Тя е крехка, фина и деликатна. Красиво дистанцирана и дистанцирано красива. Най-силно я вълнува невидимото, света на мислите и чувствата, материята на душата. Ода Жон е родена през 1979-а в София, но от 2008 г. живее и твори в Париж. Завършва Художествената гимназия в София, а на 18 години влиза в класа на Йорг Имендорф в световноизвестната художествена академия в Дюселдорф. Носител е на голямата награда за живопис на фондация „Пиер Карден“. Нейни творби са част от редица музейни и лични колекции по целия свят. На 22 ноември в НХГ ще бъде открита първата й ретроспективна изложба – много лично и силно емоционално завръщане в родината след годините в Германия и Франция. В рамките на „Сърцевина“, на 1 декември, ще бъде представен и документалният филм „Коя е Ода Жон“. Два месеца преди голямото завръщане на Ода в България художничката представи у нас и пътуващата скулптура „Прегръдката“ във Варвара. Вдъхновена от „Пиета“ на Микеланджело и преминала през многобройните трансформации на любовта, „Прегръдката“ се срещна с публика на 1 септември, на една красива скала над Варвара, в сърцето на морето. Пътешествието на скулптурата продължи, на пет специално избрани места от Ода Жон и куратора на проекта Христина Бобокова, и ще завърши одисеята си в градините на парка „Врана“, където ще бъде показана за първи път пред публика в средата на декември.
фотограф: Дарий Дановски
КАКВО Е “СЪРЦЕВИНА”?
За първи път ще бъдат показани творбите ми в страната, където съм родена и отраснала, и това прави тази изложба по-различна за мен от всички останали. Имах щастливо детство в България, с корените си свързвам нещо много мило и свидно, което нося със себе си, където и да съм. Изложбата е изградена като ретроспектива и ще покаже работи от период от почти 20 години, които са събрани от различни краища на Европа. Една голяма част от тях идват от частни и музейни колекции, които никога досега не са били показвани заедно.
РАБОТИТЕ ПО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТАЗИ ИЗЛОЖБА ОТ МЕСЕЦИ ЗАЕДНО С КУРАТОРА НАДЕЖДА ДЖАКОВА. КАКВА БЕШЕ НЕЙНАТА РОЛЯ?
Тя е човекът, който от много време имаше идеята и желанието да представи моето изкуство в България. Тя следи развитието ми и това прави погледа и усещането й за моето изкуство дълбоки. Лично се запознахме чак сега и аз бях много щастлива да открия в нея един изключително прецизен куратор с визия и качества на световно ниво.
shine a light, 2014
КАКВО Е ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КАТО АРТИСТ КЪМ КУРАТОРСКАТА РАБОТА?
Отговорът ми може би е много семпъл, но това е моето виждане, все пак аз съм художник, а не куратор. Аз рисувам и създавам, движа се в чисто ирационалното. Имам нуждата от пълната свобода на духа и съзнанието да творя. Кураторът се присъединява, когато е дошъл моментът да се навлезе в реалността и да се търсят най-верните посоки как да бъдат представени творбите, как да бъдат направени достъпни за публиката.
КОИ СА НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ КУРАТОРСКИ ПРОЕКТИ, НА КОИТО СТЕ ПОПАДАЛИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ?
Трудно ми е да избера, но като се замисля може би проектът на Йоанна де Вос и Ян Фабр в Ост Енд – The Raft. Art is (not) lonely, който е една много интересна форма на комуникация между две арт творби, създадени със 170 години разлика – ‘The Raft of the Medusa’ (1818) на Теодор Жерико и Art is (not) Lonely’ (1986) на Ян Фабр. Както и The Museum of Everything – лондонска арт платформа.
For All to See, 2010
РАБОТИТЕ С ЕДНА ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ГАЛЕРИИ В ПАРИЖ – GALERIE DANIEL TEMPLON, КЪДЕТО ПОПАДАТЕ СРЕД ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ЕКИП ОТ АРТИСТИ, ПРЕДСТАВЯНИ ОТ ЕДНА ОТ ЛЕГЕНДИТЕ НА АРТ ПАЗАРА ВЪВ ФРАНЦИЯ – ДАНИЕЛ ТЕМПЛОН. КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ В ТАКАВА КОМПАНИЯ?
Имам голямото щастие да работя с Галерия “Темплон” от 10 години и да съм част от 50- годишната им история, която е наистина вдъхновяваща. Когато започнах да излагам в галерията, бях втората жена-художничка, която работи с тях. Преди мен там е излагала само японката Yayoi Kusama, която обожавам. Сега сме вече четири! Нещата ще се променят все повече и повече. Въпрос на време е и много работа.
КАКЪВ Е ПЪТЯТ ОТ ИДЕЯТА ДО РАЖДАНЕТО НА КАРТИНАТА?
Аз нямам работно време, мислите и идеите ми нямат паузи или правила. Те се раждат в пространството между реалното и иреалното, между външното и вътрешното. За да материализирам това, което изработвам в себе си, имам нужда от време, добра светлина, бои и платно. Това е всичко.
Blue Moon, 2010
В ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ КАРТИНИТЕ ВИ ЧОВЕК СЯКАШ УСЕЩА ЕНИГМАТА И КРАСОТА, НО И НАСИЛИЕТО И НАПЪНИТЕ, КОИТО СЪПЪТСТВАТ ЕДНО РАЖДАНЕ. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ?
Както казва Бертолт Брехт – “в противоречията е надеждата”. Тук сме сега, това е нашето време – въпросът е какво правим? Това, което ме интересува, е не, което виждаме, а невидимото. Не думите, а мислите.
Какво чувстваме, но не тялото, а душата. Каква материя има тя? Какъв цвят? Каква форма?
АРТИСТЪТ ОБЩУВА С ПУБЛИКАТА НА НИВОТО НА ПОДСЪЗНАНИЕТО. КАК НАМИРАТЕ ХАРМОНИЯ В ТОЗИ ДИАЛОГ?
Това е език, в който няма граматика, а същевременно в него има думи, които ги няма в никой друг език. Могат да се изразят неща, които другояче не могат да бъдат изказани. Това е моят любим език.
Bubblegum 4708
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСА КОЯ Е ОДА ЖОН?
Не, защото не ме интересува. Но явно това вълнува хората, които са виждали работата ми. Това е въпросът, който си задава Камила Пфефер (студентка във филмовата академия, бъдещ режисьор). Отне й една година да ме убеди да направи документалния филм, който се радваше на голям успех на всички прожекции в рамките на фестивала „Берлинале“. Харесвам хората, които не се предават, и притежават силата и волята да се борят за идеята си. Камила направи този филм и му проправи път в Германия, където публиката го посреща еуфорично и вдъхновяващо.
КАКВО ИСКАХТЕ ДА КАЖЕТЕ, ПРОГОВАРЯЙКИ НА ТОЛКОВА МНОГО ВИЗУАЛНИ ЕЗИЦИ – СКУЛПТУРА, КАРТИНИ, ФИЛМ, ПЪТУВАЩА СКУЛПТУРА?
Невъзможно е да ви отговоря с думи. Аз рисувам и правя скулптури. Отговорът можете да откриете там и той, гарантирам ви, е различен за всеки един от вас.
Jaune fleurs, 2015
Ретроспективната изложба "Сърцевина" се открива на 22 ноември в Националната художествена галерия.
Документалният филм „Коя е Ода Жон“ ще можем да видим на 1 декември.
