Селското читалище, което заживя отново

Теодор Василев е родом от Казанлък, но през летата живее и работи в родопското село Гудевица, в което през 2006 г. със съмишленици вдъхва нов живот на старото читалище на селото. Така се ражда Народно читалище "Бъдеще сега", в което ученици и младежи се учат сред природата чрез различни програми, с които материалът се преподава по-разнообразно, а често и с игра, отколкото в конвенционалните учебни заведения. Теодор е инструктор, обучител, сугестопед, антрополог и председател на читалището. Обича планината, откритите хора и движението, както и игрите, свободата и вятъра. Със семейството си все още изкарват зимите в София и Плана планина, но са решени в най-скоро време да заживеят по-устойчиво в Родопите, като са се насочили към Смолян. 

Какво е взаимоотношението между селото и града?
Селото дава на града връзка със земята, вдъхновение и мирис на сено, вятър и храна. То е източник на сила и връзка с корените. Градът ще изтласква все повече хора по селата. В градовете има наука и интелигенция, които са важни за селата. В тях съществува енергия за промяна и развитие, които са ценни, но по селския начин. В бъдеще връзката ще става все по-силна и тясна. С връщането на хората към селата ще има промяна, която ще трансформира и градовете.

Виждате ли тенденция за по-масово връщане на хората по селата?
Абсолютно. Това е тенденция, която ще се засилва. Тя беше форсирана и от кризата с коронавируса, която ще продължи. Много хора потърсиха живот на село и им хареса – разбраха колко е приятно и продуктивно. С все по-големите възможности да работиш дистанционно мнозина ще могат да направят тази крачка.
Примерите са десетки. Преди седмица ни гостуваха приятели от Ветринци, близо до Велико Търново. В тамошния край могат да бъдат открити десетки села с млади хора и чужденци, в които се формират общности. Преди няколко дни младо семейство си купи къща в Гудевица. В село Пещера до Смолян вече има 7-8 семейства. В село Полковник Серафимово от години живеят англичани и млади български семейства.

Попадате в Гудевица за първи път в един дъждовен ден на колело. Кога се срещнахте със селото за втори път и как се развиха нещата по-нататък?
За втори път попаднах в Гудевица една година по-късно, пак на колело. Пак с приятели, пак в планината. Единият от приятелите ни каза: "Знаете ли, че старата сграда на бърчината се продава. Била е старото училище и читалище в махалата". И след това, като се почна… Приключението все още продължава.

На какъв етап от развитието на читалището се намирате в момента?
Благодарение на много хора, с душа и сърце успяхме да завършим по-мащабните ремонти и да заработим целогодишно като база за учене и приключения сред природата. Това е в Гудевица. Като организация продължаваме да създаваме и вдъхновяваме проекти и програми, свързани с иновации в ученето и преподаването. Наши колеги основават нови организации и енергията се пренася на нови места и по класните стаи, което изключително ни радва. В зависимост от проектите екипът ни нараства и се свива периодично. В близко бъдеще планираме да обогатим базата си в Родопите. Горди сме от Приключенските дневници "Забавно лято", които издаваме в момента. Това са първите ни детски книги и благодарим на Фондация BCause, с чиято помощ реализирахме този проект. Предстои ни да ги подарим на 1650 деца от тютюнопроизводителни райони в цяла България.

Как протичат детските обучения и лагери в Гудевица?
Детските обучения са приключения в света на гората, планината, в нас самите и с другите около нас. За кратко време научаваме много за себе си, за силните си страни и изграждаме характера си. Чрез интензивно взаимодействие и предизвикателства изграждаме връзка с другите, за да бъдем по-силни заедно. Вдъхновението от творчеството ни води към нови открития и светове. А нощем гледаме във вселената и чертаем тези нови светове на звездната карта. Емоциите и спомените са силни и остават завинаги. Веднъж казахме на едно от децата да отиде и да изкопае картофи от градината зад читалището. Детето се учуди и попита: "Да ги изкопая, ама защо сте ги закопали там…?"

Как се отглеждат деца на село? Възникват ли трудности с образованието?
Природата е най-великият учител. Децата на село са свободни и имат възможност да общуват и да се учат от земята и дърветата, буболечките и звездите, птиците и билките. Това за малките деца е безценно – няма как да го получат и в най-скъпото частно училище. Това е училището на живота. Предизвикателствата започват, когато навършат училищна възраст. Много семейства избират домашното образование или различни форми на кооперативи. Ние избрахме смесен вариант и се прибираме в града през зимата. Мечтая за възраждането на селските училища, защото образованието е сериозна пречка за редица хора да живеят на село, включително и за нас. Но май открихме решението и се подготвяме за големия скок в планината.

Каква е ролята на българските читалища днес?
Днес тяхната роля е свързана с младите хора. Те вече са начело на някои читалища. Преди години, когато започнахме в Гудевица, бяхме единици, но сега сме много повече. Постоянно чувам за нови и нови примери. Последният е от село Ветринци. Техният брой няма да спре да нараства и това ще доведе до реформи в системата на читалищата. Така те ще носят вдъхновението и силата, с които са създадени и с които винаги са съществували. За общността, за културата, за образованието и за човешкото в хората.

МОИТЕ ЛИЧНИ ФАКТОРИ ЗА ЖИВОТ ИЗВЪН ГРАДА:

Добри съседи (общност, хора) в населеното място, с които може да общува и да си помагате взаимно (другото е отшелничество)

Образование – училища, градини, или възможност за кооператив за децата (в един момент става много важно, като имаш деца)

Инфраструктура – пътища, администрация, добър интернет и т.н.

Възможност да си отглеждаш собствена храна – природни условия, които го позволяват.

Ресурси на мястото