате ли, че технологията измества пълноценно основните човешки органи и това по-скоро полезно или опасно е?
Според мен във всеки един аспект от живота е важен балансът. Отнася се и за технологиите. Дали са ни изключително много: интернет, Wi-Fi, мобилни и социални мрежи и много други. Но и е изключително лесно да прекалиш с тях: да прекарваш много време онлайн и да забравиш какво е личното общуване или пък да си нервен, когато уеб сайтът не се зарежда веднага. И тук вече е важно да вземем най-доброто от тях умерено.
Защо избрахте художествените класики за продължението на проекта си Homo technicus vs. Homo sapiens?
Исках по-топла "човешка" част към Homo technicus и интуитивно дойдоха репродукции на известни творби. Колкото и да сме се дигитализирали, все още имаме влияние от художници, творили преди 500 години. Като Мона Лиза – най-известната картина в света. Абсолютно всяко дете, което участваше в моите работилници, успя да познае репродукцията и да назове оригинала това изключително ме радва.
The origin of the electricity / Фотограф: Цветелина Димитрова
Как подбирате картините, които да пресъздадете по този начин и с кои бихте допълнили поредицата?
Стартирах проекта, като нарисувах скици. Това бяха първите асоциации, които се появиха в главата ми. Веднага ми дойдоха над 10 идеи на репродукции на известни картини, повечето от които съм виждала на живо.
Целта ми беше произведенията да са изключително разпознаваеми. Е, оставих и някои “по-завъртяни", които да затруднят зрителя. По време на изложбата “Homo technicus vs Homo sapiens” ме радваше, че малки и големи се опитват да разпознаят творбите и почти всички успяваха.
Бих допълнила серията с Пикасо. За момента няма негова репродукция, а някак си мисълта все ме връща към неговото творчество. Въпрос на време е да направя макет и да го заснема.
The two LANs / The tongue - Снимки: Цветелина Димитрова
Какви са особеностите да си жена-програмист и има ли предразсъдъци в професията, с които трябва да се преборвате?
По-различното е, че си заобиколена от много мъже. Когато се записах да уча в Техническия университет, в курса бяхме 30 момичета и 210 момчета. Случвало се е да съм сама жена в екип от над 10 души. Но последните години забелязвам, че процентът на момичета в технически специалности расте, а пък в по-големите фирми имат политика за наемане на жени. Много работодатели вече започват да осигуряват допълнителна подкрепа, ако имаш малки деца.
Хубавото на IT сектора е, че има много избор в каква насока да се развиваш и стига да си любознателен и упорит, винаги ще се намери работа.
Сблъсквала съм се с предразсъдъци през годините, но честно казано, никога не съм позволявала да ме потиснат или разстроят. Даже ги забравям. Продължавам напред и ясно знам целите си.
Кои са женските качества, които могат да бъдат особено полезни в програмирането и технологиите, но не се използват достатъчно?
В сектора има много мъже, а както всички знаем, те са градивната сила в технологиите. Бих казала, че с жените, които имат усет към детайла и старателност, се получава един успешен екип.
Gorgona neurona / Фотограф: Цветелина Димитрова
Какво Ви носи работата с деца и всички те ли са Homo technicus?
Удовлетвореност. Чувствам се много полезна, че успявам им предам знание. Те ме държат изключително будна какво се случва в интернет. Разговоряме какво ново се появява онлайн, за последни тенденции при меметата или пък игрите. Дори говорим за крипто валута. Често тези разговори са водили до добавяне на нова функционалност към дадена задача или пък още по-голямо вдъхновение за тях да си напишат кода.
Със сигурност те са повече Homo technicus от възрастните. Все пак някои от тях са се родили и почти веднага са хванали телефон. Изключително са привързани към Minecraft акаунта си. Старая се да ги уча не само как да пишат код, но и как балансирано да използват технологиите.
The aging of RAM / Фотограф: Цветелина Димитрова
Кои са според Вас следите от технологичния напредък на България в годините преди 1989 г., които са видимите и днес?
Аз не помня този период. Всъщност съм се родила точно, когато е приключил. Но според мен технологичният напредък в България преди 1989 г. ни е дал основа днес да сме водеща дестинация в ИТ сектора. Много чуждестранни компании имат офиси в страната. За да могат да откриват тези офиси, трябва да има подготвени кадри, а за да има такива, трябва да има къде да се научат. Именно тук идват университетите и преподавателите, които са създавали код и машини преди 1989 г. и са предали знанията на следващите поколения. Някои от тези хора са ми преподавали в Техническия университет в София. Всъщност факултетът по Компютърни системи и технологии, който съм завършила, е създаден именно в този период - 1987 година.
Имате ли вече идеи накъде ще продължи да се развива проектът Homo technicus?
Едната идея е да представя професии, които изчезват или намаляват заради развитието на технологиите. Започнах да се свързвам с такива хора и да обсъждаме евентуалното им участие.
Другата ми идея е за дигитална интерактивна игра на сайта homotechnicus.net, която ще обединява двата съществуващи проекта чрез постъпково изпълнение на кратки задачи, а целта ще е да научиш интересни факти за художествените шедьоври и полезна информация за компютърните части.
___
Още за проектите на Цветелина Димитрова на www.homotechnicus.net.
Една фотографска история за миналото и настоящето на училище от отдалечените северозападни райони на България и процесите, довели до неговото изоставяне
Фотографът Томас фон Витиш за това дали времето ще покаже доколко интересни ще бъдат графитите след 50 или 100 години
В реакция на постоянното комерсиализиране на публичната личност, възможността за анонимност в изкуството е едновременно заплашена… и все по-желана